Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ако няма разделителни линии, ще имаме правителство

Дори и „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ да се явят заедно на предстоящите избори и да са първа политическа сила, те пак няма да успеят да реализират мандата. Причината е, че за да има правителство не трябва при правенето на политики да има разделителни линии. Тази теза аргументира политологът доц. Иван Начев в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив.

„Трябва да се промени политическото говорене на тези две партии по отношение на ДПС, БСП и ГЕРБ. Иначе отново ще изпаднем в същата ситуация. Задачата на тези хора е да съумеят да сформират правителство, т.е. да правят политики и когато ние сме призвани да правим политики не трябва да има между нас разделителни линии. Всеки от нас трябва да отстъпи малко в името на по-голямата цел – решаването на проблемите и правенето на политиките“, заяви доц. Начев.

Той добави, че ако българите искат системата да се промени в европейска посока, то тогава трябва да излязат да гласуват, а не отново да демонстрират апатия и да регистрираме поредната ниска избирателна активност.

Според доц. Начев смяна на модела на управление от парламентарен към президентски, за което от ИТН инициират подписка за референдум, не е необходимо. Причината е, че последните служебни правителства са доказали, че моделът работи добре.

„Такава кардинална смяна на модела е нужна, когато се вижда, че той не работи. И референдумът за модела на управление, и на „Възраждане“ за еврото са реклама и подготовка за вота. Лошото е, че те мътят съзнанието ни като граждани и ни отклоняват от по-съществената задача.

За да се говори за референдум, то трябва да се създаде такова законодателство, което трябва да доразвие референдума като инструмент, т.е. когато нещо се гласува на референдум, то да бъде разгледано в НС или в местния парламент и да има политически последствия.

Сегашният закон не прави такова нещо. Ние самите нямаме култура за референдуми. Не сме Швейцария, която сме свикнали да ни да ни питат за всяко нещо и затова и не участваме в него“, каза доц. Начев.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В Гърция цените на основните храни са с поне 30% по-ниски

Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..

публикувано на 07.02.25 в 16:06

В дърводобива ножът е опрял да кокала, нужни са спешни мерки

Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас?  Според проф. Васил Живков, председател на УС на..

публикувано на 07.02.25 в 15:12

Държавата може са спре грабежа на големите вериги, стига да иска

Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че  "цените в големите търговски вериги у нас са..

публикувано на 07.02.25 в 15:04

Пловдивчани и "за", и "против" бойкота на 13 февруари

Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..

публикувано на 07.02.25 в 12:28
Кольо Парамов

Страната трябва да излезе от сегашния "режим на пауза"

Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите.  Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..

публикувано на 07.02.25 в 10:56