Великите европейци - Мария Гьоперт - Майер

По логика, трябва да има и други, положителни частици. През 1909 Ръдърфорд открива положително зареденото ядро, а през 1918 и самата положителна частица, протона. През 1932 пък Чадуик открива и неутрона, той няма електрически заряд, но има важна роля за съществуването на атома. Междувременно се появяват теории за неговата структура, все по-ясна става ролята електроните, но науката закъсва с разбирането за ядрото. 

Докато през 1949 се появява една умна жена - Мария Гьопирт Майер, физик и математик. Тя прави математически модел на слоестата структура на ядрото и това е поглед в отвъдното. През 1963 Мария Майер става едва втората жена след Мария Кюри с Нобел за физика. Тя е доволна, но в Нобеловата реч признава: „Радвам се на наградата, но истинската радост бе самата работа по откритието“.

През 1946 съпругът на Мария е поканен за професор в Чикаго. Тя отива с него и работи почасово в отдела за теоретична физика на новата Национална лаборатория Аргон. „Не знаех нищо за ядрената физика“ - признава. Но това е нормално, след като не е ясна дори структурата на ядрото. Мария се захваща с проблема, но зацикля. В разговор с Ферми, той подхвърля - а ако тук е намесена спин-орбиталната връзка. Пред нея се отварят огромни мисловни порти и тя започва да нахвърля математически идеи. След десет минути Ферми се връща. Мария вече знае, че това е път към голямо откритие, но, както винаги, щом е развълнувана, говори адски бързо и прескача детайли, а Ферми я праща да помисли още и да му разкаже на другата сутрин. 

Мария работи цяла нощ и вижда картината, която описва така: „Представете си салон с танцуващи двойки. Те обикалят в кръгове, затворени един в друг. Във всеки кръг има по две двойки - едната по посока на часовника, другата - обратно. Всички двойки, освен че кръжат в стаята, се въртят и около себе си. Само някои от тези обаче, които се движат по посока на часовника, около себе си се въртят пак така, други се въртят обратно. Същото е и с онези, които са обратно на часовника, те също не се въртят по оста си в една и съща посока“. Е, това е картината в атомното ядро - малко напомня модела на Слънчевата система, но в ядрото въртенето е доста по-сложно. Съжалявам, ако не го обяснявам ясно, но не мога да го опиша по-ясно от самата Мария Гьоперт-Майер. 

Мария е родена през 1906 в днешно Катовице, в Полша. Шест поколения назад, предците ѝ по бащина линия са професори, а скоро семейството се мести в Гьотинген, където старият университет е голям европейски център на математика и теоретична физика, а после, когато Мария учи, е и сред най-големите центрове на квантовата механика. В дома им е пълно с учени, момичето се движи свободно сред тях и от малка има страст към науката. Тя е запалена по математиката, учи техническо училище, а после частна школа на суфражетките, които готвят момичета за университета. Едва на 17, Мария минава като торпедо през приемните изпити и започва да учи математика. От лекция на Макс Борн върху квантовата механика обаче се запалва по физиката и пише: „Математиката е като подреждане на пъзел. Физиката също е подреждане на пъзел, но създаден от природата, не от човешкия ум. Физиката беше голямото предизвикателство“.

Голямото предизвикателство поглъща Мария Гьоперт и я вкарва в дълбокото на модерната наука. При Борн в Гьотинген идват Бор, Дирак, Паули, Хайзенберг, Опенхаймер, Ферми, Шрьодингер. С всички Мария се познава, а и те си падат по малко поезия в суровия свят на физиката. Борн я описва: „Мария беше хубава, елегантна, енергична дама, която се движеше в най-добрия гьотингенски стил“. Но това не значи, че мъжете я толерират, тя не с красотата си, а с ума си минава през своите лични мъки и успехи в науката. 

През 1927 Мария пише докторат, но баща ѝ умира. Изтерзана е, но решава, че той би искал да го завърши. После е за година на специализация в Кеймбридж, а майка ѝ дава стая под наем. И когато младата дама се прибира, буквално среща любовта у дома. Джоузеф Майер е млад американски химик квалификация в Европа. Те се сближават, ходят на плуване, яздят велосипеди и катерят планини, а скоро се женят. Джо получава професорско място в Университета „Джон Хопкинс“, Мария заминава с него и така започва смешно-тъжната история, която продължава 30 години. Заради правилата срещу непотизма, връзкарството, грубо казано, американските университети не назначават втори член от семейството за професор, ако единият вече е такъв. 

И нищо, че Джо се занимава с химия, а Мария с физика. И нищо, че тя е с най-добри препоръки от най-добрите физици на света. Получава само дребна административна служба с нищожна заплата, но има възможност да чете без заплащане някои лекции и да работи върху физически проблеми. Тя издава изследвания за двойния бета разпад и структурата на бензена. В началото на 30-те е често в Германия, но идването на нацистите я прогонва. В САЩ ситуацията с назначенията се повтаря в още няколко университета, но за сметка на това я наема американското правителство за проекта „Манхатън“. Тя обаче всъщност е в екипа на Едуард Тейлър, който работи по водородната бомба, но скоро се разсейва и тръгва в друга посока. 

Самата Мария пък се мести с мъжа си в Чикаго и после се радва, че практически няма участие в разработката на реалното ядрено оръжие. В Чикаго Мария напълно се разгръща и прави голямото откритие за структурата на атомното ядро. През 1960 получава и първата покана за професор по физика в Сан Диего, последвана от първия инсулт. Едната ѝ страна остава парализирана и това пречи, но само донякъде, на преподавателската и научната работа. 

12 години и много кутии цигари по-късно обаче идва и вторият удар, който отнася Мария Гьоперт-Майер в гроба. Може да значи, че човек като си свърши добре работата на Земята, Господ го взима, за да му даде друга на Небето. А може и да не значи това.