В навечерието на Деня на влажните зони 2-ри февруари Българска фондация „Биоразнообразие“ и Сдружение Зелени балкани организират онлайн среща-дискусия. Събитието се провежда с подкрепата на РИОСВ Пловдив по проект „Натура 2000. Нови хоризонти“.
Проект „Природата няма глас, тя има нас“ се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, България в рамките на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
За важността на проблема и защо на някои наши територии влажните зони са изчезнали и трябва спешно да се възстановят и какви законодателни промени са необходими, за да бъде опазено богатството на България – интервю с биолога Христо Николов от Сдружение „Зелени балкани“.
"Осъзнаването на това, че ние сме много, а планетата ни е малка и ни чакат много тежки проблеми, става през далечната 1971 г., когато световната научна общност, политиците тръгват по пътеката на международното съгласуване и е подписан първият международен договор - Световната конвенция за защита на влажните зони".
По думите на Николов, само с общи усилия можем да опазим планетата, а най-уязвимите и екосистеми са влажните зони. Това са реките, езерата, сладководните крайбрежия на моретата и океаните. Дори и без човешка намеса, влажните зони се променят от 3 до 25 пъти по-бързо от горите, които стотици и хиляди години могат да бъдат устойчиви.
България е една от първите страни, макар и по време на тоталитарния си режим, която е ратифицирала международната конвенция през 1974. Цел на онлайн дискусията е участниците в нея да направят ретроспекция на политиката на управлението на влажните зони в България.
"Поради лошата политика има уникални влажни зони, които дори не са включени в списъка на Конвенцията и това показва, че тази политика е неадекватна".
Николов уточни още, най-голямата влажна зона в България се намира в пловдивското поле - това са големите оризища, които са изкуствен обект изцяло, но заради развитието на поминъка над 80 години те са се превърнали в специфична екосистема с много високо природно значение.
Всички усилия за възстановяване и обявяване на нови защитени територии обаче са направени от неправителственият сектор по международни проекти, а държавата в същото няма адекватна политика за поддържането им, подчерта Христо Николов.
"Държавата трябва да повиши отговорността си към влажните зони и да ги поддържа адекватно и финансово, и нормативно. Трябва да се променят една серия от нормативни условия в Закона за защитените територии и в Закона за биологичното разнообразие, особено тези, които са свързани с отношението на общините към влажните зони. България като държава, прави много малко от това, което може да направи".
Интервю - звуковия файл:
„Мога да кажа с една дума-разочарование“. Така Наталия Елис, председател на фондация, която подкрепя украинските бежанци у нас, коментира критиките на американския президент Доналд Тръмп към украинския държавен глава Володимир Зеленски. По думите и е имало наистина сериозни очаквания, и от украинска страна, и от страна на ЕС, за..
Темата за високите цени на хранителните продукти е сред водещите за посетители и изложители и на агрофрума, чиито домакин е Пловдив. Трите изложби АГРА, Винария и Фудтех събират на едно място над 620 компании от 25 държави. В днешния, втори ден на бойкот на големите търговски вериги, търсим мнения и коментари на български производители за..
Държавата да създаде условия за провеждане на повече фермерски пазари, където земеделските производители да могат да продават продукцията си директно на потребителя. Това от една стана ще доведе до засилена конкуренция и от друга ще намали зависимостта от големите хранителни вериги. Това е позицията на Български фермерски съюз, който изпрати писмо..
Управляващата коалиция изглежда стабилна, поне досега не е имало някакъв по-сериозен трус, каза в предаването "Точно днес" политологът доц. Иво Инджов . "Създаде се усещането, че такъв е възможен, заради постановката в бюджета за пенсиите, че няма да растат с швейцарското правило. След силна критика от страна на БСП и на опозицията това бе..
„Съдейки по проекта на бюджет за 2025 година и прогнозата, която е дадена до 2028 година, очевидно е, че икономиката, демографската система, участието ни в ЕС, са с големи проблеми. Тоест – България е в хиперкриза. И проблемите не са толкова в бюджета, колкото в икономиката, в нашите връзки с други европейски страни. Тъй като..
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно