Дада. Дада, Дада. Дада, Дада. Мога да продължа така до безкрай. Какво правя ли? Правя Дадаизъм. Правя Нищо. Правя Изкуство. Правя Живот. Както твърди румънският евреин Самуел Розенщок - Дадаизъм, Изкуство, Нищо и Живот са всъщност едно и също нещо, от което светът няма нужда. От правенето им не следва полза, правя ги, защото мога. Или защото искам. Дори защото няма нужда да обяснявам защо.
Дадаизмът е крайна форма на провокация, която изтънява реалността, за да стане прозрачна дори за обикновения разум. Това е индивидуална революция, но Дада е и социална революция, удар върху буржоазния морал, върху правилата, които навяват непосилната скука на битието и раждат ужасите на войната, Дадаизмът е призив за ново светоусещане и опит за разбиране на неразбраните факти и събития от реалността. Дада е луда работа, нали?
Да, да, ще каже внимателният слушател, но защо се цитира за авторитет по темата Дадаизъм никому неизвестния румънски евреин Самуел Розенщок, а не утвърдения авторитет Тристан Тцара, познат като „Баща на Дадаизма“ художник, поет, есеист, драматург, композитор, режисьор и мислител. Ами защото тези двамата, съвсем по дадаистки, са един и същи човек.
Самуел Розенщок е първичното. Той е роден през 1896 в Мойнещ, североизточна Румъния. Семейството е в бизнеса с дървесина и е богато, макар тогава евреите нямат граждански права и не са точно румънци. На 11 Самуел учи в лицей в Букурещ, а после математика и философия в университета. Той се запознава с европейския символизъм, с приятели дори издават списание „Симболул“ - „Символизъм“, и в него се появяват първите му стихове. Той нече използва псевдонима Тристан, но Тцара се появява през 1915. На еврейски „Тцара ат“ значи „изгнаник от общността“. Приятелят му Йон Винеа пък разказва, че всичко е шега и името трябва да се чете Тристе Ане Тцара, което на френски е „Тъжното магаре Тцара“. Сега за най-вероятно се възприема, че името е от румънски израз, който означава „тъжен в страната си“. Да, тъжен е Тцара в Румъния, затова през 1915 заминава за Цюрих. Някои от новата компания умни, луди и стресирани от войната приятели, заради силната му привързаност към Ницше, го наричат „Тцара Тустра“. И точно в Цюрих се случва най-важното събитие в живота на Тристан Тцара - създаването на движението Дада. Като идеи то е доста велико, като изпълнение - не толкова, както сами ще се убедите от тази малка песничка, композирана и изпълнена от самия Тристан Тцара.
В Цюрих Тцара попада сред група млади радикални мислители и пацифисти, които искат да променят света, изкуството и всичко останало. Те раждат Дада. Има спорове кога и как точно е станало това, но е ясно, че годината е 1916, а вероятно Дада е плод на колективния разум на групата. Точно Тцара обаче е широко известен като създател на движението, най-вероятно заради ролята си на силен пропагандатор на дадаизма.
Дада първо се възприема в радикализиращата се заради ужасите на войната Германия, прескача през фронтовата линия в Меката на изкуството и революциите - Франция, а оттам пък пожарът се разгаря в цяла Европа и САЩ. Знае се и мястото на възникване на Дадаизма - Кабаре „Волтер“ в Цюрих, където групата реализира своите скандални пърформанси. И Тцара описва вечерта на 14 юли 1916: „Пред компактна тълпа Тцара манифестира, ние искаме, ние искаме, ние искаме, да пикаем в най-различни цветове…..в залата викат, бият се, първият ред одобрява, вторият ред се обявява за некомпетентен, останалите викат…..протестират, чупят стъклата, избиват се, рушат, бият се, намеса на полицията“.
Такива ми ти работи онази нощ в Кабаре „Волтер“. И в Третия манифест на Дадаизма Тцара пише: „Ред е равно на безредие, аз - на не аз, потвърждение - на отричане: върховни сияние на едно абсолютно изкуство, абсолютно по чистота на космичния и методичния хаос, вечен във вторичното кълбо, без време, без въздух, без светлина, без контрол“. Той оприличава Дада на магичен пистолет, който ще унищожи традициите на буржоазното общество, бомба и яростен вятър, с „велика разрушителна работа за извършване“. Разбира се, практически всички дадаистки прояви са скандални, завършват с погроми и Тцара има постоянни проблеми с властите.
През 1920 той отива в Париж, където вече е знаме на авангарда. Бретон, Арагон, Елюар, Супо и другите, известни като „Пролетта на Дада“, са изненадани и зарадвани от неговата „незабележимост“, той прегръща новите възможности за провокация. Върви добре, но започват вътрешни разправии, а на Бретон му писва от абсолютния нихилизъм на Дадаизма и се гмурка в метафорите и фройдистките сънища на сюрреализма.
Сам Тцара разбира, че дадаизмът умира. През 1922 Дада организира собственото си погребение, на което той казва: „Дада е безполезно, както всичко останало в живота“. Тцара също се захласва по сюрреализма, сближава се с групата и заедно с тях става член на ФКП. Минава през срамния етап на възхвала на сталинизма, но, за негова чест, не приема тъй наречения „социалистически реализъм“ и устоява правото на художника да създава изкуството свободно, без предразсъдъци и партийни глупости. Това комунистите някак успяват да изтърпят. Не изтърпяват обаче подкрепата, която оказва на реформите на Имре Наги в Унгария през 1956 и съпротивата му срещу съветските танкове, които смазват унгарската революция, така че го изритват от партията.
През всички тези десетилетия Тристан Тцара не спира да прави две неща - да увеличава колекцията си от африканско изкуство и да пише и издава поезия. А ето и неговата изключително иронична стихотворна рецепта, озаглавена „Как да си напишете сами дадаистко стихотворение“, в превод на Огнян Стамболиев: Вземете вестник. Вземете и ножица. Изберете от вестника статия, дълга колкото дълго искате да е вашето стихотворение. Изрежете статията. После внимателно изрежете всяка дума от статията и изрезките поставете в кесия. Разбъркайте добре изрезките в кесията. После ги подредете една след друга по реда, в който са ги изсипали от кесията. Препишете ги. Стихотворението е вече готово. Ето, че вече сте “оригинален писател с невероятен стил, все още непонятен за тълпата.”
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Книгата „Романът на една жена без качества“ от Ралица Николова ще бъде Кклуб „Петното на Роршах“ – Литертурен салон Spirt & Spirit. Главите в книгата носят названията на дните от седмицата. Разказът върви от първо лице, единствено число и е кунструиран като дневник, без историята да е изцяло биографична. Модератор ще бъде Ина Иванова...
Творческо обединение "Collegium pro arte+" към Националната художествена гимназия "Цанко Лавренов" ще открие "Празнична изложба" тази вечер, от 18:00 часа в галерия "Piesa", ул. "Оборище" 10А, Пловдив. В експозицията ще бъдат представени живописни творби, графики и фотографии в разнообразни стилове и техники. Участват всички..
Художничката Михаела Иванова отбелязва 35 години творческа дейност с голяма изложба живопис „Моите планини“ в Залите за временни експозиции на Градска художествена галерия Пловдив. Авторката, която живее и твори в родния град, е позната с интереса си към пейзажа и с пътешествията, които осъществява по различни маршрути из българските..
Изложба на Геракси Гераксиев и представяне на каталог в негова памет ще се състои в галерия „Крис“ в Асеновград (18,30 ч.). Изданието „Притчи за живота и любовта“ се посвещава на 50-ата годишнина от рождението на художника Геракси Гераксиев, когото загубихме преждевременно тази година. „Моторът на идеята за този каталог бе да изградим..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 30.1 1. 202 4г. бяха представени следните заглавия: БНР подкасти · Преге - 30 ноември 2024 Рубрика „Напълно непознати“ Жоржи Амаду. Габриела, капамфил и канела. 4-то изд. 528 стр., ок. 6А, Ентусиаст, 2024. Лора Маквей. Лени. 284 стр., ок. 5А, Амат-Ах, 2024. Петер Кароши. По..