В навечерието на Деня на влажните зони 2-ри февруари Българска фондация „Биоразнообразие“ и Сдружение Зелени балкани организират онлайн среща-дискусия. Събитието се провежда с подкрепата на РИОСВ Пловдив по проект „Натура 2000. Нови хоризонти“.
Проект „Природата няма глас, тя има нас“ се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, България в рамките на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
За важността на проблема и защо на някои наши територии влажните зони са изчезнали и трябва спешно да се възстановят и какви законодателни промени са необходими, за да бъде опазено богатството на България – интервю с биолога Христо Николов от Сдружение „Зелени балкани“.
"Осъзнаването на това, че ние сме много, а планетата ни е малка и ни чакат много тежки проблеми, става през далечната 1971 г., когато световната научна общност, политиците тръгват по пътеката на международното съгласуване и е подписан първият международен договор - Световната конвенция за защита на влажните зони".
По думите на Николов, само с общи усилия можем да опазим планетата, а най-уязвимите и екосистеми са влажните зони. Това са реките, езерата, сладководните крайбрежия на моретата и океаните. Дори и без човешка намеса, влажните зони се променят от 3 до 25 пъти по-бързо от горите, които стотици и хиляди години могат да бъдат устойчиви.
България е една от първите страни, макар и по време на тоталитарния си режим, която е ратифицирала международната конвенция през 1974. Цел на онлайн дискусията е участниците в нея да направят ретроспекция на политиката на управлението на влажните зони в България.
"Поради лошата политика има уникални влажни зони, които дори не са включени в списъка на Конвенцията и това показва, че тази политика е неадекватна".
Николов уточни още, най-голямата влажна зона в България се намира в пловдивското поле - това са големите оризища, които са изкуствен обект изцяло, но заради развитието на поминъка над 80 години те са се превърнали в специфична екосистема с много високо природно значение.
Всички усилия за възстановяване и обявяване на нови защитени територии обаче са направени от неправителственият сектор по международни проекти, а държавата в същото няма адекватна политика за поддържането им, подчерта Христо Николов.
"Държавата трябва да повиши отговорността си към влажните зони и да ги поддържа адекватно и финансово, и нормативно. Трябва да се променят една серия от нормативни условия в Закона за защитените територии и в Закона за биологичното разнообразие, особено тези, които са свързани с отношението на общините към влажните зони. България като държава, прави много малко от това, което може да направи".
Интервю - звуковия файл:
Очакваме с около 20 процента ръст в онлайн продажбата за коледните и новогодишните празници тази година , каза в интервю за Радио Пловдив Жанет Найденова от Българската е-комерс асоциация като отбеляза, че онлайн потребителите уважават и обичат удобството на онлайн търговията. Най-голям процент от българските онлайн купувачи - 95,5% предпочитат..
Бетонният мост ще бъде пуснат за движение най-вероятно в четвъртък или петък, каза Николай Иванов, ръководител на обекта. По думите му, текат довършителни работи по осветлението, предстои да се направи и хоризонталната маркировка. Николай Иванов посочи, че строителите са били силно ограничени от краткия срок за изпълнение-само 6 месеца. Той..
„В общи линии, нещата вървят към четворна коалиция. Но този формат на парламентарно мнозинство, незавизимо как ще го нарекат, обрича нещата, така че дали ще бъде съставено правителство, или не, няма значение. Ние не виждаме сериозна програма, около която да се работи за съставяне на кабинет. Всичко е едно взаимно изнудване. Така, както..
Медиите са една от съставките на демокрацията. Днес те са засенчени от социалните мрежи. Регресът на гражданското общество и срутването на медийната грамотност вървят ръка за ръка. Политическата деградация се състои в замяната на модела на медийната демокрация с модел на "демокрация чрез социални мрежи". В първия модел гражданите контролират..
"Разместване" е думата на годината - и в национален, и в глобален план. Това е годината, в която исторически в света имаше най-много избори. И в САЩ, и в Европа, а в България сме вече рекордьори по размествания, коментира "Точно днес" полигологът д-р Теодор Славев. "Ако погледнем през последните 3 години и половина, българските избиратели избираха..
Разкъсана облачност
Ясно