Великите европейци - Робърт Бойл

Той се казва Робърт Бойл, живее през 17 век, няма „висше образование“, но е философ, експериментатор и откривател от вселенски мащаб. Чак пък вселенски – ще каже един, който го е чувал само покрай физичния „закон на Бойл-Мариот“. Законът гласи, че налягането на газа се увеличава с намаляване обема на контейнера, в който се съдържа. Две бележки по темата. Законът носи името на Бойл, защото той експериментално доказва по-ранните хипотези. Бойл е маниак на опита и иска всяка идея да се докаже, иначе не я брои за нищо. Опитите провежда и описва прецизно, резултатите споделя с колеги, изобщо, държи се като модерен химик, а не като средновековен алхимик, какъвто е в други отношения. А Мариот е добавен заради френска ревност. Не може британец да открие нещо, трябва да е французин. 

 Нищо, че Мариот описва закона 14 години след Бойл и знае неговите резултати. Робърт Бойл, „бащата на модерната химия", е сред най-плодовитите учени на времето и водеща фигура в научната революция през Века на Просветлението. Той възприема и развива механистичната философия, като отхвърля субстанциалния подход на Аристотел. Убеден е, че теорията трябва да се съобразява с резултатите от експеримента, не обратно. Бойл държи на широката публичност за науката и е основател на Кралското научно дружество. Той усъвършенства измислената в Германия въздушна помпа и с нея прави открития за дишането, горенето, звука, въздуха под налягане. Бойл се интересува от болести и медицина, животновъдство и земеделие, древни и нови езици, религия и библейски текстове, мисионерство и филантропия, занимава се с философия на науката, етика и теология. Но няма да го разберем, ако го гледаме само като учен - той е концептуален мислител и визионер. 

Бойл има списък с 24 неща, които иска да разработи или очаква да се открият в бъдеще, а много от умните му научни предсказания са реализирани днес. На първо място иска „удължаване на живота“. Днес той е поне с 30 години по-дълъг, отколкото през 17 век. Връщане към някои белези на младостта – нови зъби, нов цвят на косата. Имаме. Имаме „изкуството да летиш“ и „изкуството да останеш дълго под вода“. Лечение чрез трансплантация – вече е детска игра. Да стигнем до гигантски измерения? В Космоса сме. Трансмутация на металите – превърнахме оловото в злато,, само че процесът е прекалено скъп. Имаме ковко стъкло, параболични и хиперболични стъкла, лека и изключително твърда броня, отдавна намираме географската дължина. От 24-те предсказания на Бойл, са реализирани поне 18. А трябва да си наистина гений, за да имаш такъв процент точност.  

 

Робърт Бойл е англичанин, роден през 1627 в замък в Ирландия. Баща му, Ричард, граф на Корк, е богаташ и политик. Когато Робърт е на три, майка му умира и той е отгледан от жена в провинцията, която го учи на ирландски. На 7 е в Итън, а след 3 години отива в Женева и учи френски, латински, риторика, римска история, философия и религия, занимава се с тенис, фехтовка и езда. Стига до математиката и пише, че е „много добре запознат с аритметиката, геометрията и техните дялове, а също с учението за сферата,  земното кълбо и укрепленията“. 

Една нощ Бойл е ужасен от силна буря, смята, че е дошъл денят на Страшния съд, кори се, че се пилее в глупости и дава обет да се посвети на християнска служба на човечеството. На другия ден повтаря обета, за да не бъде той плод само на страх. А научната му дейност после е мотивирана от представата му за религиозен дълг – религия и наука не си противоречат, напротив, доказаните научни открития подкрепят религиозните принципи и убеждават хората, че светът е Божие творение. Но това после, а сега Бойл се готви да пътува из Италия, научава италиански и се захласва по новите учения, особено по Галилей, с когото за малко не успява да се срещне. В Италия има и първи – а може би и последен – сексуален експеримент. Щом се прибира в Англия, Бойл се настанява при сестра си, Катрин Ранела, необикновена жена, която има статут на истински учен между мъжете. 

 Предполага се, че тогава и Робърт започва да се развива като учен и експериментатор. Сестра му го вкарва в научното общество, познато като „Невидимият колеж“, който, след реставрацията на монархията, става абсолютно видим - през 1663 той се превръща в Кралското научно дружество, а Бойл е сред създателите му. През 1654 той отива в Оксфорд за десетина години и експериментира с „пневматичната машина“. Още през 1660 издава „Нови физико-механични експерименти, които засягат еластичността на въздуха и нейните ефекти“, а след година и най-известната си научна книга – „Скептичният химик“. В нея обосновано се отхвърля вековната традиция за четирите елемента като основни субстанции, а Бойл се застъпва за корпускулите, частици, от своя страна изградени от една първична частица в различни конфигурации за различните елементи. Той следва Декарт в идеята, че светът е сложна система, управлявана от малък брой математически закони, но не се разбира с него за основната среда . Декарт отрича на вакуума и държи на всепроникващия етер. 

Бойл пък вече има много експерименти с вакуум и знае, че това нищо съществува, докато етер не се срещн никъде. През 1668 той пак отива при сестра си в Лондон. Тя майчински се грижи за него, а в лабораторията двамата се отдават на научна работа. Въпреки грижите на Катрин, през 1669 здравето на Бойл запада. Той е само на 42, но се оттегля от публични ангажименти, дори отказва да стане председател на Кралското научно дружество – но до края минават още 22 години. През 1691, дни след смъртта на сестра си, Робърт Бойл се парализира и също се преселва отвъд. 

А биографът Мари Хол пише: „За него Бог, който може да създаде механична Вселена, подчинена на определени закони, беше много повече за боготворене и възхищение, отколкото Бог, създал Вселената без научен закон“.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: