Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Лу Андреас-Саломе

През 1913 Зигмунд Фройд и Лу Андреас-Саломе, писател, философ, муза на много велики творци от епохата, говорят за котка. Фройд разказва как котка влиза през прозореца му и грациозно се разхожда сред фигурките от колекцията. Той е раздвоен - притеснява се да не се удари в някой предмет, но и да не счупи нещо. Но котката не докосва нищо, човекът за награда ѝ сипва паничка с мляко, тя го изпива и си тръгва. Историята се повтаря, той вече е възхитен от нея, а тя остава безразлична - котката може без човека, човекът не може без котката. 

Това е история за съблазняването и „истински егоизъм“, а Фройд иска да знае какво привлича Лу към психоанализата, какво иска в нарцистичната си самодостатъчност. Лу Саломе признава, че се идентифицира с котката, а после става голяма звезда, за която Фройд, този безкраен Нарцис, казва: „Аз пишех прозата на психоанализата, Луиза пишеше поезията“. И още: „Тя беше по-добра в тази материя от всички нас, взети заедно!“ 

Но Лу Саломе е звезда не само на психоанализата. Тя е писател с широка слава, автор на романи, разкази, пиеси, поезия. Но не е само „чистата“ литература. Саломе е автор на биографични книги за Ницше, Ибсен и Рилке. Автобиографията ѝ е образец в жанра, пише блестящи есета по психология и религия - „Борбата за Бог“, „Нарцисизмът като двойна посока“, но особено е прочута с книги за женската сексуалност - „Еротиката“, „Анално и сексуално“. В същото време, личният ѝ живот е интелектуално-емоционална лудница. 

Отрано смятана за фатална жена, тя всъщност губи девствеността си чак след 30. Дотогава има страстни интелектуални връзки без грам секс, а и цял живот не спи с мъжа си. После има и много сексуални връзки - еднокатни или без голяма интелектуална близост. Изключението е Рилке, с когото е в божествено единство и телесно, и духовно. Ницше два пъти ѝ предлага брак, отхвърлен е, но, вдъхновен от нея, пише „Тъй рече Заратустра“, и най-прочутите си афоризми за жените. Той хем я боготвори, хем иска да я стъпче. „Тя е толкова красива и умна. Представяш ли си колко умна щеше да е, ако беше грозна“ - пише на приятел. Но след раздялата е сардоничен: „Лу е абсолютното зло“. Освен Рилке и Ницше, в духовна и/или телесна близост с нея са Паул Ре, Шницлер, Хофманстал, Хауптман, Тургенев, Толстой, Вагнер, Фройд - не могат да се изброят всички, а и не всички се знаят. Но се знае казаното от немския писател Курт Волф: „През последните 150 години нито една жена не е имала толкова силно влияние в немскоезичната творческа среда, отколкото Лу Саломе“.

Луиза фон Саломе е родена в Санкт Петербург през 1861. Руснаците я описват като типична руска красавица с широки скули и тъмно руса коса, но тя няма руска кръв. Баща ѝ е генерал в Главния щаб, но руската му благородническа титла е само украса към благородническа му хугенотска фамилия от Южна Франция, преселена в Германия. Майката на Лу е от датско - немски произход. Семейството е протестантско, либерално, основен език в къщи е немски, плюс френски и руски. 

Лу е красива малка принцеса, която върти на пръста си трима големи братя и баща, които я обожават. С това изследователите обясняват отношението ѝ към мъжете - включително желанието за близост без секс. Има и други обаче, които, макар без доказателства, смятат, че отношението е такова заради преживяно в детството сексуално насилие. Според самата нея, детството е щастливо. Тя има и собствен Бог, но на 17 го губи в тежки въпроси за смъртта и божието отсъствие. Тогава се свързва с Гило - нидерландски пастор с либерални възгледи и дълбоки познания. Той я учи на философия, литература и  религия, но тук май има и сексуална игра, тя не стига до край, но провокира две събития. 

Веднъж Лу припада от напрежение, докато, кой знае защо, седи на коленете на учителя. После той пък изведнъж пощурява по красивата ученичка и предлага брак. Лу е смазана - вижда как нейният нов интелектуален Бог се вселява в земен мъж, изтъкан от низки страсти. Напрежението се отразява зле на здравето на Саломе. Тя храчи кръв и, тъй като и без това иска да учи, отива в университета в Цюрих, където също се занимава с философия и религия. 

След година отива на по-топло в Рим и там се запознава с Паул Ре и Фридрих Ницше, с които кроят планове да живеят в „света интелектуална троица“. Идеята се проваля, но името Лу Саломе е все по-прочуто в немските интелектуални кръгове, а скоро, с първите романи и разкази - и сред широката публика. Една от най-бележитите истории от живота на Лу Саломе е любовта с поета Райнер Мария Рилке. Когато се запознават, тя е на 37, той - на 21. Лу сменя името му от Рене на Райнер, за да звучи по-мъжествено, вдъхва му увереност и отваря погледа му за нови измерения и в поезията, и в секса. Тя е страстна любовница, грижовна майка и възвишена муза - но все по-трудно понася тежките му депресии. Накрая го отпраща безцеремонно, както всички останали, но остават приятели за цял живот. 

Десет години след това, през 1911, 50-годишната Саломе отива с 15 години по-младия си любовник на конгрес на Международната психоаналитична асоциация. Там се запознава със Зигмунд Фройд и отваря нова страница в живота си. Резонен е въпросът - защо, при толкова много слава и интелектуални постижения, името Лу Саломе е бързо забравено. Причините са няколко. Интересът към нейните интелектуални постижения още приживе е донякъде изместен от интереса към пикантните подробности в живота ѝ. Психоанализата пък се развива в нови посоки, а Лу остава свързана с класическия фройдизъм. 

Важно е също, че не е превеждана в англоговорящият свят, който я открива чак към края на 20 век. Освен това, щом Саломе умира, нацистите изземват нейните книги и ръкописи, които дълго са забутани в прашни архиви. И накрая, след ВСВ фокусът на вниманието се измества към социалната психология и феномените на масовата култура, докато интересът към индивидуалната психология, изтънчения писателски стил и дълбоките „умозрителни“ размишления намалява. 

Неслучайно обаче сега, през 21 век, интересът към живота и творчеството на Луиза фон Саломе видимо расте. Нищо, че тя май си тръгна огорчена от света с думите: „Цял живот работя и работя. И за какво?“

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Времето на алафрангата" гостува в Смолянския музей

Регионален етнографски музей – Пловдив гостува на РИМ „Стою Шишков“ – Смолян с една забележителна изложба. „ Времето на алафрангата “ e интересен поглед към възрожденската действителност в един многовековен и многоетничен интеркултурен град като Пловдив, който и в миналото, и днес винаги е бил част от Европа. Алафрангата е разказ, пренасящ във времето..

публикувано на 10.07.24 в 14:13

Здравка Евтимова получи Националната Вазова награда

Националната литературна награда  „Иван Вазов“ тази година ще бъде връчена на официална церемония  в рамките на Вазовите дни на писателката и преводачка на англоезична литература Здравка Евтимова. Решението за удостояването й с приза бе взето единодушно през юни  от 9-членна комисия с председател заместник-кметът Калина Чилингирова и..

публикувано на 09.07.24 в 10:26

Излезе "Градът не забравя" на Богдан Русев

Завършващият роман " Градът не забравя " от трилогията за Бързаков и Филипова излезе от печат на 18 юни. Този път заплетеният случай започва от Пловдив , но води в София, а залогът — повече от сериозен: животът на психоложката Агнес Филипова.  В тази трета част от нашумялата поредица гениалната д-р Филипова и Бързаков най-сетне са решили да..

обновено на 09.07.24 в 10:06

"Образът като преживяване" се открива в галерия "Пловдив"

Откриването на изложбата „ Образът като преживяване “ ще се проведе днес, 9 юли в галерия „Пловдив“, ул. „Авксентий Велешки“ 20 /Общински съвет/.  От Дружеството на пловдивските художници отбелязват: В изложбата участват 38 автори, членове на ДПХ и външни гости. Представена е живопис, графика, скулптура, рисунка, N форми.  Заобикалящият ни свят..

публикувано на 09.07.24 в 07:38

Сюзанна Василевска за любовта към театъра

Сюзанна Арутюнян – Василевска бе гост в първото юлско издание на предаването Клуб "Неделя". Тя е директор на Драматичен театър – Пловдив.  О сновните цели и задачи, които си е поставила в новата й роля на ръководител, бяха една част от темите на разговора в студиото.  "Пловдив е мястото където аз обожавам да живея и не мога да си представя живота..

публикувано на 08.07.24 в 15:27