С леки отклонения българите са толерантни към евреите

Това съобщи Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч". Тя представи резултатите от национално представително социологическо проучване на тема „Обществени нагласи към антисемитизма и езика на омразата в България“ и проучване по същите въпроси сред еврейската общност в рамките на проекта ​„Стратегическо сътрудничество между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и опазването на еврейското наследство“, изпълняван от Министерството на външните работи в партньорство с Дипломатическия институт и Държавния културен институт, финансиран от Фонда за двустранни отношения на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. 

По данни проучването 83 процента казват, че биха желали да имат съседство с евреи. Петдесет и девет процента имат позитивно отношение към заемането на ръководни постове от евреи. Петдесет и два  процента са съгласни със сключването на брак на член от семейството с евреин/еврейка, информира Димитрова. Тя коментира, че тези 52 процента по никакъв начин не са свързани с негативни стереотипи към евреите. Те са свързани със степента на охраняване на култура и религиозна идентичност. Тоест, колкото повече един анкетиран е представител на традиционна общност, в толкова по-голяма степен има известна спирачка, но не негативизъм, коментира социологът. Тя подчерта, че по принцип и в общоевропейски план най-силно охраняваните дистанции са свързани с тези за възпроизводството на общността. Интересен детайл, според Димитрова, е, че сред изповядващите исляма, въздържането от брак с представител на еврейската общност достига до 76 процента.

Може да се направи изводът, че няма радикализиращи социални дистанции, нито идеологически основния за отхвърляне или агресия към еврейската общност. 

Според национално представителното проучване евреите са добре интегрирани в обществото. Проучването сред евреите също посочва, че общността е добре интегрирана, 91 процента от респондентите са на това мнение. Общо 88 процента от евреите заявяват, че се чувстват в безопасност в ежедневието си - от тях половината напълно, другата половина в известна степен. Според Димитрова трябва да се анализира на какво се дължи този факт. Едва 11 процента казват, че са избягвали посещения в еверейски институции и организации, както и събития, свързани с еврейската общност от опасения за тяхната безопасност.

Еврейската общност в България е относително малка, около 2-3 хиляди души, каза Боряна Димитрова. На фона на този брой 37 процента от широката общественост са в състояние да посочат поне един еврейски празник, сочат данните от проучването. Двата отбелязвани най-често са Ханука и Пасха, като въпросите са били отворени, а не са предлагани опции, което е много важно и значи, че хората имат познания за еврейските традиции и празници, коментира Димитрова. Интересно е и че 30 процента от анкетираните от широката общественост могат да посочат име или имена на бележити българи от еврейски произход, допринесли за развитието на България. Първите няколко души, които са посочени, са от страна на политиката и на културния елит - Соломон Паси, Етиен Леви, Ицхак Финци, Дора Габе, Валери Петров. Ролята на медиите е ключова в това отношение, коментира Димитрова.

По отношение на езика и речта на омразата, според проучването той най-често се среща под анонимни форми в интернет и социалните медии, по спортни събития, в надписи по обществени сгради. Тоест, езикът на омразата се вижда в една неформална среда, посочи Димитрова. Националното представителното прочуване по-малко разпознава езика на омразата като проблем, коментира Димитрова. Тя съобщи, че и двете общности разпознават социалните медии като източник на език на омразата.

Димитрова съобщи, че 11 процента посочват, че има ръст на антисемитизма у нас. Преки свидетели на антисемитски прояви са едва 17 процента от представителите на еврейската общност в България. На въпрос къде най-често са били свидетели на такива прояви, те посочват като отговор интернет и социалните мрежи, както и обидните надписи по сгради, съобщи още Боряна Димитрова.