Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

ЕС трябва да влезе в 21 век, кризите активизират дебата за промяна

| обновено на 17.05.22 в 14:21

Твоят глас е важен за Европа - такава, в каквато искаш да живееш!

Във вторник, 17.05.2022 г. екипът на Радио Пловдив проведе  втората  дискусия от проекта на БНР „Нашата Европа“, който се реализира с подкрепата на Европейския парламент в рамките на инициативата „Конференция за бъдещето на Европа“.

Базова тема бе  ЗАЩИТА И РАЗВИТИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ

В разговора се откроиха няколко допълнителни панели към основната тема:

·  Европейски ценности и национални интереси

·  Геополитически предизвикателства пред ЕС

·  Гражданско участие

Идеята на поредицата дискусии е европейските гражданин да дадат своите идеи и предложения в каква Европа искат да живеят. А препоръките на гражданите да станат основа на бъдещи политически решения.

Мнозина в Европа разглеждат демокрацията като универсална ценност. От друга страна обаче е очевидно общественото недоволство от начина, по който демокрацията реално функционира в повечето европейски страни. Според мнозина анализатори, оказва се, че моделът, по който е създаден Европейският съюз за условията и реалностите на 20-ти век, не отговаря на днешните предизвикателства.

Пандемията, кризата в Украйна и проблемите с доставките на енергоносители показаха, че има несъответствие между това, което хората очакват, и това, което Европа може да постигне в момента. Това подкопава доверието на гражданите в способността на техните демократични системи да решават важни проблеми.

Става все по-ясно,  че има нужда от промяна.

Големият въпрос е доколко различните национални интереси могат да се срещнат и да образуват едно смислено бъдещо европейско правителство, което да ни дава увереност на нас като европейски граждани, че бди над нашите интереси.

Според евродепутата Илхан Кючюк:  Това е големият проблем който стои пред ЕС – дали да бъде в сегашен вид или да се отиде към по-голяма федерализация.  Видимо има огромно желание към  второто.  Това изисква и промяна в договорите.  Откъде идва искането за промяна в процедурата по вземане на решения?  Пример е Унгария, която преди години блокира едно важно решение, а виждаме и сега, в развоя на кризата в Украйна, как Виктор Орбан отново слага „прът в колелата“.  Едно е ясно – европейските ценности, формулирани в началото, продължават да бъдат най-атрактивните.  ЕС  гарантира в най-голяма степен високите демократични сттеандарти. Въпросът на въпросите е – как да се защитят тези ценности, тъй като се видяха опити те да бъдат дестабилизирани и заобикаляни. И тук отново негативен пример е Унгария – Виктор Орбан много обичаше европейските пари, но не и спазването на европейските  фундаментални ценности – коментира Илхан Кючюк.  

Другият български представител в Европарламента Цветелина Пенкова (БСП) също обобщи впечатления от видяното по врем ена Конференцията за Бъдещето на Европа:  Необходима е по-силна връзка между европейските граждани и европейските структури и институции. Хората искат да видят работеща структура в рамките на ЕС.  Затова първо трява да се формулира точно – каква е ролята на ЕС? Говорим за европейски стандарти на демокрацията, но ключов въпрос, който разколебава гражданите е проблемът със сериозните пропуски в дипломацията на ЕС  през последните години.  В момента изненадващата война в Украйна показва този недостатък. ЕС трябваше да бъде глобален лидер в дипломацията за прекратяването на  този конфликт. През  годините обаче, неправилно сме смятали, че добрата дипломация се създава чрез здрави икономически зависимости. И това сега дава лош резултат. Не трябва да поволяваме по-малки държави, като население и икономически капацитет,  да се чувстват пренебрегвани.  Що се отнася до общата енергийна политика – сегашната ситуация е показателен „лакмус“  за европейската солидарност. Дали страни, изпаднали в неприятна ситуация, като България и Полша, чийто газови доставки бяха спрени едностранно от  ще „Газпром“,  ще могат да почустват реално тази солидарност?.  Също така се отнася и за споровете около петролното ембарго над Русия.

Известният юрист и правозащитник Михаил Екимджиев  сподели:  ЕС бе създаден  като  съюз на ценности. Една от основните е върховенството на правото. Затова, не може те да бъдат маргинализирани за сметка на някои по-малки, незначителни  цели. За съжаление се случват опити да бъдат „торпилирани“ тези фундаментални ценности. Затова, трябва спешно да се формира механизъм за „самозащита“. 

Според Илхан КючюкСтава ясно, че  правилата  и институциите са били създавани за други времена, очевидно не и за този век. Затова е необходима промяна.  По въпроса за спора с Македония например – не е правилна сегашната ни позиция, че  „Ние сме прави, защото сме в ЕС“.  Има голям разговор за историческата идентичност, но има и друг,  конкретен и съвременен.  Трябва  да се съобразим със съществуващата реалност.  България губи от натиска и ветото върху началото на преговорите за членство с Македония. В началото на процеса, недолюбването на България от страна на македонските граждани бе, примерно, около 30%.  След налагането на вето от наша страна,  неодобрението скочи многократно. Този проблем не ни носи никакви дивиденти, защото нещата изглеждат така,  че ние спираме един процес.

Мария  Капон даде пример с България: Да се върнем по-назад, при нашето приемане. То беше политическо решение, и въпреки многото ни недостатъци,  бяхме приети. Тогава също имаше  доста страни, които можеха  да наложат вето по същия начин. Ние все пак бяхме приети, но много от ценностните детайли останаха необяснени за обществото, което е тежка грешка на политиците през всичките тези години.  А какво искат днес  децата ни?  Искат да споделят, да споделят живота си,  а вече дори и историята. Това се отнася за споровете  ни в момента  с Македония.  Тези, които не могат и не искат да го разберат, са точно тези в момента, които явно си гледат собствения интерес.  Трябва  да се научим да споделяме и да си определим ясни  правила. Понеже никой в Европа не разбра защо е такава българската държавна позиция по спора с Македония.

Юристът и също бивш народен представител Владимир Дончев отбеляза:  Ние по начало лошо комуникираме по темата Македония. Особено напоследък. А в момента това е може би най-важната тема за нас и за ЕС. Има голям сблъсък на геополитика, има и дори откровено вражеско влияние, което цели да създава пречки и разединение в обществото. България е подложена на изключително голям натиск не само заради нашето вето,  но и за и още един, задкулисен натиск, който е опасен за националните интереси. Провежда се от руски агенти на влияние. Освен всичко това сме подложени на информационна, хибридна и директна кибер война. Не става само с чакане на защита от ЕС,  трябва и сами да се защитим. 

Своята теза изложи и Антони Герасимов политически анализатор от фондация „Стража“ и преподавател в ПУ “Паисий Хилендарски“Допуснахме  сами да се поставим в едностранна енергийна зависимост от Русия. Сега усещаме последствията – форсмажорните опити да се измъкнем от клещите на тази зависимост срещат големи трудности.  Интеграцията с Македония не трябва да се омаловажава, но и не бива да допускаме България да остане неразбрана в своята позиция.

И българския и европейския интерес е Македония да стане член нс в а ЕС – настоя от своя страна правистът Михаил Екимджиев:  Когато има свободно движение на хора, стоки и капитали, с вдигането на стандарта на живот, противоречията  по естествен път отшумяват.  Затова ние тряббва да направим тази стратегическа стъпка.  Да се обединят двете държави в убеждението си за добронамереност една към друга.

Студентът  от ПУ „Паисий Хилендарски“ по специалността „Национална сигурност“ Денис Петков смята, че:  Трети, външни сили използват Македония като лост за враждебно въздействие над българските интереси. В момента българофобието там е особено засилено. Самият факт на днешната дискусия показва, че все още има стъпала, които тлябва да извървим. И предишното и нашето поколение.

Боян Видолов – студент политология в Пловдивския университет обърна внимание, че в редица случаи бюрокрацията в европейските институции осезаемо пречи на процесите на развитие.  

Една от главните причини  за бавността  на ЕС е точно бюрокрацията. На политическо  ниво това прави още по-трудно  вземането на бързи и важни  решения – призна в отговор еврудепутатът Илхан Кючюк.

Донка Алексиева, ръководител на групата ученици от  Френската гимназия настоя, че формирането на европейските ценности трябва да започна още от образователния процес. От средното образование, нагоре. Трябва и освен това да се мотивират младите хора в тази посока.

За първи път, именно на днешната дискусия, освен ценности и права, прозвуча и думата „Отговорности“ – отбеляза евродепутатът Цветелина Пенкова.  Как обаче изглеждат те, отговорностите, от гледна точка на младите  хора?

Тук се включи Симона Зашева, 11 клас, според която,  на първо място искаме да видим активно население и политическа отговорност. Искаме да видим как всеки гражданин има смелостта  да се изправи пред институциите и да се защити, при небходимост, а от институциите – да могат да го сторят!

От разговорите с млади хора,  стават ясни много и важни неща – образованието става европейски приоритет.  Но се нуждаем и от  целостна модернизация на учебния процес,  главно  техническа – обобщи евродепутатът Цветелина Пенкова.

Определено дискусията се активизира рязко, щом стигнахме до образованието - отеляза  Красимир Лойков, ръководител на екипа на мрежата „Европа директно“ в Пловдив:

Какво е необходимо за младите хора? Как да ги мотивираме да участват дейно в процесите по вземане на решения? Младите хора в наши дни правят впечатление на високо отговорни. Струва ми се, че в последите години решенията в ЕС започват да се вземат много по-бързо. Явно кризите стимулират тази гъвкавост. Трява да има задълбочени допитвания  до гражданите по въпроси от дълбоко фундаментален характер за ЕС. За по-ежедневните теми – да се делегират права на нашите представители в ЕС, което също ускорява практическото приожение на взетите решения, обясни Красимир Лойков.  

Михаил Екимджиев настоя: У нас – трябва да се започне с едно гражданско образование от начално ниво, да  ваправим така,  че въпреки пречки и проблеми, да започнем с подребдата на държавата ни по европейски стандарти. За да не води води дискусия с лайтмотив „Ние и ЕС“.  Ние СМЕ европейски  граждани, ние сме ЕС, а не  различни субекти!

Думата взе и Емилия Шушарова – секретар на Читалище "Любен Каравелов - 1897" с. Куртово Конаре:  -  В Куртово Конаре – от години се работи по европески проекти и инициативи. Най-важното в тях винаги е било включването на хората в тях.  Читалищата мога да играят много важна роля  в това, да бъдем добри европейски  граждани.  То е не само център за изкуства.  То вече трябва да е център за  създаването на активни граждани.  Да формираме усещане към ценностите у обществото, започвайки от младите. Този процес на гражданско образование трябва да започва отрано.

В заключение участниците в дискусията се обединиха около няколко основни тези -  че в сферата на образованието ще има конкретни резултати и то в най-кратко време.

Не може обаче да минем без правосъдие и истинска правосъдна  реформа.

Европейската демокрация трява да бъде защитавана, защото тя ни спасява като общество и развитие. Трява да знаем, че сме изправени пред един свят, в който предстоят сблъсъци – на ценности и идеи. Затова трябва по-рано се започне с възпитанието на младите хора в тази посока. 

Образование за историята на ЕС, обучение за новите необходими умения за развития пазар на труда, насърчаване на младежкото предприемачество, защото именно то движи икономиката на Европа.

И най-вече – Този ЕС, в който живеем днес, има настоятелна нужда от промяна. 


В двучасовата дискусия  участваха:

• Илхан Кючюк – депутат в ЕП от ДПС, президент на АЛДЕ (Алианс на либералите и демократите за Европа);

• Цветелина Пенкова - депутат в ЕП от БСП / Прогресивен алианс на социалистите и демократите”;

• Адвокат Михаил Екимджиев – Председател на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека;

• Антони Герасимов – политически анализатор от фондация „Стража“, преподавател в ПУ “Паисий Хилендарски“;

• Красимир Лойков – Ръководител на екипа на мрежата „Европа директно“ в Пловдив;

• Мария Капон – политик, народен представител в 40- то НС, 45-то НС и 46- то НС,  евродепутат;

• Владимир Дончев – юрист,  народен представител в 39-то НС и в 40-то НС;

• Емилия Шушарова – секретар на Читалище "Любен Каравелов - 1897" с. Куртово Конаре

• Студенти от кръжока по международноправни науки към Юридическия факултет на ПУ “Паисий Хилендарски”;

• Ученици от Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери“ Пловдив - училище посланик на ЕС

Модератор бе  Антоанета Петричанска, журналист от Радио Пловдив.


Галерия

Още от категорията

Премиера на книгата „Начо On My Mind" в Радио Пловдив

Премиера на книгата „Начо On My Mind“ от Антон Баев ще се състои тази вечер от 18 ч. в Културния център на Радио Пловдив. Книгата съдържа документални записки от интервюта с една от най-забележителните обединяващи фигури в българската култура от втората половина на 20-и век Атанас Кръстев – Начо Културата, за миналото на Старинен Пловдив...

обновено на 17.06.22 в 16:02

"Футболът, тази болка отляво" в Първо студио на Радио Пловдив

Книгата "Футболът, тази болка отляво" ще бъде представена официално в Първо студио на Радио Пловдив в 18:00 часа в сряда. Съавтори са четирима души, чийто живот е белязан от най-великата игра на планетата - спортният деятел, бивш футболист и морски капитан Нейко Дамянов, легендата на Локомотив (Пловдив) и България Георги Василев - Гочето, легендата на..

публикувано на 14.06.22 в 13:22

"Великите европейци" продължават похода си в България

Тази вечер от 18 часа, в Първо студио на Радио “Пловдив“, ще се състои премиерата на третия том от поредицата „Великите европейци“. Събитието е в рамките на програмата „Пловдив чете“ и се реализира със съдействието на издателство „Жанет 45“. След близо две години дистанция и социална изолация, поредицата „Великите европейци“ се завръща в..

обновено на 13.06.22 в 13:44

Боян Ангелов представя "Универсум" в Културния център на Радио Пловдив

Най-новата поетична книга на Боян Ангелов „Универсум“ ще бъде представена в Културния център на радио Пловдив. Тя излиза под печата на Издателство за българска литература „Лексикон“ и съдържа над 60 стиготворения. Досега авторът има издадени 18 книги с поезия. Боян Ангелов е носител на множество наши и международни литературни..

публикувано на 28.04.22 в 08:15

Премиера на "Крадецът на слама" в Културния център на Радио Пловдив

Николай Илчевски представя новата си книга "Крадецът на слама" на 19 април в Първо студио на Радио Пловдив.   Продължението на издадената преди 4 години „Записки от селската кръчма“ изобилства от истории на селски семейства, чиито деца вече са  в големия град или в чужбина. Книгата събира  86 истински истории от българските села, разказани с..

публикувано на 18.04.22 в 15:06