Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Докато не излекуваме миналото, обществото няма да се промени

В първия ден на февруари почитаме жертвите на комунистическия режим. С историческа оценка за времето," чиято страница остана затворена без да бъде внимателно прочетена",  и  лутането сред съвременните идеологически пристрастия на политиците и гражданите - събеседник Тони Николов - главен редактор на електронния сайт "Портал Култура".

"Някаква промяна в отношението и в оценката към комунистическото минало има, защото се появиха филми от документалисти, появиха се книги. Разговорът обаче продължава най-вече от гледна точка на учебниците, където има някаква промяна, има учебни помагала, но там разговорът за осмислянето на това най-близко минало все още предстои. Затова мисля, че мълчанието в подобни случаи е не по-малко от забравата, защото е ключът към нея", подчерта Тони Николов. 

По думите му, новото по темата е, че в осмислянето на комунистическото минало вече се намесва и изкуството и то най-вече с участието на младите хора, част от които дори не живеят в България. Все пак не всичко още е разказано, не е обговорено.

Оценката трябва да преминава през паметта, през спомените. "Спомням си как  по времето на една международна дискусия немски журналист предупреди, че ще извървим тепърва пътя, която измина Германия след Втората Световна война, когато първото поколение след нея в продължение на 15-20 години не иска да си спомня за това, защото темата е много болезнена с кървавото наследство на хитлеризма, лагерите на смъртта. Но следващото поколение от  края на 60-те и началото на 70-те вече започва да задава въпроси на бащите си и големият разговор започва". 

Поколението навлиза в тази тема и поема и пасивите от нея." Това се случва с колективното минало, в което е имало подтискане на свободата на Словото, прочитане на архивите и т.н., разправа с определени личности, периодично избликване на прочита на досиетата и т.н." 

Днешните поколения трудно правят разлика между понятията  "социалистическо" и "комунистическо".

"Дори партията, която днес се нарича социалистическа, трудно прави тази разлика и сякаш не иска да я прави, а приема активите, според тях, на миналото, които за други са огромни пасиви на болката и страданието и когато този разговор не се случва, ще бъде отлаган и предстои. Докато не излекуваме миналото, съвременното състояние на обществото няма да се промени. Сякаш живеем в особен гърч в настоящето - едновременно знаем и не знаем кои сме". 

Гражданите са фрустрирани, че не бе съставено Правителство, че политиците не са поели отговорност. Можело е да бъде създадено, ако политиците бяха поели някаква отговорност.

"Притесняват ме процесите на дълбок разпад в българското общество. Сякаш вървим по особено утъпкан път- нищо да не поникне от нищо. Парламентарният дебат днес е много по-различен от някогашния през 90-те. Тогава ми се струва, че имаше повече хора, които поемат отговорност в трудни моменти. А такъв тип истински реформатори, хора, които можеха истински да вървят дори насреща от това, което избирателите им ги подтикват, а не само да се съгласяват с тях, сякаш вече няма. И това е най-големият дефицит на сегашните политици - липсата на усещане за реформаторство и да преведеш днес страната си през такива изпитания, които в светът от времето на Втората световна война не е имал".

Интервюто - звуковия файл:

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Фирмите у нас се адаптират към модела в индустрията с коли

Компаниите в България успешно се адаптират към  новия модел в автомобилната  индустрията. Започват да произвеждат нови продукти. Освен това у нас се създава софтуера и самата конструкция на най-модерните електромотори и инвертори за тях. Това коментира Любомир Станиславов, който е изпълнителен директор на Автомотив клъстер България, във връзка с..

публикувано на 31.01.25 в 16:11

С бойкот цени не се свалят, важна е конкуренцията

Богомил Николов от организацията „Активни потребители“ коментира в програма "Ден след ден" обявения в Хърватия клиентски бойкот, заради високи цени, разпространяващ се и в съседните страни и затихналия, поне засега, сблъсък между мобилните оператори и Комисията за защита на потребителите у нас .  Според него потребителските бойкоти имат дълга история..

публикувано на 31.01.25 в 16:02

Бюджетът на държавата трябва да e изкуство на разумното

Бюджетът на държавата представя политики и споровете по него е нормално да са остри, по- ползотворния разговор би бил за конкрекретните  приоритети, по които ще се работи. Но може би заради това, че така по- лесно дебатът стига до гражданите, фокусъте е колко е дупката в хазната,  коментаръте на професорът по макроикономика от ПУ Станимир Кабаиванов...

публикувано на 31.01.25 в 11:06

Търсят се още 6,8 млн. лева за електронния билет в Пловдив

Oбщина Пловдив трябва да плати от бюджета допълнително 6,8 млн лева , ако иска да има работеща електронна система в градския транспорт. Това разкри Илия Гатев от групата на БСП за България на общинската сесия, като цитира доклад на зам.- кмета Ерол Садъков за системата за управление на градския транспорт и договора с "Тикси", която трябва..

обновено на 30.01.25 в 16:32

Учители предлагат 5 дни междусрочна ваканция

Синдикат "Образование" предлага на МОН да дадат още няколко дни към междусрочната ваканция, за да се пребори грипната епидемия. "На практика вече сме в национална грипна епидемия, след като половината области обявиха такава. На места, както и в Пловдив, децата учат онлайн. Ако учителят е болен или 30% от учениците са болни, за какво качество на..

публикувано на 30.01.25 в 14:21