Стефан Шивачев откри забравени паметници на Освобождението

Историкът Стефан Шивачев събира в регистър данни за паметниците на Пловдив по проект на общината.  По време на работата си по проекта той е открил забравени в последните години паметници, свързани с освобождението на Пловдив. Те са разположени в Католическите и Централните гробища в града.

Всяка година на 3-ти март почитаме изградения през 30-те години на 20-ти век Паметник на опълченците, живели и починали след Освобождението в Пловдив, припомни историкът. 

По време на проучванията си той открива до паметниците на Хаджи Гьока Павлов, д-р Георги Вълкович, кап. Райчо Николов и Найден Геров, паметник на руснаците, починали в Пловдив. Това са военни разузнавачи и ранени при военни действия, настанени в изградената след освобождението болница в Пловдив, каза Шивачев. Паметникът е с текст: "Тук е погребан капитана от руската артилерия Георги Барбович, роден през 1849 го. ,умрял през май 1878 г.". Под плочата има текст "Тук почиват костите на падналите за освобождението на Пловдив и България руси..." и са изброени имената на почетените, сред които е и датски поданик, участник във войната. В края на плочата е отбелязано "От Пловдивската градска община". Това по думите на Шивачев показва, че в Пловдив винаги е имало признателност и грижа за паметниците.

Друг паметник, свързан с Освобождението и разположен в Католическите гробища, е този на Станислав Божичко, поляк, който служи в руската армия. 

Шивачев припомни и за гробницата на фамилията на Анри Батюс, началник на пловдивската жп гара, който има изключителни заслуги за спасяването на града в нощта на освобождението. Роден през 1852 година, идвайки в Пловдив за началник на гарата, се жени за българка. Неговите наследници остават в града. В гробницата му последно е положена негова внучка през 1964 година. С приближаването на руските войски към най-големия по онова време град в българските земи - Пловдив, турският валия на града се обръща към чуждите консули с думите „По-добре да напуснете града, който вече е във властта на черкези и башибозуци“, разказа историкът. Европейските дипломати заявяват, че няма да напуснат града, а френският консул Емил Боасе и началникът на железопътната станция Анри Батюс осигуряват оръжие от консулството и френската католическа мисия за българите, които се организират в отряди в защита на своя град. Така в нощта на 15 срещу 16 януари 1878 г. капитан Александър Петрович Бураго с отряд от 63 драгуни разгромяват оставените малобройни турски застави по западната граница на Пловдивското землище и заедно със стотината въоръжени християни завземат централната част на града. За разлика от Стара Загора, Карлово, Сопот и други градове, Пловдив е спасен от опожаряване и запазва архитектурното си наследство, отбеляза Шивачев.

За пет века Пловдив е в застинало положение, въпреки че е най-големият по население български град на територията на Османската империя и търговски и икономически център, коментира историкът. По думите му след Освобождението само за 50-60 години градът се превръща от ориенталски в европейски и от 33-хилядно, населението нараства на над 100 хил. души. През 1881 година е издигнат паметник на Бунарджика - първият в българските земи, посветен на Освобождението на България, припомни Шивачев.

На 16 януари в 11:00 часа с поклонение пред паметника на капитан Александър Бураго в Дондуковата градина Пловдив ще отбележи 145 години от освобождението на града. Във военната церемония, включваща полагане на венци и цветя ще участват Военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци, и представители на комитет „Родолюбие". Слово по повод годишнината ще произнесе Стоян Иванов – директор на Регионалния исторически музей в Пловдив.