Великите европейци - Лорд Байрон, първа част

Не е лесно да си прекрасен, понякога леко пълничък, понякога леко слабичък, но винаги леко куцичък младеж, луд лорд с голям поетичен талант, трагично-сатиричен поглед върху света и живота, ненаситен сексуален апетит и бунтовен дух, който не се противи единствено на самия бунт. С други думи – не е лесно да си Джордж Гордън Ноел Байрон, VI барон Байрон, известен и просто като Лорд Байрон. 

Героят на Байрон, а и той сам, се бунтува постоянно и на всички възможни нива - от лично, през обществено и национално, та до световно и дори вселенско. Страстният дух, скритата тайна, грехът, чувството за вина, горчивата ирония, склонността към мистицизъм, любовта към природата – това са само част от неговите основни характеристики. В писмо до Анабела Милбанк от преди още да му стане жена за разочарование и на двамата, Байрон пише: „Великата цел на живота е усещането – да почувстваме, че съществуваме – дори и да изпитваме болка – това е „празнотата на копнежа“, която ни тласка към Игри – към Битки – към Пътешествия – към неумерени, но силно усещани стремежи от всякакъв вид, чиято основна привлекателност – вълнението, е неделима от тяхната реализация.“ 

Затова е и трудно да се обхване Байрон, той никога не е само творчество или само живот. Както казва понякога – пиенето на вино е само пролука в процеса на мислене. Но казва също, че никога не би писал поезия, ако имаше друго, по-подходящо занимание. Желанието на Байрон не просто да остави името си в света, но и да каже на света каквото има, е пряко свързано и с желанието за слава - светът да хареса онова, което казва, а и него изобщо. За целта Байрон „играе“ различни Игри, често на ръба, а още по-често – отвъд ръба на обществено допустимото. Заради това думите и делата му понякога звучат театрално, погледнат отстрани и без достатъчно информация за причините на дадена постъпка, той прилича дори на обикновен позьор и екстравагантен тип, който просто иска да шокира публиката. И – да, има го и това, но то също е част от Голямата Игра. Все пак, бъдете сигурни, че когато Лорд Байрон умира в Гърция, отишъл там, за да се включи в битката за нейната независимост, той не произнася високопарните слова, които някои му приписват като последни – че бил дал всичко за Гърция, здравето и парите си, а сега дава и живота си. Да, факт, Байрон дава всичко за свободата на Гърция, но дори той не е способен чак на такава патетика. Последните му думи, цитирани от неговия иконом, всъщност са поетично прости: „Сега само искам да спя!“

Байрон пише доста неща, издава няколко книги поезия, много сатири, поеми и пиеси, но двете книги, които му носят и поддържат досега славата му на романтичен поет, са „Поклонението на Чайлд Харолд“ и „Дон Жуан“. Когато през 1812 се появяват първите две песни за Чайлд Харолд, Байрон е млад аристократ и бунтар, познат донякъде във висшите среди, но не и сред широката публика. Той вече е издал 2-3 поетични книги, произнесъл е няколко впечатляващо страстни речи в Камарата на Лордовете и е спал с повече жени, а и мъже, отколкото е „нормално“ за човек на неговата възраст. 

Както казва един съвременен изследовател с чувство за хумор: „На 21 лорд Байрон вече беше в Камарата и имаше някои венерически болести, но не смятам, че между двете има пряка връзка.“ Е, връзка има и тя е самият Джордж Гордън. Така или иначе, тогава Байрон, силно фрустриран и жаден за приключения, тръгва да пътува – от Португалия, през Гибралтар и Испания, обикаля Средиземноморието, стига до Албания, Гърция, Турция. Байрон, макар да играе ролята и на разказвач, тоест, на външния наблюдател в поемата, все пак вгражда себе си в образа на героя Чайлд Харолд, чиито вътрешен живот и отраженията от видяното по пътя, са основната линия в текста. Този герой явно идва неочаквано и казва на английското общество нещо, което никой друг преди това не е казвал, защото, както пише Байрон: „Една сутрин внезапно се събудих много прочут.“ 

500 копия от историята за Чайлд Харолд се продават за първите три дни, следват втори и трети издания, книгата е на видно място във всяка уважаваща себе си библиотека, става основна тема за разговор не само в светското общество, но и сред широката публика. Така Лорд Байрон още в началото на 19 век изгрява като някоя днешна рок-звезди. Публиката се натиска да го пипне, а всички, особено жените, са луди по красивия, блед, облечен в черно, меланхоличен и саркастичен Харолд – но като не могат да докоснат героя на поемата, нахвърлят се на нейния автор, който изглежда и звучи по същия зашеметяващ начин. На всичкото отгоре, той така романтично куца с единия крак заради травма от раждането, че как да не го утешиш. А още по-неустоима е мълвата, че костите в стъпалото на този крак са разцепени като дяволско копито и това е пряката връзка на поета с Тъмните сили. Е, вероятно е важна и другата мълва – за твърде големия полов орган на Байрон, мълва, която се оказва чистата истина при ексхумация, извършена през 20 век. 

Според известните факти, първа се докопва до Байрон лейди Каролин Лам. Тя е женена за бъдещия британски премиер Уйлям Лам, но това не я спира да се нахвърли страстно на поета, дотам, че дори той, подозиран в какви ли не сексуални подвизи, да се оплаче, че нейната изобретателност, ненаситност и перверзност му идват в повече. Връзката им продължава 5 месеца, но води до публичен скандал. Байрон я зарязва, но тя го преследва и дори опитва да проникне в къщата му, облечена като момче. Точно Каролин после в една своя книга му лепва етикета, че е луд, лош и не е добре човек да го познава, етикет, който така се залепя за Байрон, че и досега не може да се остърже.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: