Великите европейци - Кирил и Методий, втора част

По пътя спират в Панония на княз Коцел, а във Венеция водят диспут по триезичната догма. Те носят на Адриан II безценен дар – мощите на Св. Климент Римски, а и той иска да държи под контрол славяните в централна Европа, за да не се обърнат към Византия. Затова одобрява преведените с глаголическата азбука книги и ръкополага петима техни ученици, които в следващите дни служат в римски църкви литургии на славянски. Философът Константин обаче е болен, усеща, че времето му идва, затова се подстригва за монах под името Кирил и 50 дни по-късно умира. Годината е 869. Папата първо смята да го погребе в собствената си гробница, но накрая го полага в базиликата „Свети Климент“.

Преди да се върне в Моравия за нови духовни подвизи, Методий се отива в Константинопол - вероятно да докладва хода на мисията и да зареди батериите. Добре знае какво следва – още по-остър сблъсък с латинското духовенство. В един момент дори попада за 2 години в затвора, нищо, че следващият папа, Йоан VIII, го прави официално архиепископ на Моравия и с була разрешава службите на славянски език. Условията са две – службите да са според западния литургичен канон, тоест, да се признава, че Светият дух „низхожда“ и от Сина, не само от Отца, и второ – всеки текст първо да се чете на латински, а после на славянски. Методий и учениците му общо взето спазват правилата, но това не помага и битките продължават. Изтощен, светецът умира през 885. Учениците веднага са подложени на гонения, 200 от тях са продадени в робство, но трима се измъкват. Климент, Наум и Ангеларий пристигат в България при цар Борис I Покръстител и започват да творят велики дела. Климент е пратен на запад, създава Охридската школа и обучава над 3 500 книжници и свещеници. Наум основава Преславската книжовна школа, където се ражда кирилицата - опростен вариант на глаголицата, преписват се и се създават нови книги, словото ражда духа на вечността. 

Този кратък разказ за живота на братята Кирил и Методий не дава пълна представа за величието на техните дела. Но той, макар да се представят максимално доказани факти, има неясноти и повдига въпроси. Например – какви са по народност двамата братя. Да, това питане е важно за нас, но по тяхно време то е безсмислено – хората тогава се идентифицират с род, религия или короната, на която принадлежат, но не с нация. И тъй като не може да се каже категорично дали Кирил и Методий са българи, гърци, македонци или дори по-общото – славяни, то ми се струва най-добре да ги приемаме като ромеи, граждани на Източната Римска империя, както се нарича Византия далеч, преди да бъде наречена за първи път Византия през 15 век. 

Друг важен въпрос, който стои отворен, е кога братята научават славянския език – в къщи, на пазара в Солун или другаде. Само да напомня, научават го така, че да могат да създадат такова сложно и фино нещо като азбука на този език. Цяла бездна зее и по темата кога всъщност Кирил и Методий създават глаголицата. За това има два основни разказа. Първият - след като Ростислав иска мисионери и братята са назначени, те сядат и изработват азбуката. Тази версия закъсва, тя не казва как така за краткия промеждутък до тръгването за Моравия, те създават толкова сложно нещо като нова азбука. Възможно обяснение дава Климент Охридски в житието на Св. Кирил: „Философът се предаде на молитва и пост…..скоро Бог го послуша, откри му буквите и той веднага започна да пише Евангелието“. Да, това е единственият начин да стане за толкова кратко време – чрез божие чудо. В наши дни обаче май има нужда от повече земни обяснения.

Втората възможност, около която се обединяват доста изследователи е, че глаголицата е създадена през 855 – 862, тоест, преди Моравската мисия. Но тогава тя трябва да им е поръчана предварително – и ако не е поръчителят цар Борис I, а той вероятно не е – единствената друга опция е патриарх Фотий с цел да има готовност за всеки случай. Другият въпрос с неясен отговор, свързан с Кирил и Методий, е дали те изобщо знаят нещо за България и дали са минавали през българските земи. Това питане не е заради местен патриотизъм, а е интересно от гледна точка на факта, че по-късно именно в България тяхното дело, пренесено от учениците, се развива и принася щедри плодове. Логично звучи братята да са минали по българските земи, най-прекият път за Моравия. 

В енцикликата на папа Лъв XIII от 1880 се споменава, че Кирил и Методий минават през България. Но само се споменава, нищо повече. Има и друг източник, който твърди, че Методий е минавал през България и дори се е срещал лично с цар Борис. Ако е така, то вероятно се отнася за времето след смъртта на Кирил, вторият път, когато Методий тръгва от Византия за Моравия. При такава среща обаче цар Борис, който вече е приел християнството, би трябвало да е наясно какво е постигнато и би могъл директно да поиска помощ за разпространение на славянската азбука и в България, а не, както сочат повечето източници, дълги време „да се моли горещо и да се надява“, че Бог ще му проводи необходимите учени люде. Но неяснотите не спират дотук. Как става така, че братята, след като в Херсон намират мощите на Св. Климент Римски и ги отнасят в Константинопол, ги държат няколко години при себе си, преди да тръгнат за Моравия, а чак после – и за Рим, докъдето можеше никога да не стигнат. 

Надали държат мощите в тайна от Фотий и императора, но защо те не са ги взели, след като в онези времена тези мощи са силно религиозно и политическо оръжие. Или пък са ги взели, но хитрият Фотий е решил, че те  могат да послужат на братята в бъдещата мисия, затова им ги е дал отново. Няма отговор. Както няма отговор и на въпроса как става така, че след смъртта на Методий всички ученици са тормозени, затваряни, продавани в робство, само Климент, Наум и Ангеларий са изпроводени с малък военен отряд до българската граница на Дунав и се прехвърлят отвъд. Но нищо, важното е, че, с идването си по българските земи, те пренасят цялата сила и духовна мощ на светите братя Кирил и Методий, които, независимо стъпвали или нестъпвали по българските земи, тук стават символ на просветата, науката и вечния възход към светли бъднини.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:

БНР подкасти: