Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Жан Калвин

Жан Калвин няма църковен сан, но го наричат  „Женевският папа“. Лутер дава начало на Реформацията, но Калвин дава по-универсален образ на идеите за религиозна промяна, избликнали в началото на 16 век, той гради структурата на протестантството и превръща Женева в негов идеологически център. 

Капка калвинизъм има в много църкви, но изцяло калвинистки са хугенотите във Франция, шотландските презвитерианци, пуританите в Англия и английските пилигрими, които практически създават днешните САЩ.

Казват, че учението на Жан Калвин е фундамент и за развитието на капитализма. Но има и други значими резултати. Главният му труд -  „Наставления за християнската вяра“, е сред първите богословски съчинения, писани на френски, не на латински. Калвин превежда Библията от староеврейски на френски, води полемики по религиозни въпроси, наставлява близки и далечни хора и църкви. 

Сам той живее скромно, дистанцирано, отдаден на Бога. И пише до Маргарита Наварска: „Кучето започва да лае, щом види, че някой напада господаря му. Ще бъда наистина небрежен, ако виждам, че Божията истина е атакувана, а аз остана ням, без да дам предупреждение“. Да, Калвин е обсебен от истината и я обвързва със съществуването на религията изобщо, като пише: „Никоя религия не е автентична, освен ако не е свързана с истината“. Разбира се, у модерния човек възникват въпроси - коя истина, как е доказана, за какво се използва. 

И съмненията са основателни. Калвин говори за своята истина, възприема  нея като универсална и се отнася зле към онези, които не я възприемат. Неслучайно въвежда в Женева не друго, а Конгрегацията - църковен съд, който налага наказания за нарушения на религиозните правила, включително отлъчване от църквата. Макар да разрешават на Калвин да се вихри, властите в Женева се усещат и го ограничават - Конгрегацията може да обвиненява и да предлага наказания, но крайното решение и изпълнението е на Съвета. Но и така влиятелният Калвин постига своето - например, препоръчва и опичат жив на клада испанеца Мигел Сервет, лекар и философ, който не признава Светата Троица, а и е личен враг на Калвин. 

По този повод психологът Ернст Кречмер пише: „Когато моралът премине определена граница, той се превръща в извратеност“. А Волтер казва за Реформацията на Лутер и Калвин: „Те поискаха да се отворят манастирите, но всъщност искаха да направят целия свят манастир“. Признавам, че и на мен не ми допада фундаменталният му принцип за крайната предопределеност. Според Калвин, Бог изначално е предопределил всеки човек за спасение или вечни мъки. Ние, казва той, не знаем кое ни се е паднало и не можем, чрез добри дела например, да подобрим съдбата си. Нито чрез лошите - да я влошим. Всички сме грешни по презумпция, но не можем да изкупим греховете си дори чрез искрена вяра. С други думи, каквото и ние, хората, да правим, накрая ще стане, каквото Бог предварително е решил. Не, наистина не ми харесва идеята да съм толкова зависим.  

Жан Ковен, известен с латинизираното име Жан Калвин, се ражда през 1509 в Ноайон, Пикардия. Семейството е католическо, от високите нива на средната класа. Баща му е юрист, но парите все не стигат, защото децата са 6. Местни аристократи виждат талантите на Жан и го взимат в къщи, където го обучават частни учители, заедно с техните деца. На 14 баща му го праща в Париж да учи богословие. Това е 6 години, след като Мартин Лутер е забил своите 95 тезиса на портата на катедралата във Витенберг и в Париж върлуват идеите на хуманизма и Реформацията, от които Калвин се заразява. 

След като завършва, баща му решава, че професията на адвокат е по-добре платена и го праща да учи право в Орлеан. През 1531, след смъртта на баща си, Калвин се връща в Париж, решен да се отдаде на наука. Скоро излиза и първата му книга - коментари върху съчинението на Сенека „За милосърдието“. Някъде по това време той получава нещо като откровение и все повече се сближава с реформаторските среди. През 1533 пише реч на приятеля си Никола Коп, новия ректор на Парижкия университет. Колкото и да е умерена, тя води до скандал и обвинения в ерес, Коп изчезва от Париж, а когато идват да арестуват Калвин, той бяга през прозореца и, преоблечен в селски дрехи, напуска града. Стига до Страсбург, свободен град, където се събират всички, които искат да дишат нормално. Там Калвин пише своето „Наставление за християнската вяра“, което е доста по-радикално от тезисите на Лутер и съчиненията на другите реформатори. 

Той изобщо не признава католическата църква, папата и повечето тайнства. За него единственият истински авторитет е Светото писание, а човешкият разум и по-скоро вреден, отколкото полезен. Калвин обосновава и нови визии не само за предопределението, но за евхаристията и други тайнства. Името му е прочуто и когато минава за една нощ през Женева, убеждават го да остане и да се разгърне. Калвин е на точното място в точното време. Градът се управлява от Съвет по демократични процедури, Съветът е реформаторски и не иска да дели властта с католическите епископи. Но Калвин е твърде настойчив в религиозните си изисквания, притиска богатите женевски граждани, но скоро трябва да напусне града. Връща се в Страсбург, където развива бурна дейност, а през 1541 пак е поканен в Женева с големи молби. Този път не е така настъпателен и, независимо, че пак има опозиция, напрежението тлее доста дълго, чак до 1555. През това време Калвин се прочува като реформатор, навсякъде протестантските общности го признават за „защитник на християнската вяра“, има много последователи в цяла Европа, учението му се развива и допълва, а името му става нарицателно и се ражда Калвинизмът. 

Калвин, който цял живот има крехко здраве, умира на 54. Тялото му е изложено за поклонение, но идват страшно много хора и реформаторите се плашат да не ги обвинят в създаването на нов светец. Затова поклонението е прекратено и тялото на Калвин е погребано без публични церемонии в необозначен гроб и мястото остава завинаги неизвестно. 

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Спомен за незабравимия Апостол Карамитев

Непубликувани факти от живота и творчеството на големия български актьор Апостол Карамитев събира книгата „Рицарят на Доброто“ с автори изкуствоведа Олга Маркова и сина на актьора Момчил Карамитев. Тя ще бъде представена в „Петното на Роршах“. В основата на книгата са разказите на Момчил Карамитев за нещата, за които са си говорили двамата с..

публикувано на 24.04.24 в 06:36

Студентска изложба "Графичен дизайн" в НХГ „Цанко Лавренов“

В Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“ ще се открие представителна изложба на студентите от специалност „Графичен дизайн и визуални комуникации“ и „Интерактивен дизайн и компютърни игри“ във Факултет по Изобразително изкуство, Вeликотърновския университет ,,Св. св. Кирил и Методий“.  В експозицията са представени учебни проекти на..

публикувано на 24.04.24 в 06:32

Генчо Накев с нова изложба в галерия "Аспект"

В навечерието на светлите великденски празници своята осма самостоятелна изложба в галерия „Аспект“ представя Генчо Накев.   Настоящата експозиция се състои от 17 платна, обединени от афинитета на художника към абстрактното, изработени в специфична живописна колажна техника. Те са рисувани през последните две години и са разнообразни по формат,..

публикувано на 24.04.24 в 06:27

"Яйцето" - в митологията на различните култури по света

Беседа с презентация на тема „Яйцето“ ще проведе психологът д-р Ваня Велкова в читалище „Възраждане“ от 18 ч. тази вечер. Лекторът ще говори за символиката на яйцето, отразена в митологията на различни култури по 5-те континента. Д-р Велкова ще покаже албум със снимки на повече от 250 яйца от 60 страни от различни континенти. Ваня Велкова е доктор по..

обновено на 24.04.24 в 06:22

"Пророчеството на Звездата" ще има премиера в Пловдив

В Световния ден на книгата и авторското право говорим за ново издание, с автор от Пловдив: „ Пророчеството за Звездата “ -  на  Силвия Павлова . Тази книга разказва за най-новите археологически  и исторически доказателства за Исус Христос, за последната седмица от живота на Спасителя. Авторката ще представи премиерно книгата тази сряда, на 24 април,..

публикувано на 23.04.24 в 08:50