Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Експерти настояват за реформи в здравната система

Радио Пловдив бе домакин на първата си дискусия по проекта „Нашата Европа“ на БНР, който се реализира с подкрепата на Европейския парламент в рамките на инициативата „Конференция за бъдещето на Европа“. Темата бе „Здравните и социални измерения на пандемията от коронавирус у нас и в ЕС“.

В рамките на час и половина евродепутати, водещи медицински специалисти и студенти доброволци коментира поуките от пандемията от КОВИД-19 и направиха препоръки какво да се промени в системата на здравеопазването.

Евродепутатът Петър Витанов от групата на БСП “Прогресивен алианс на социалистите и демократите” подчерта, че ЕС трябва да има по-различен и задълбочен общ подход в борбата с явления като пандемията от КОВИД-19. Не малко е направено в сферата на здравеопазването, но има и много недъзи на общоевропейската политика, посочи П. Витанов:

Пандемията показа, че трябва много по-добра координация в здравеопазването и предложението на нашето политическо семейство е създаването на нов европейски здравен съюз. Той би следвало да установи минимални здравни критерии, на които всяка държава членка да отговаря – например брой лекари на глава от населението, брой легла и брой интензивни легла на глава от населението, минимален размер от БВП, отделян за здравеопазване и др.“

Евродепутатът Андрей Ковачев от ГЕРБ/ЕНП подчерта, че през първите месеци от пандемията в някои страни се е стигнало до много тежки ситуации, но България е била добър пример за ограничаване разпространението на КОВИД-19. Андрей Ковачев допълни:

Какво като ЕС можем да свършим заедно по-добре в инвестиране в научна и развойна дейност? Новото звено, което се създава в ЕК – т.нар. „Хера“ за бързи действия при здравна криза с 6 милиарда евро първоначален бюджет“.

Проф. Мариана Мурджева, ректор на Медицинския университет в Пловдив и координатор на Експертния съвет по клинична имунология към МЗ, посочи, че темата за ваксинацията е пряко свързана с темата за "Зеления сертификат". Тя припомни, че МУ – Пловдив е бил сред първите висши училища у нас, които са го въвели за студентите и преподавателите. Проф. Мурджева допълни:

В нашата страна и по отношение на лечението на пациенти, и високата смъртност, и ваксинационния статус имаме доста различия с други европейски държави. Това наложи „побългаряването“ на зеления сертификат. Продължавам да твърдя, че този зелен сертификат на местна почва можеше да бъде разширен и с признаването на антителните тестове и клетъчния имунитет.“

Проф. Мурджева коментира и ниското ниво на ваксинация у нас:

Един от факторите бяха различните послания, които се даваха през медиите за ползите от ваксинацията. Имаше и проваксинационни реклами, но в пъти повече бяха антиваксинационните послания, давани от т.нар. „експерти“. Сред тях бяха и лекари, които разстройваха пациентите и ги агитираха да не се ваксинират. Една от поуките е, че трябва да сме единни в посланията си към обществото и те да са на строго експертно ниво.“

Заболяването от коронавирусна инфекция изисква комплексно лечение от много лекари специалисти по различни болести, коментира доц. Олиана Бойкинова, началник на Клиниката по инфекциозни болести в УМБАЛ „Св. Георги“. Тя подчерта, че в клиниката се лекуват пациенти със средно тежки и тежки случаи, а голяма част от тях са с хронични болести.

За 2 години през клиниката минаха над 4000 пациенти с тежък КОВИД и доста висок леталитет. Сред придружаващите заболявания са диабет, напълняване, хипертония, онкохематологични заболявания, хронични белодробни, бъбречни и др. заболявания“.  

Темата за високата смъртност от КОВИД коментира проф. Ани Кеворкян, ръководител на катедра „Епидемиология и медицина на бедствените ситуации“ в МУ Пловдив и председател на новосформираната в МЗ работна група, която ще анализира смъртността от КОВИД в България. Проф. Кеворкян посочи, че България е на второ място в света след Перу по брой починали на 1 милион души население.

Все още нашият имунизационен обхват за всички групи е около 30 %, а при групата над 18 г. – 35 %. Това е абсолютно незадоволителен резултат! За нас има пряка връзка между ниския имунизационен обхват и високата смъртност. От 25 септември до сега като комулативен брой починали в страната ваксинирани са 1163 души, а процентът от починалите е само 7,6 %. От починалите с най-висок дял са групите 80 - 89 г., 70 – 79 г. и 60 – 69 г. Горе-долу към 80 % от починалите.“

Проф. Петър Петров, директор на общинската МБАЛ „Св. Мина“, посочи, че при вълната, предизвикана от Омикрон, нещата стоят доста по-добре, отколкото с Делта варианта, и добави:

За съжаление обаче при него наблюдаваме ефект на бумеранг, който се връща при пациентите след 2-3 седмици като кардиологични, неврологични и др. симптоми по други органи и системи“.

Евгения Александрова, председател на Асоциацията на пациентите с онкозаболявания, коментира, че е много важно да се посочат грешките в комуникацията между лекари и пациенти по време на пандемията:

Паралелно с пандемията с КОВИД ракът не престана да бъде проблем, той не се ограничи. Голямото ми притеснение е, че след всички усилия, които нашата здравна система положи, ние отдалечихме пациентите, които имат нужда от наблюдение и правилно и навременно лечение.“

Д-р Костадин Сотиров, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари, подчерта, че е недопустимо да губим толкова много животи от заболявания, за които има създадени ваксини. Той даде пример и с ваксината за рак на маточната шийка, благодарение на която в Австралия заболяването е изкоренено, а у нас всяка година умират над 550 жени.

Ерай Шакир, председател на Студентския съвет към МУ – Пловдив, подчерта, че в момент на здравна криза и недостиг на кадри студентите активно са участвали в лечението на пациентите в КОВИД отделенията, включително и в РЗИ. Ерай Шакир очерта част от проблемите:

Държавната политика вместо да се насочи към обучението на студентите и тяхната реализация, да се подобрят условията, направи няколко обратни действия. Защото се опита да намали бройката на приема на студентите в медицинските университети, което в мен създава размисли защо се прави, при положение, че има недостиг. Повишиха се таксите за обучение, особено платеното обучение, и те вече не са по силите на студент. В България много трудно се намират места за специализация на младите кадри“.

В заключение участниците в дискусията се обединиха около становището, че трябва да се направи цялостна реформа в здравеопазването, за да има по-качествени услуги и да се подобри образованието на медицинските специалисти. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Жителите на Златовръх излизат на протест заради безводието

Водната криза в Златорвъх започва в началото на летния сезон, като проблемът се задълбочава през август. Вече 25 дни жителите в селото са на воден режим. Според заповедта вода трябва да има по 12 часа в денонощието. Според местните тя обаче тече по тръбите за не повече от 2-3 часа, обясни Анна Георгиева. До момента, в който водата..

публикувано на 20.09.24 в 11:50
Димитрия Стайкова

Вендинг машините обезсмислят труда на фармацевта

Проблемите, които възникват заради промените в Закона за лекарствените продукти, които засягат въвеждането на вендинг автомати за отпускане на лекарства са много, а фармацевтите са много притеснени. Това заяви в програма "Точно днес" на Радио Пловдив председателят на Управителния съвет на Регионалната фармацевтична колегия в Пловдив Димитрия..

публикувано на 20.09.24 в 11:11

Обмислят директни полети от Близкия Изток до Пампорово

Никой не е наясно как ще се развият следващите зимни сезони. Според мен има цикличност в сезоните между 10-11 г., заради това смятам, че ще имаме добра зима. Тенденциите са много добри. Прогнозата направи в предаването "Точно днес" изпълнителният директор на "Пампорово" АД Мариан Беляков .  Целогодишното развитие на курорта Пампорово вече е..

публикувано на 20.09.24 в 09:27
Диана Андреева-Попйорданова

България е с най-нисък процент от БВП за култура

Участието на български културни организации в европейския културен живот се нуждае от подкрепа. За необходимостта от целенасочена политика за изграждане на публики и компетентности от най-ранна възраст, устойчивостта на културните продукти и ангажиментите от страна на държавата, за да участват българските организации равнопоставено  в разпределението..

обновено на 19.09.24 в 14:24

Българският еврокомисар получава добър ресор

"Имайки предвид, че това беше област в ресора и на последните двама български комисари, това беше най-естественият избор. Обикновено винаги титулярът наследява своя ресор, макар и да има и изключения, а ако се сменя, се търси да се запази същият ресор. Сега се вижда приемственост и не трябва да се търсят знаци в ресора". Това заяви политологът и бивш..

публикувано на 19.09.24 в 12:30