Жан Калвин няма църковен сан, но го наричат „Женевският папа“. Лутер дава начало на Реформацията, но Калвин дава по-универсален образ на идеите за религиозна промяна, избликнали в началото на 16 век, той гради структурата на протестантството и превръща Женева в негов идеологически център.
Капка калвинизъм има в много църкви, но изцяло калвинистки са хугенотите във Франция, шотландските презвитерианци, пуританите в Англия и английските пилигрими, които практически създават днешните САЩ.
Казват, че учението на Жан Калвин е фундамент и за развитието на капитализма. Но има и други значими резултати. Главният му труд - „Наставления за християнската вяра“, е сред първите богословски съчинения, писани на френски, не на латински. Калвин превежда Библията от староеврейски на френски, води полемики по религиозни въпроси, наставлява близки и далечни хора и църкви.
Сам той живее скромно, дистанцирано, отдаден на Бога. И пише до Маргарита Наварска: „Кучето започва да лае, щом види, че някой напада господаря му. Ще бъда наистина небрежен, ако виждам, че Божията истина е атакувана, а аз остана ням, без да дам предупреждение“. Да, Калвин е обсебен от истината и я обвързва със съществуването на религията изобщо, като пише: „Никоя религия не е автентична, освен ако не е свързана с истината“. Разбира се, у модерния човек възникват въпроси - коя истина, как е доказана, за какво се използва.
И съмненията са основателни. Калвин говори за своята истина, възприема нея като универсална и се отнася зле към онези, които не я възприемат. Неслучайно въвежда в Женева не друго, а Конгрегацията - църковен съд, който налага наказания за нарушения на религиозните правила, включително отлъчване от църквата. Макар да разрешават на Калвин да се вихри, властите в Женева се усещат и го ограничават - Конгрегацията може да обвиненява и да предлага наказания, но крайното решение и изпълнението е на Съвета. Но и така влиятелният Калвин постига своето - например, препоръчва и опичат жив на клада испанеца Мигел Сервет, лекар и философ, който не признава Светата Троица, а и е личен враг на Калвин.
По този повод психологът Ернст Кречмер пише: „Когато моралът премине определена граница, той се превръща в извратеност“. А Волтер казва за Реформацията на Лутер и Калвин: „Те поискаха да се отворят манастирите, но всъщност искаха да направят целия свят манастир“. Признавам, че и на мен не ми допада фундаменталният му принцип за крайната предопределеност. Според Калвин, Бог изначално е предопределил всеки човек за спасение или вечни мъки. Ние, казва той, не знаем кое ни се е паднало и не можем, чрез добри дела например, да подобрим съдбата си. Нито чрез лошите - да я влошим. Всички сме грешни по презумпция, но не можем да изкупим греховете си дори чрез искрена вяра. С други думи, каквото и ние, хората, да правим, накрая ще стане, каквото Бог предварително е решил. Не, наистина не ми харесва идеята да съм толкова зависим.
Жан Ковен, известен с латинизираното име Жан Калвин, се ражда през 1509 в Ноайон, Пикардия. Семейството е католическо, от високите нива на средната класа. Баща му е юрист, но парите все не стигат, защото децата са 6. Местни аристократи виждат талантите на Жан и го взимат в къщи, където го обучават частни учители, заедно с техните деца. На 14 баща му го праща в Париж да учи богословие. Това е 6 години, след като Мартин Лутер е забил своите 95 тезиса на портата на катедралата във Витенберг и в Париж върлуват идеите на хуманизма и Реформацията, от които Калвин се заразява.
След като завършва, баща му решава, че професията на адвокат е по-добре платена и го праща да учи право в Орлеан. През 1531, след смъртта на баща си, Калвин се връща в Париж, решен да се отдаде на наука. Скоро излиза и първата му книга - коментари върху съчинението на Сенека „За милосърдието“. Някъде по това време той получава нещо като откровение и все повече се сближава с реформаторските среди. През 1533 пише реч на приятеля си Никола Коп, новия ректор на Парижкия университет. Колкото и да е умерена, тя води до скандал и обвинения в ерес, Коп изчезва от Париж, а когато идват да арестуват Калвин, той бяга през прозореца и, преоблечен в селски дрехи, напуска града. Стига до Страсбург, свободен град, където се събират всички, които искат да дишат нормално. Там Калвин пише своето „Наставление за християнската вяра“, което е доста по-радикално от тезисите на Лутер и съчиненията на другите реформатори.
Той изобщо не признава католическата църква, папата и повечето тайнства. За него единственият истински авторитет е Светото писание, а човешкият разум и по-скоро вреден, отколкото полезен. Калвин обосновава и нови визии не само за предопределението, но за евхаристията и други тайнства. Името му е прочуто и когато минава за една нощ през Женева, убеждават го да остане и да се разгърне. Калвин е на точното място в точното време. Градът се управлява от Съвет по демократични процедури, Съветът е реформаторски и не иска да дели властта с католическите епископи. Но Калвин е твърде настойчив в религиозните си изисквания, притиска богатите женевски граждани, но скоро трябва да напусне града. Връща се в Страсбург, където развива бурна дейност, а през 1541 пак е поканен в Женева с големи молби. Този път не е така настъпателен и, независимо, че пак има опозиция, напрежението тлее доста дълго, чак до 1555. През това време Калвин се прочува като реформатор, навсякъде протестантските общности го признават за „защитник на християнската вяра“, има много последователи в цяла Европа, учението му се развива и допълва, а името му става нарицателно и се ражда Калвинизмът.
Калвин, който цял живот има крехко здраве, умира на 54. Тялото му е изложено за поклонение, но идват страшно много хора и реформаторите се плашат да не ги обвинят в създаването на нов светец. Затова поклонението е прекратено и тялото на Калвин е погребано без публични церемонии в необозначен гроб и мястото остава завинаги неизвестно.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Бачковската света обител посрещна деца от последните групи на детските градини в селата Белащица и Марково. Поводът за посещението бе Деня на християнското семейство и на православната християнска младеж, който се чества днес. Малчуганите бяха посрещнати в манастирската църква „Успение Богородично“ от отец Евтимий. Той се обърна към децата с „добре..
Изтъкнатият български режисьор Веселка Кунчева гостува в четвъртата среща от формата "Успешните" в Club Fargo. Автор е на редица спектакли, сред които "Нос" по Гогол, "Аз, Сизиф", "Последният човек" по Оруел, "Дама Пика". През 2014 г. Веселка Кунчева основава "Пъпетс Лаб" заедно със сценографа Мариета Голомехова, с която разработва..
Самостоятелна изложба „Мистични светове“ на художника Тодор Маринов представя галерия „Ромфея“. Експозицията включва емблематичните за известния живописец наивистични композиции, създадени специално за предстоящия коледен сезон, както и изящни снежни и топли пейзажи, с които е известен авторът. Картините пренасят зрителите в свят на..
Национално турне „Концерти с кауза“ 2024: Звезди на българската поп и рок музика излизат на сцената в Комплекс „С.И.Л.А.“ Името на концерта е избрано специално, тъй като подкрепя две каузи с изключителна важност за България. Първата е свързана с информационната кампания в подкрепа на хора с репродуктивни проблеми под надслов „Да сверим..
Интерактивна изложба „Книгата – от камъка до пиксела II“ представя Фондация ПРОЛИБРИС на три знакови места в Пловдив в рамките на три поредни дни. Пловдивчани имат възможността да се запознаят с интересни факти, свързани с развитието на изкуството на книгата през различните исторически периоди. Ще бъдат показани уникални модели, образци и..