Великите европейци - Кирил и Методий, първа част

Първият покровител е Св. Бенедикт, а през 1980 папа Йоан-Павел II добавя Кирил и Методий. В апостолическото послание „За безпримерно достойнство“, той обяснява, че Европа близо 10 века е разделена между Източното и Западното течение в християнството. „Днес, когато…..се предприемат крачки за възстановяване пълнотата на общението между Изтока и Запада, провъзгласяването на светите Кирил и Методий за съпокровители на Европа напълно отговаря на знаменията на нашето време“ – пише Йоан-Павел II. Сто лета по-рано папа Лъв ХIII в енцикликата „Голямо задължение“ възхвалява светите братя като „апостоли на християнството в Източна Европа“ и казва, че Кирил и Методий водят „славянските народи от разруха към спасение“. 

1000 години преди това пък, през 880, с булата „Вашето усърдие“, папа Йоан VIII одобрява използването на славянския език в службите и назначава Методий за архиепископ на Моравия. За славянския език вече има азбука – глаголицата, както и преведени богослужебни книги. Те са дело на Кирил и Методий, благословени са от патриарх Фотий в Константинопол, а сега получават и признание от Рим. Това е пробив в триезичната догма, според която религиозните служби се водят само на три езика – еврейски, гръцки и латински. На пръв поглед, делото на Кирил и Методий се проваля след 20 години тежък труд, но то всъщност е какавида на красива пеперуда – учениците им още във вековете, считани за „тъмни“, дава нова светлина на милиони хора.

Да се разберем отначало - Кирил и Методий не са българи, не са създали „българската азбука“, а славянската, не са създали „кирилица“, а „глаголица“. Да, има интересна теория на Божидар Димитров, според която точно цар Борис I Кръстителят поръчва на Кирил и Методий да измислят азбуката и цялата тяхна история по-нататък е едва ли не режисирана от Плиска. Много хубава история, но твърде конспиративна и съвършено измислена от гледна точка на наличните информационни извори. В интерес на истината обаче, в тези информационни извори има пък толкова много пропуски и неясноти, те пораждат толкова много въпроси, че на тази база всеки може да си съчини каквото иска и да претендира поне за достоверност. 

А ето горе-долу как звучи стандартната история на светите братя Кирил и Методий, съобразена с два основни източника – житията на ученика им Климент Охридски и „Славянските апостоли“, папска енциклика на Йоан-Павел II от 1985. И така, Методий, с името Михаил, е роден в Солун между 815 – 820 година, а малкият му брат Кирил, роден Константин – през 827. Баща им, Леон или Лъв, е висши византийски чиновник, той е друнгарий – морска адмирал, и помощник стратег, тоест, втори човек след управителя на Солун. Майка им се казва Мария, семейството е известно и благочестиво. Двамата братя се отличават с голямо ученолюбие, смята се, че от малки знаят не само гръцки, а и славянски. Бащата умира рано, грижата поема чичо им Теоктист, който е логотет, тоест, премиер-министър и регент на невръстния император Михаил III. Не е ясно къде и как братята учат на млади години, но големият става управител на провинция, населена предимно със славяни, а после се замонашва под името Методий.

Константин, по-малкият брат, на 16 е студент в Магнаурска школа, където демонстрира гениалност и добива прозвището Философът. Свидетелства Климент Охридски: „Само за три месеца той изучи граматиката и се залови с другите науки: Омир и геометрията, при Лъв и Фотий изучи диалектиката и всички философски учения, към тях още риторика, аритметика, астрономия, музика и другите елински изкуства“. Чичо му го обича много, предлага му дъщеря си за жена и му обещава назначение за стратег, но Кирил отказва, не го влекат светските дела, тегли го към монашеството. За да остане в Константинопол, правят го свещеник, личен секретар на патриарха и библиотекар в „Света София“, но това е за малко – скоро той изчезва и го откриват чак след 6 месеца в манастира на Свещената планина при брат му. 

Преди това обаче Константин Философ е изпратен на първата си мисия при сарацините. Те обвиняват християните, че, вместо да поддържат идеята за единия Бог, го разделят на Отец, Син и Свети дух, като искат императорът да им прати мъдър човек, който да им разясни как може да става това. При сарацините има гонения на християни и мисията не е безопасна, но 24-годишният Константин е доста безцеремонен. Още с пристигането си той вижда на някои врати изрисувани гнусни демонски образи, а когато сарацините го питат знае ли какво е това, отговаря: „Виждам демонски образи и мисля, че вътре живеят християни, демоните стоят отвън, понеже не могат да живеят с тях. А където няма този знак отвън, там демоните спокойно живеят с обитателите вътре“. 

И още доста предизвикателства отправя той,ь така че в края на мисията безсилните философски да се справят с него сарацини правят опит да го отровят, но Бог спасява своя апостол, както свидетелства житието му. Следващата мисия, за която Константин тръгва заедно с брат си, Методий, е при хазарите. Те пък искат да чуят религиозен диспут между християни, сарацини и евреи, за да изберат която религия да възприемат. Тази мисия, макар че хазарите накрая стават евреи, води до няколко успеха. Братята покръстват около 200 души от висшите хазарски среди и връщат стотици християнски пленници в Константинопол, но най-важното е, че по пътя откриват мощите на Свети Климент Римски, епископ на Сердика и първият папа след Свети Петър, заточен на Крим. Щом стигат в Херсон, те научават, че в морето почиват мощите на Свети Климент и Константин, като се уповава на Бога, казва, че той ще ги намери. Отиват с кораб на мястото, молят се и пеят - изведнъж се понася чудно благоухание и мощите са открити. 

А ако се чудите защо всички, дори после и папата в Рим, вярват, че това са точно мощите на Свети Климент Римски, просто е – Климент е удавен, като на врата му е закачена тежка котва, а братята я намират заедно с мощите. Още много чудеса стават с тях, докато през 863 не се получава писмото на великоморавския княз Ростислав, с което той иска от императора и патриарха в Константинопол славянски учители за своята църква.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: