Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще бъде грешка, ако вдигнем ветото над Северна Македония


За съжаление българо – македонската историческа комисия не успя да изпълни очакванията, поне на българското общество. 

Двустранният договор от 2017 г. създаваше едни положителни нагласи за решаване на сериозните, висящи въпроси между България и Македония в исторически план. Четирите години работа на комисията  обаче видимо не дават никакви основания за желания напредък.  Така коментира развоя на събитията историкът от БАН професор Даниел Вачков. 

В началото е имало реални надежди за постигане на компромис, но за съжаление, вероятон поради намесата на политически фактори, работата в комисията постепенно се усложни.  Пандемията от коронавирус също допълнително блокира съвместните срещи и развитие на диалога, преминал изцяло в онлайн среда, обясни проф. Вачков..

Ако македонската страна се освободи от политическия контекст, нещата може и да потръгнат, но засега това не се очертава. Опитът сочи, че ако един въпрос се остави и неглижира от разглеждане, той никога няма да се разреши от само себе си.

Преминаването към открита публичност на дебатите може да окаже благотворно развитие на процеса. Защото така обществата и в двете страни ще се запознаят открито с аргументите на отстояваните тези. Тогава би се видяло, че българската страна постоянно привежда конкретни исторически доказателства и свидетелства, докато от македонска  страна са непрестанни опитите да се размият данните от „изворите“. Ако дискусиите станат открити, ще се види, включително и от общественоста на Северна Македония, че нашата позиция се гради изцяло въз осново на автентичните исторически факти.

В момента, преди обявените български условия да бъдат изпълнени, би било сериозна грешка, ако българското правителство се поддаде на натиска и даде „зелена  светлина“ за македонските преговори за еврочленство. 

Ние нямаме никаква сигурност, че ще се постигнат положителни резултати в хода на вече започнал преговорен процес от македонска страна. Досегашният опит показва липсата на сериозни основания, че в последствие нещата може да потръгнат. Никаква гаранция, че ще възприемат залегналите в договора от 2017 г. идеи за обща история. Нито пък, че ще се промени сегашният нескрит език на омразата към България, който в момента присъства в македонските учебници по история.

За съжаление, все повече се налагат примерите с гръцкия подход – поставяме исканията си и чакаме, докато бъдат изпълнени. Този гръцки модел успя, след като на македонската страна и отне много години да осъзнае, че отстъпване от историческите условия няма. 

Ако се стигне дотам – толкова по-зле за нашите съседи!


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Откриваме късно бъбречните заболявания с риск за увреждане

Близо 100 души с различни оплаквания потърсиха консултация при безплатните профилактични прегледи за бъбречни заболявания в УМБАЛ "Пловдив" . Те се проведоха в последната седмица на февруари. Поводът беше втората седмица на март, в която се отбелязва Световният ден за борба с бъбречните заболявания.   Кампанията е продиктувана и от..

публикувано на 10.03.25 в 11:19

ПП-ДБ ще подкрепи текстове в бюджета, но не и корупционните

ПП-ДБ ще подкрепи някои от текстовете в бюджет 2025 при гласуването му на второ четене, но не и тези, които пораждат съмнения за корупционни практики. Това коментира Атанас Атанасов, председател на ДСБ и зам.-председател на Народното събрание. Припомням, че на първо четене ПП-ДБ не подкрепиха държавния бюджет. На първо четене текстовете в него..

публикувано на 10.03.25 в 10:28

Образованието ни е стереотипно и убива въображението

Образователната система у нас все още е прекалено теоретична, децата трябва да опознават, да преживяват, да откриват. Това коментира Веселина Петрова, която в края на миналата седмица бе отличена като студент на годината 2024 на Педагогическия факултет на ПУ "Паисий Хилендарски".   Според нея въпреки реализираните STEM кабинети и..

публикувано на 10.03.25 в 09:41

Спасяването на евреите е като пътеводна звезда за хората

Точно преди 82 години около 600 еврейски семейства от Пловдив са събрани в 2 часа през нощта на 9 март в двора на еврейското училище. Всички е трябвало да се качат на влаковете на смъртта и да бъдат откарани в концлагери. Тогава митрополит Кирил прескочил оградата отишъл при тях и им казал, че ще легне на релсите, но няма да позволи влаковете..

публикувано на 10.03.25 в 08:13

Ружка Генова в "Добро утро, ден!"

Ружка Генова  е наш гост в първата седмица на март 2025 година.  В края на 2022 година международната майсторка по шахмат бе обявена за училищен ръководител №1 от Министерството на младежта и спорта. Ружка Генова е директор на Спортно училище „Васил Левски“- Пловдив от 1 юли 2019 година, преди това от 2001 до 2013 година е била заместник-директор..

обновено на 07.03.25 в 16:46