В края на 14 век Италия бере първите плодове на Ренесанса, но другаде в Европа на власт са още Средните векове. Особено важи това за земите и народите на Изток, по границата, където латинската култура и католицизмът срещат разпадаща се православна Византия.
От западната страна на тази условна граница най-голяма сила е кралство Полша, макар като територия тя да е по-малка от днешната. От източната страна на границата пък е Великото херцогство Литва. Географски огледално на Полша и далеч по-голямо от днешна Литва, то включва и цяла Рутения, бившата Киевска Рус, сега - Беларус, Украйна и част от Русия. Между двете страни има конфликти, но и известна близост, която расте с нарастване на външните предизвикателства.
И през 1385 между католическа Полша и езическа Литва се ражда съюз - странен, но закономерен, труден, но и доста успешен. И, както обикновено, всичко започва със сватба на принцеса и принц. В случая - кралица Ядвига от Полша се омъжва за Йогайло, Велик херцог на Литва. Всичко изглежда просто, но изобщо не е. Династията на Пиастите управлява Полша 400 години - от 972 до 1370. Последният техен крал е Казимир III Велики. Той няма синове и, когато умира, тронът взима племенникът му, унгарският крал Луи I. Той има сериозни планове да се разгърне династично и успява, след дълги перипетии, да сложи на полския престол третата си дъщеря, Ядвига. Когато през 1384 принцеса Ядвига е коронясана за крал на Полша.
Да, крал, а не кралица - така се заобикаля закона, според който жена не може да управлява. 11-годишната Ядвига е влюбена в австрийския принц Фридрих, с когото е обвързана още на 6. Но плановете се сменят - полският нобилитет намира за по-изгодно да се сключи съюз с Литва чрез брак с младия Велик херцог Йогайла. Разярена, Ядвига опитва да разбие с брадва вратата на краковския замък и да отиде при любимия. Едва я удържат, а после епископът на Краков дълго я убеждава във величието на предстоящата мисия - сватба с литовския херцог ще доведе не само до неговото покръстване, но и до покръстването на цяла Литва, последната езическа държава в Европа. Ядвига е начетено и умно момиче, тя говори 4 езика и като крал строи не само църкви, но болници и училища, а последната ѝ воля е да се продадат нейните бижута, а с парите да се разшири университета в Краков. Така че тя разбира залога и се съгласява. Принцът и принцесата се приближават стремглаво един към друг.
Покръстването е най-важното условие, което полските благородници поставят, за да има сватба и съюз с Литва. Въпреки опасенията на литовците, че така Полша опитва мирно да присъедини литовските земи, Йогайла се съгласява и подписва договора от Крево. Ядвига остава крал на Полша, Йогайла е неин съуправляващ, но с условие, че наследява полския трон, ако с жена му нещо стане. Така Полша и Литва, макар да не създават изцяло обща държава, правят сериозни стъпки към това. Унифицират се не само религиозните им системи, но и ред закони, специално онези, които уреждат отношенията между краля и благородниците, очертават се принципите и формите на сътрудничество и взаимопомощ, например по време на война или в икономическата сфера.
Едно от най-големите външни предизвикателства пред уникалния за Европа политически съюз, са тевтонските рицари, които управляват Прусия. Другата опасност е от монголската орда и кримските татари, изгряващата Османска империя, както и апетитите на московското херцогство. През 1386 Йогайла е покръстен в Краков под името Владислав II Ягело. Той спешно строи катедрала във Вилнюс и покръства цяла Литва, с изключение на православните и евреите, които са предимно в Рутения.
Владислав Ягело поставя основите на полско-литовската държава, която е най-голямата в Европа. Той слага начало и на една от най-влиятелните и успешни династии, които управляват на границата между Средновековна и Ренесансова Европа - Ягелоните. През 1399 крал Ядвига умира, а Ягело, междувременно придобил влияние, наследява трона и се жени за Ана, дъщерята на Казимир III Велики, последния крал от династията на Пиастите. Следва период на стабилизация и реформи, няколко войни срещу остатъците от монголската „Златна орда“ на юг, но през 1410 се стига вече и до открит сблъсък с рицарите от Тевтонския орден - прочутата битка при Грюневалд. Тя се смята за най-голямата в Средновековна Европа, в нея участват общо около 80 хиляди души, горе-долу по равно от двете страни. Повечето от тях са пехота или лека кавалерия, тежките рицари са малко, но от 250 тевтонски рицари в битката загиват 203, докато поляците губят едва 12 от най-добрите си войни. Битката дава голяма глътка въздух за полско-литовската държава - но все пак столицата на ордена - Мариенбор, не е превзета и Грюневалд не слага точка на конфликтите, които продължават още години. Чак през 1466 Полша получава достъп до Балтийско море.
Междувременно обаче, основателят на Ягелонската династия, залага и голям проблем, който след около 200 години води до изчезването ѝ - Ягелоните трудно създават законни мъжки наследници. Владислав има дъщеря и с Ядвига, и с Ана, но всички умират. После той се жени за литовската благородничка София Олшанска и се раждат двама сина, но има слухове, че те не са негови. Владислав също има съмнения и е настроен срещу жена си, но всичко се нормализира, след като назначената комисия от благородници провежда задълбочено разследване и напълно оправдава София.
Така че големият син на Владислав II, ще го наследи като Владислав III Ягело, познатият в България Владислав Варненчик. Малкият пък като Казимир IV ще наследи брат си след неговата смърт в битката срещу турците край Варна. Но и това наследяване не минава без проблеми. Тъй като в Полша кралят е избираем, още през 1427 част от шляхтата опитва да предотврати избора на кралските синове, с аргумента, че те нямат вече никаква кръвна връзка с Полша. Владислав II преодолява тази съпротива с цената на още някои отстъпки и допълнителни привилегии за благородниците. При едно пътуване през 1434 обаче той настива тежко и умира. Тялото му почива под прекрасен мраморен саркофаг в Краков, а духът му столетия наред вдъхновява Полша чрез звука на катедралните камбани.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
В програма "Точно днес" разказваме за благотворителния концерт, който предстои в Пазарджик. Той се прави за втора година по идея на фондация Род. Концертът ще се проведе на 8 декември, от 14:30 часа в спортна зала "Васил Левски". Мотото на инициативата е " Да откриеш семейство за Коледа 2024 ". Тя ще събере изпълнители за каузата, в помощ на деца и..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 3 . 11. 2023г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Антон П. Чехов. И тъй, шаранът се побърка. 160 стр., тв. к., ок. 4а, Кръг, 2024. Жозе Родригеш душ Сантуш. Тайната на Спиноза. 512 стр., ок. 5А, Хермес, 2024. Павел Вежинов. Улица..
Православната църква отбелязва днес паметта на Св. Климент Охридски. Той е един от учениците на Св. св. Кирил и Методий, средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската книжовна школа. Българската православна църква го тачи като един от Светите Седмочисленици. Имен ден празнуват..
Именитата пианистка Венета Нейнска поставя началото на европейското си турне „Пътища и посоки“ в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Най-добрият концертен роял „Стейнуей“ в България ще звучи с изпълнението на произведенията на Шопен, Рахманинов, Крайслер, Мануел да Файя, Кристоф Вилибалд Глук, Франц Шуберт. „Подобно на начина,..
За кенсъл културата ще си говорим тази събота. Защо се появи и какво ни обещава? А може би отговорът е в казаното от Алан от Лил, проповедник от 12 век: "Миналото има восъчен нос, който може да бъде извиван във всички посоки." Гости на "Срещите" са проф. Цочо Бояджиев, Мирослава Кацарова и доц. Илия Кожухаров.