Има ли рискове за финансите на държавата и логично ли е предложението на финансовото министерство за 3% дефицит в Бюджет 2023? Финансистът и бивш заместник-финансов министър Любомир Дацов с анализ по темата.
Любомир Дацов каза по повод на доклада на МФ: В определена степен новините за фалит и промяна на курса на лева спрямо еврото бяха журналистически прочит, т.е. взе се само едно нещо от доклада и се разпространи. Тук става нещо съвсем различно, бюджетът в последните две и години и политиките, които бяха натрупани и обяснението, че може да се живее на кредит - тази философия прозира в ситуацията днес. Този тип мислене доведе до момента, че ако оставим нещата така, в края на годината ще имаме 6-7% дефицит.
България трябва да вземе 10 милиарда нов дълг, ако не се предприемат мерки днес.
Какво направи правителството - трябва да се предложи бюджет за 2023 г., тъй като изтича удължения бюджет, МФ слага нова визия как да се влезе в рамките с 3% дефицит, или това е максимумът, който една държава може да си позволи. Ние имаме икономически растеж през последните години, и днес трябваше да имаме бюджет с излишък.
"Правителство предлага увеличаване на данъците, и от друга страна прави предложение за съкращаване на разходите", каза Дацов. По думите му системният проблем, който имаме е в разходната част.
"Важното нещо е, че ЕК оповести, че от следващата година всички държави в ЕС трябва да спазват фискалните правила", каза Дацов. Той поясни, че България трябва да последва пътя на разума и да няма дефицити. "Също и законодателно, ако не искаме наказания и политически загуби, трябва да мислим в перспектива", подчерта финансистът.
"Нужна ни е икономическа култура и изучаване на финансова грамотност в училище", смята Дацов, по повод мнението на част от българите, които искат в условията на висока инфлация да се вдигнат заплатите и така тя да пада. "Това е базово грешно", заключи Дацов.
Конституционният съд трябва да разреши публикуването на обобщените данни от повторното преброяване на бюлетините в някои секции след последните парламентарни избори, защото това са данни за 17% от секциите в България. Само така ще можем да видим какъв процент е отклонението при броенето и да разберем дали изборите са честни с малки..
"След днешното обсъждане явно стана ясно, че ще трябва отново да върнем инициативата към Народното събрание, защото Комисията за защита на потребителите направи опит за връщане на диалога, но за съжаление от другата страна нямаше представители". Така Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители" описа днешната дискусия в Националния пресклуб..
Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица вече са достъпни в портала за електронни услуги на Националната агенция по приходите (НАП). Потребителите, които имат персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП), могат да се възползват от автоматично въведената информация за получени..
Взаимно замеряне с обвинения от страна на политическия елит у нас след изявлението на председателя на Конституционния съд (КС) Павлина Панова прогнозира в програма "Точно днес" политологът доц. Борис Попиванов. Той смята, че би трябвало в рамките на закона и правото тази ситуация да има лесен изход, да се изяснят какви правомощия имат четирите..
В програма "Точно днес" разговаряме с д-р Светла Петрова , експерт във Фондация за образователна трансформация. Темата е ранното профилиране в българското училище, новите учебни програми, и защо се налага отново да дискутираме дали религията ще влезе в задължителното обучение. Д-р Петрова каза, че концепцията, която разпространи МОН е всеобхватна и..