Великите европейци - Сьорен Киркегор

Желанието младежът Киркегор да помогне на философа Киркегор да намери изгубените аргументи, е трогателно, но и трагично. То е път, който не може да бъде извървян, защото вече е извървян. Както казва на друго място: „Животът може да бъде разбран само назад, но си длъжен да го живееш само напред“. Съществуването на човека, формите и смисълът му, са основните теми във философията на Киркегор, считан за основоположник на екзистенциализма още през 19 век. Тази философия е нееднородна и по характер, и по поднасяне пред публиката. Формата често е повече литературна, не строго философска и има две направления – религиозен и атеистичен екзистенциализъм. 

В основата е „съществуването предхожда същността“ на Сартр, тоест, човек се ражда „никакъв“ и се изгражда сам чрез изборите си. С тях са свързани и двете екзистенциалистки концепции за абсурда. Първата - светът и човекът не са абсурдни поотделно, но са несъвместими и абсурдът е резултат от контакта им. Втората е на Киркегор - абсурдът е в самия избор на човека. Киркегор често развива идеите си в литературна форма и някои го наричат „поет на философията“. 

 Една от основните му книги – „Или/или“, е сборник, в който есетата се смесват с литературни текстове, сред които блести „Дневник на прелъстителя“. Повечето му книги излизат под псевдоними, но не толкова за да се скрие заради скандалните си идеи, а за да си противоречи сам. Йоханес Климакус е „автор“ на „Философски фрагменти“, а Анти-Климакус пък пише „Болест до смърт“, в която сам се оборва. Тези игри не са само заради чувството за хумор на Киркегор. Нито само заради любовта му към сократова ирония. Просто той търси същността си и изследва всички възможности. 

Киркегор не само мисли и пише философия, но я живее. Дълбоко религиозен е, но това не пречи да вижда абсурда. В „Страх и трепет“ третира парадоксалната същност на вярата чрез историята за Авраам и Исаак. Той спокойно може да цитира мисълта „Вярвам, защото е абсурдно“. Това не е игра на думи, Киркегор го обяснява. Да си Бог и човек едновременно е абсурдно, но вярвам в това. Да умреш на кръста и да възкръснеш е абсурдно, но вярвам в това. Всичко това се вплита в неговата философия на самотата, отчаянието, смъртта. И на живота, в който може би няма нищо. Да, ако някой очаква от Киркегор да научи как да живее, няма да стане. Според него, всеки човек е пръв и единствен, рецепти не могат да се дават. Така че разумно, но и предизвикателно, твърди: „Ожени се и ще съжаляваш, не се жени – пак ще съжаляваш; смей се над безумията на света, ще съжаляваш, оплаквай ги – пак ще съжаляваш…..обеси се и ще съжаляваш, не се беси – и пак ще съжаляваш. Това, господа, е квинтесенцията на цялата философия“.

Сьорен Оби Киркегор се ражда през 1813 в Копенхаген, Дания. Баща му е богат търговец на вълна с интерес към философията, но и силно религиозен лутеранин, който смята, че е прокълнат заради два тежки гряха. Като овчарче в детството, буря застрашава живота му и той в отчаяние проклина Бога. После пък, 4 месеца след смъртта на жена си, се жени за прислужницата, която на бърза ръка забременява. Това ражда депресиите и странностите му. 

Връзката на Сьорен с баща му е силна, той наследява от него най-мрачните черти на характера си, ексцентричност на поведението, посвещава му книги и пише: „Още като се родих, аз вече бях възрастен“. В същото време сякаш майка му няма никакво значение в живота на Сьорен, дори в деня на нейната смърт той не отбелязва събитието в дневника. Но това е привидност. Майка му също има силно влияние, включително за любовта му към датския езика нейното премълчаване е свързано с концепцията на Киркегор за „незабележимото присъствие“. 

Киркегор получава много добро гимназиално образование, завършва теологическия факултет на университета в Копенхаген, но там не е самотният и дистанциран човек, който става по-късно – забавлява се по кръчмите и други места за земни и небесни удоволствия. След това продължава да има светски пристрастия и иска да се включи в един престижен философски кръг, но не става и той постепенно се оттегля все повече в себе си, мисленето и писането. Може да си го позволи с голямото наследство от баща си. Животът му се смята за „скучен“ и казват, че в него има само три важни събития – годежа с Регина Олсен, който Киркегор страстно желае, но неясно защо разваля, скандалът с едно сатирично списание, което той предизвиква, но от чиито нападки после страда, както и атаката му срещу датската лутеранска църква през последните години от живота му. Историята с Регина е една от най-красивите и загадъчни любовни истории на 19 век, а, в чисто философски план е израз на идеята му за саможертва в името не просто на Бога, а на третия и най-висш, според него, етап в човешкия живот. Тези етапи са естетически, етическият и религиозен, но не просто като служене на Бога, а като блаженство и особен вид мистичност. 

По този повод списание „Корсар“ хем го хвали за остроумието и интелекта, хем пита кога най-после ще напише поне една завършена и непротиворечива творба. Киркегор отговаря със саркастичен текст, а после месеци наред е подиграван за всичко – от донякъде смешния външен вид на дребния, гърбав философ, през екстравагантното му облекло и неуспешния годеж, до идеите му. Киркегор е отчаян, публиката поема топката и дори на улицата мнозина го обиждат. Той се чувства още по-самотен и неразбран, затваря се все повече и така намразва журналистите, че пише: „Ако дъщеря ми стане проститутка, ще съм с нея, защото има шанс за спасение, но ако синът ми стане журналист, ще съм напълно отчаян“. 

 Битката на Киркегор срещу влиянието на датската лутеранска църква върху обществените и държавните дела, се води през последните години от живота му. През 1855 обаче  Сьорен Киркегор припада на улицата и след месец умира в болницата. А какво става с безсмъртната му душа? Ами не знам, нали точно това съчинение на 15-годишния Киркегор е загубено, а, като не съм го чел, не мога и да ви кажа.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: