През 2015-та година, ПУ „Паисий Хилендарски“, се присъединява към инициативата за отбелязване на Международния ден на антропологията. Началото е поставено в САЩ. Датата 20-ти февруари е избрана символично от пловдивското учебно заведение, тъй като събитието не е с фиксирана дата. Цяла една седмица от февруари се избира, за да се акцентира върху антропологията като наука и нейния фокус върху човека, и човешките различия и прилики. При Аристотел, понятието "anthropologos", се използва буквално като „говорене за човека“.
Денят на етнологията и антропологията в ПУ, започва в 13 часа в зала „Компас“, в Ректората. Събитието включва студентски интерактивни игри, инсталация за "мозъчна буря" на тема антропология. В 15 часа стартира и "Anthro flashmob". Това е международна масова акция, която насочва вниманието към антрополога като професионалист и част от общност, която заедно може да направи света по-добър.
В 16 часа, отново в зала „Компас“, е началото на дискусията: „Какво прави антропологията в България?“. Както и запознаване, на присъстващите, с актуални научноизследователски проекти, чрез дигитални постер-презентации. Предвидена е и среща на студентски етноложки клуб "Т. Ив. Живков". Финалната част на програмата, стартира в 17.30 часа, с парти в двора на Ректората.
Основната идея на събитието е не само хората да разберат с какво се занимават антропологията и етнологията, но и да се говори повече за тяхната необходимост, приложимост и развитие. Антропологията и етнологията са част от науките за човека, които дават възможност да се опознаваме по-добре, да разбираме другите и многообразието от общности, култури, религии, принципи и философии за живота, които всеки човек споделя и приема по свой начин.
„Инициативата е покана както към студенти и преподаватели, така и към хора, които по един или друг начин се интересуват от човека, от начина, по който живее, какво прави и т.н. Антропологията не е много позната у нас, дотолкова, че тя не е много приложима в различни аспекти от живота ни. По-скоро, хората я свързват с етнография, с изучаване на по-традиционни празници, фолклор и др. Някак е останало впечатлението, че антролопогията е по-затворена, по-академична дисциплина. Всъщност, в последните години нещата много се промениха. Пловдивската школа има добра традиция в тази посока и аз като нейн възпитаник, заедно с всички съмишленици, мои колеги, подехме тази инициатива да говорим повече за антропология, за да се видят нейните приложения. Как и с какво може да бъде полезна, тази наука? Както и да се популяризира все повече“, разказва д-р Светослава Манчева, антрополог и асистент в катедра „Етнология“.
„Антропологията може да бъде полезна с много неща. Там, където е замесен човек, там може да има принос на антрополозите и етнолозите. Все повече се развива в приложни дисциплини, също така се свързва с изкуствения интелект, с новите технологии, с умни устройства и т.н. Това допълнително разбиране за намесата на човек, кой как реагира, действа в определена ситуация и дори в използването на тези умни технологии. Светът се променя, променя се и науката. Променят се и хората, които я практикуват така, че е необходимо да сме адаптивни. Около нас, никога, не е скучно. Няма мълчание, постоянно се появяват някакви разсъждения, около различни теми. Идеята е събитието да е в неформален вариант, да е интересно, но в същото време да привлече внимание към етнологията и антропологията“, продължава д-р Светослава Манчева.
Един от проектите, който ще бъде представен на събитието в модула, който стартира в 16 часа, е проект на Философско-исторически факултет. Върху него се работи от няколко години, като се използва интердисциплинарен подход. Той е свързан с трансформациите на българското село и се казва „Селото в преход“. Част от другите проекти са свързани с проучвания, направени от докторантите на факултета, като те са насочени към изследване на социалните мрежи и начините на общуване в това пространство, най-вече от гледна точка на т.нар. инфлуенсъри.
„Там, където има човек, има интересни взаимодействия. Социалните мрежи създават един нов начин на общуване, създават културни норми и това е интересно за нас, като изследователи. Всъщност, можем да погледнем по един по-рационален и по-общ начин на нещата. Така, че социалните мрежи са ново средство за общуване. Не са променили толкова нещата, като комуникация между хората, колкото другите средства, които използваме“, казва още д-р Светослава Манчева.
„Ден на етнологията и антропологията 2023“ се организира от катедра "Етнология", към Философско-исторически факултет на ПУ, в сътрудничество с АКЕА "Мeдиатор". За записване в игрите и повече информация: ethnology_department@uni-plovdiv.bg или FB@departmentethnology.
Д-р Светослава Манчева е гост в неделния „Шейкър“.
Чуйте, в прикачения файл.
Древна кариера за производство на глина от римския период разкриха археолози в обект в близост до детска градина в централната част на Пловдив. Находките правят историческа връзка с проучвания от предходни години в съседни имоти и оформят зоната като производствен център на керамика. Повече за археологическите проучвания разказва археологът София..
В Клуб "Неделя" послучай 50-годишния юбилей на камерния женски хор към АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев"- Пловдив разговаряхме с Елица Йорданова- представител на колектива, която ни разказа как се поддържа жива една музикална традиция и за ежегодните срещи на възпитаничките на маестро Киркор Четинян, хористките, които гордо се наричат "четинянки"...
„Снежната кралица”, „Малката кибритопродавачка”, „Дивите лебеди”, „Грозното патенце”, „Малката русалка”, „Новите дрехи на краля” – дори няма да питам дали познахте за кого ще говорим днес. Сигурен съм, всички знаете писателя Ханс Кристиан Андерсен, нещастният човек от щастливата Дания, който ни остави тези и още много шедьоври от света на приказките...
В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 6 . 07. 202 5г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Оноре дьо Балзак. Изоставената жена. 86 стр., ок. 2А, Фама +, 2025. Борис Акунин. Лего. 336 стр., ок.5А, Еднорог, 2025. Уилки Колинс. Жълтата маска. 280 стр., ок. 4А, Плеяда, 2025...
Пловдив за 29-и път е домакин на Международния фолклорен фестивал, чиито участници шестват из Главната улица и изнасят концерти на сцената пред общината и на Античния театър при вход свободен. Тази година в програмата са включени 8 състава от 6 страни – Армения, Италия, Парагвай, Словакия, Украйна и България. По традиция домакини на фестивала..