"Проблемът на бягащите от войната хора е, че те губят живота си, който са имали преди това и миналото за тях изчезва. Не могат да се ориентират, защото не разбират настоящето и не успяват да се адаптират. Не виждат и бъдещето. Оказват се в ситуация, в която нямат нито минало, нито бъдеще". Това коментира Влада Парфенова.
По думите й обаче, добрата новина е, че досега тя не се е срещнала с много тежки случаи. Тя е категорична, че бягащите от войната имат най-голяма нужда от разговор, от психотерапия, да бъдат изслушани от някого.
"Да, много прекрасни хора българи, украинци, беларуси, руснаци им носят храна, пълнят им хладилниците. Бежанците обаче остават след това сами и не знаят с кого да "преговорят" болката си. Нещата няма да се получат веднага, защото сега те имат нужда от елементарни неща - чисти топли дрехи, легла, храна. Едва след това те ще могат да разговарят. Сега мълчат и голяма част от тях плачат".
Влада Парфенова уточни, че с някои от тези хора ще бъде по-добре да се разговаря индивидуално, а други да бъдат включен в общи сеанси. От особено значение е включването и на терапии, които не обхващат единствено думите - "те трябва да го изтанцуват, изпеят, да го издишат".
Първата и най-важна стъпка е радикалното приемане на ситуацията, която не зависи от тях. Колкото и да е болезнено това, тези хора трябва да го направят.
А тези, които искат да помогнат, не трябва да говорят за политика и да заемат едната или другата страна. "Тези хора трябва да успеят да си изплачат болката, те се нуждаят най-много от топлина, от доброта, от телесна прегръдка", заяви психологът Влада Парфенова.
Интервю - звуковия файл:
Асоциация "Българска книга" и социологическата агенция "Алфа рисърч" са инициатори на дискусия, посветена на читателските практики в България в периода от 2006 до 2022 г. Дискусията се провежда в Софийския университет. Там ще бъдат представени доста стряскаши резултати – данни от тяхното изследване по темата. Между 30 и 40% са нечетящите хора..
Необходимостта от дълбоки и спешни реформи заради срива на доверието към изборната система у нас, пренареждането на парламента след влизането на „Величие“, крехкото управленско мнозинство и перспективата пред правителството – търсим коментара на политическия психолог проф. Антоанета Христова , която е директор на Института за изследване на..
С по-голям бюджет от 825 милиона евро започва тази година кампанията за директни плащания за земеделските производители и фермери в страната, съобщи при откриването на кампанията в Пловдив зам.-министърът на земеделието Лозана Василева. До края на месец юни - по миналогодишната кампания, предстои да бъдат изплатени 1 милиард лева на близо 63..
Какви са социалните измерения на бюджет 2025 и има ли риск за пенсионната ни система? Според бившия социален министър Христина Христова не можем съвсем да сме спокойни, въпреки че вече имаме процедура за бюджета, който е внесен от редовно правителство. Тя изрази надежда, че бюджетът ще бъде приет в посочения срок - 30 март. Според..
Община Хисаря набира потребители за нова социално-здравна услуга, която ще се доставя по домовете на нуждаещите се, с цел подобряване на качеството на живот и улесняване на ежедневието им. Тя ще включва както медицинска помощ, така и социална подкрепа, съобщи в програма "Точно днесс" кметът на общината Ива Вълчева. Тя уточни, че проектът..