Помните ли кой е Лаокоон? Това е пророкът, който настоява пред съгражданите си да не вкарват в Троя дървения кон, оставен от ахейците, защото това е номер на Одисей. На брега Лаокоон със синовете си принася жертва на Посейдон, закрилник на Троя, но изведнъж от морето излизат две огромни змии и започват да душат момчетата. Лаокоон се хвърля да помага, но и той е удушен. После змиите се скриват в храма на Атина, а троянците приемат всичко като наказание за Лаокоон, че не зачита богинята. Те обаче ще я почетат с цял кон и вкарват дървеното бойно съоръжение в града. А после става тя каквато става.
През 2 в. пр.н.е. гръцки ваятели правят огромна скулптурна група, в която изобразяват митичната сцена, а 19 века по-късно немският писател, драматург, критик и философ Готхолд Ефраим Лесинг пише базисно естетическо съчинение, наречено „Лаокоон или за границата между живописта и поезията“, в което развива някои брилянтни идеи. Той обяснява например защо човешките фигури в скулптурната група, макар да са в момент на върховно напрежение, не са с разкривени от болката и усилието лица. Отговорът е класически – това би ги загрозило и творбата не би имала същото силно въздействие върху публиката.
Още по-важните идеи на Лесинг обаче са за това, че всяко от изкуствата има не само собствена цел, но и собствени изразни средства, тоест, самата им природа е различна. Поезията е изкуство на действието, живописта – на телата. Поезията се развива във времето, живописта – в пространството. Ако им зададеш една и съща тема, примерно, историята на Лаокоон, поезията ще изобрази поредица действия в продължително време, а живописта ще подбере само едно от тези действия, ще запечата миг. Няма да влизам по-дълбоко в естетическите визии на Лесинг, но с книгата за Лаокоон, появила се през 1766, той разбива естетиката на класицизма и заема мястото си сред най-големите мислители на Просветлението.
Готхолд Ефраим Лесинг е роден през 1729 година в Каменц, Саксония. Още от малък, той дава основания да се предполага, че от него ще произлезе нещо голямо и важно. На пет чете Библията и катехизиса на баща си, после има частен учител, на 7 е в латинско училище, а после получава стипендия от електора на Саксония за държавното училище „Света Афра“ в Майсен. Там се занимава главно с антична литература и древни езици и започва собствени литературни опити. Толкова е напред, че завършва предсрочно и на 17 в университета в Лайпциг учи теология и филология.
В началото наистина се отдава изцяло на науката, но социалната му природа не търпи да бъде дълго извън живота и той се впуска в него – учи фехтовка и танци, пие и разговаря по кръчмите, редовно е в театъра, дружи с актьори и актриси. Тогава излизат първите му поетични публикации, чете Молиер и Волтер, пише пиесите „Женомразецът“ и „Младият учен“, която дори е поставена от трупата на Нойбер. Баща му обаче не харесва този живот и заплашва Лесинг със спиране на издръжката. Лесинг все пак получава от него разрешение да зареже теологията и да запише медицина, която скоро също зарязва, за да се отдаде на журналистическа и писателска дейност.
Лесинг отива в Берлин и работи като вестникарски литературен и драматичен критик. В следващите години името му става известно, макар че това не му носи особени приходи, парите едва стигат. През това време Лесинг пише драмите „Евреите“ и „Свободен дух“, излиза първото теологично есе - „Размишления върху Моравската църква“, както и поетичната книга „Малки неща“. После Лесинг отива във Витенберг, за да довърши образованието си, но не го довършва и скоро се връща в Берлин, където пак е журналист, преводач и усилено дискутира по книжарници и кръчми нови и стари литературни идеи.
От 1753 до 1755 Лесинг издава в 6 тома своите „Писания“, там се появява и „Мис Сара Сампсън“, определяна като „първата германска буржоазна трагедия“. Тогава започва и плодотворното приятелство и мисловно сътрудничество на Лесинг с Мозес Менделсон, еврейски философ, дядо на композитора Менделсон. През 1755 Лесинг се връща в Лайпциг, където най-после завършва проклетото си образование, но това не му помага особено, той продължава да е сравнително беден, така че пак се връща в Берлин, където пише критика, нови пиеси и прави преводи.
През 1760 Лесинг става „външен член“ на Пруската академия, нает е за секретар на пруския генерал Тауентцин и заминава с него за Бреслау, Вроцлав.Там изкарва 4 години, през които пътува доста, боледува сериозно и се запалва по хазарта. За първи път Лесинг има добра заплата, но започва да играе с големи суми и дори генералът го мъмри. Все пак, плод на това време е знаменитата книга за Лаокоон, която затвърждава името му на естетическа звезда на епохата. През 1767 идва нов период в живота на Лесинг. Той е поканен за драматург и художествен съветник на новия Национален театър в Хамбург. Това му дава криле, Лесинг работи неуморно, пише нови пиеси, които се поставят, продължава с критическите бележки и след две години издава друга знаменита творба – „Хамбургска драматургия“. Това са 52 есета, посветени на театъра, чиито теоретичен принос се цени и до днес. Общо взето, Лесинг се връща към принципите от „Поетика“ на Аристотел за изграждането на театралния образ и развитие на театралния сюжет.
Подкопаването на естетиката на класицизма създава на Лесинг ожесточени врагове, а и театърът фалира, така че през 1770 става библиотекар във Волфенбютел, Долна Саксония. Вече се е запознал с Ева Кьониг, жена на богат приятел, който умира. Готхолд и Ева се залюбват и през 1771 той предлага брак. Тя е съгласна, но сватбата не може да се реализира дълго поради финансови причини и някои законови пречки. Двамата успяват да се оженят едва 6 години по-късно, но цялата работа завършва трагично – детето им живее само 24 часа, а и Ева си заминава след няколко дни от родилна треска. Лесинг междувременно е приет в хамбургската масонска ложа „Трите златни рози“. Той пише диалогът „Ернст и Фалк“, в който се застъпва за свободата на мисълта и свободното слово, тема, която, заедно с толерантността и свободата на религията, е основна през последните години от живота му.
Готхолд Ефраим Лесинг умира през 1781 в дома на свой приятел, голям търговец на вино, който разказва, че до последния момент той е в съзнание и обсъжда философски въпроси. А след това Гьоте пише: „Дори не разбираме колко голяма загуба преживяхме с неговата смърт“.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Преподаватели от Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“ - Пловдив представят изложба „Рисунка“ в Къща „Верен Стамболян“, ул. „Кирил Нектариев“ 15 в Стария град. В експозицията със свои рисунки участват Ангел Китипов, Антония Хайгърова, Диана Папазова, Димитър Келбечев, Илиана Манукова, Михаил Маламски, Панайот Панайотов,..
„Българийо, аз всичко тебе дадох…“: Националният литературен музей гостува в Хисаря с изложба за Иван Вазов . Експозиция с 20 документални пана, които проследяват житейската и творческа биография на Иван Вазов, ще бъде открита от директора на Националния литературен музей Атанас Капралов днес, от 17:30 часа, в голямото фоайе на Народно..
Поканихме Красимир Лозанов в качеството му на литературен гид, който да ни въведе в най- актуалните събития от литературния свят и да представи заглавията на книгите, на които можем да спрем вниманието си. Лозанов твърди на базата на опита си в едно от най- големите български издателства че по някакъв странен парадокс успехите на авторите в..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 02.11.2024г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Тенеси Уилямс. Пиеси. 264 стр., тв. к. ок. 6А, Лист, 2024. Шерщин Екман. Вълчи бяг. 276 стр., ок. 5А, Знаци, 2024. Мануел де Педроло. Последен ход. 196 стл., ок. 4А, Ерго, 2024. Стив Бери...
В галерия „Ромфея“ художничката Лили Кючукова открива изложба - живопис и рисунки. Експозицията е озаглавена „Експресии“. Авторката е завършила факултета по изобразително изкуство в университета „Св.св. Кирил и Методий“ във Велико Търново. Има над 30 самостоятелни изложби в България и в чужбина. Творби на Лили Кючукова са собственост на..