Година за много работа на археолози, историци и рестравратори. Именно за реставраторската професия и предизвrкателствата и дори куриозите в нея разказваме с Никола Стоянов, през чиито ръце няколко десетилетия "минава камъка на древността".
Завършил е скулптура във Великотърновския университет, но цялата му кариера е свързанат с рестарврацията на десетки обекти, сред които Римския стадион и Античния театър, а в последните години античният форум на Филипопол, който нарича археологически парк на града. По негови реставрационни проекти оживяват много частни сгради, има и награда за работата по експозиционното пространство на историческия музей в Стара Загора.
Това, което удивлява е не само майсторството на античните строители, но и естетиката, която те търсят и в най- малкия предмет. Вкус и красота, като в един кладенец, открит на Форум - Запад, чиято горна част се намира строшена на дъното, а сглобена показва прекрасна релефна композиция с бог Дионис, вече експонирана в Археологическия музей.
Сравнението с вкуса на нашето време е разочароващо, казва за работата си по някои проекти реставраторът Никола Стоянов и разказва поучителна случка със скандална завръзка от преди 2 години и развръзка само с морална утеха от миналия декември. Частен инвеститор, купил къща с ценна градска архитектура, първо я събаря, а после не харесва възстановените орнаменти, което е било и изришно изистване на НИНКН. Съответно и не плаща на реставраторския екип. Две годин по- късно ппроектът и озъплнението са с награда от конкурса Сграда на годината.
Към въпроса "Как е възможно?" с три удивителни добавяме и нелепата идея за покриването на Католическата църква с фибран за изолация. За да я видим днес, каквато беше, заслугатата е на Никола Стоянов. В хода на реставрацията той попада и на изгбуен във времето елемент, който вече е на фасадата на катедралата.
Никола Стоянов е е проектант на консервационно- рестраврационните дейности на Източната порта и Небет тепе. С работата на терен по тях свърза в очакването си за новата година. По думите му предизвикателството на Небет тепе е, да се възстановят провидно еднаквите зидове, които обаче изискват различна метотодология, защото са от различни епохи, с различни спойки и градеж. А на Източната порта има толкова много запазени елементи, че предстои възстаноняване на голяма част от пищността на колонадата.
Заедно с вълнението за работата по новите обекти върви и тревогата, че няма последователи в занаята, казва още художникът - реставратор. Младите възстаноявяват най- вече картини и икони, но не и камък, а археологичеки обекти се откриват непрекъснато и очакват специалистите, които да ги съхранят за следващите поколения.
На Богоявление във "Вход свободен" говорихме с любимата на поколения българи певица Йорданка Христова. Сърдечна, сияйна, земна и пълна с настроение както винаги, фаворитката на публиката беше на обичайната си висота. Разказа с усмивка, че на Йордановден е както винаги дежурна"телефонистка" и сутринта преди всички я е зарадвала певицата Нели..
2, Тронът на Коперник и Елесар или вестоносецът на истарите Изток-Запад, 2022 Рубрика „Избира Преге“ Пловдивското литературно поле през 2024 г.: Програми на Община Пловдив; Дружество на писателите. (продължава в следващото издание на предаването) Рубрика „Синьото цвете“: Стоян Михайловски. Световната книга.
Четвърт век скулпторът Димитър Рашков поздравява приятелите с рисунки на съответния зодиакален знак според Китайския хороскоп. В навечерието на новата година той спази традицията и зарадва със символа на 2025 г. Дървената змия колеги и близки. В интервю за програма „Точно днес“ скулпторът сподели, че е направил около 50 рисунки и някои..
С издателя Валентин Марков помним молитвата на Окуджава - Бог да даде всекиму каквото му е нужно, повтаряме го и тръгваме към размисли защо началото на всяка година го натоварваме с толкова много надежди. Вероятно, защото както казва поетът Иван Ланджев, "СМЕ НАРКОМАНИ НА НАДЕЖДАТА". РАДИО ПЛОВДИВ, СЪБОТА 4 ЯНУАРИ, МАЛКО СЛЕД 9 Ч "СРЕЩИ"
В първия ден на годината православната църква почита паметта на Свети Василий Велики. В негова чест в храмовете се отслужва съставената от него Василиева литургия. Имен ден имат близо 116 000 българи, носещи имената Васил, Василена, Василка, Веселин, Веселина, Весела и др. Свети Василий Велики е бил начетен и блестящ богослов, строг аскет, неуморен и..