Пречат ли екоорганизации на почистването на Марица?

С решението върховните магистрати  потвърдиха становището на Административен съд Пловдив, който бе сезиран от Сдружение WWF-България. От сдружението оспорват решение на РИОСВ-Пловдив, че почистването на коритото на Марица край Стамболийски и село Цалапица няма нужда от процедура по ОВОС или екологична оценка.

"Участъкът в района на Стамболийски е в невероятно лош вид. Аз го посещавах през 2021 година и се учудих как водата изобщо може да минава. Така че, разбирам опасенията на природозащитниците за земеродното рибарче и голямата бяла чапла. Обаче, ако стане наводнение, ще издавим живи хора".

Това каза пред Радио Пловдив пловдивският областен управител Ангел Стоев след съдебното решение в полза на WWF-България. Той потвърди, че новата процедура ще мине по предписания от съда начин - с изготвяне на ОВОС. 

Така поставен, казусът се свежда до избора кое е по важно-животът и имуществото на хората край реката или “ безпокойството и слабото отрицателно въздействие“-както го определя съдът, по отношение на птиците Земеродно рибарче и Голяма бяла чапла.

От  WWF са извършили залесяване в района по програма за възстановяване на крайречни гори. Ангел Стоев смята, че залесяването е незаконно. Това се твърди и в 3 касационни жалби  срещу решението на първоинстанционния съд. Те са на РИОСВ-Пловдив, на Областната администрация в Пловдив и на дружеството „Агроника инвест“ ООД, което ще извърши почистването.

"Според данните, които ни представиха специалистите от областната управа, това залесяване е станало без план и на практика е незаконно".

Пред Радио Пловдив Добромир Добринов от WWF-България отбеляза:

"Това, което трябва да се разбере, е, че за крайречните гори няма легална дефиниция. В науката за крайречни гори се приемат онези гори, чиято растителност зависи пряко от водата в коритото на реката. Те могат да бъдат разположени по бреговете, но могат да бъдат и в коритото на реката, когато се наричат речни галерии......Тук Областната управа започва да изважда тълкувания, че не може в една река да има крайречни води. Може! Има и речни галерии. В река Марица има и острови с гори. Точно този спорен участък попада в две защитени зони – едната е директивата за птиците, другата е директивата за местообитанията. И това е един от аргументите на съда всъщност да върне цялото инвестиционно предложение на етап проверка за допустимост, за да може да се прецени въздействието върху защитената зона".

От WWF-България посочват също, че Законът за водите забранява почистване на речните корита чрез изгребване на наносните отложения. Възможно е обаче изключение от разпоредбата - такова изгребване се допуска, ако съществува опасност от наводнение:

"Но опасността за наводнение трябва да се преценява за цялото течение и за всички последващи места надолу. Защото в момента решаването "на парче", примерно в Стамболийски ще изкопаем реката. Добре, тя е удълбана, ще я удълбаем още. Резултатът е огромна, висока вълна при едни много проливни дъждове, които няма да отидат в Стамболийски - те са си решили проблема. Но тя ще отиде към съседните села и ще влезе в Пловдив".

Природозащитниците посочват, че при наводнения крайречните гори са нещо като буфер, който задържа водата да не образува висока вълна, която да тръгне по течението. Предвидените за отнемане близо 200 000 кубически метра пясък и чакъл от реката при високи води биха създали условия за отнасяне на гората заедно с почвата, както преди години се случи в района на Първомай. Това посочват в допълнение от WWF-България”, както и факта, че предвидените диги в този участък на Марица все още не са построени.

"Ако реката може да се разлее, между селата и Стамболийски-да, ще причини щети, но ще причини щети на селскостопански земи и продукция. А в Пловдив тя ще се разлее върху хората, върху сградите. Там няма как да се коригира тази опасност".

Заключение

Твърдението, че зелените пречат на почистването на река Марица е МАНИПУЛАТИВНО. Екоорганизациите по-скоро предлагат друг модел на подготовка на терените около реките, както и на самите корита, за приемане на по-големи водни обеми. Те предлагат и друго разбиране за водното бедствие като за нещо, което не може да бъде преодоляно, а единствено могат да бъдат минимизирани щетите от него.