Публикации в сайтове и в социалните мрежи твърдят, че първият български електрически автомобил е бил създаден през 60-те години на XX век.
Според написаното в социалната мрежа, първият български електромобил "Пионер" е създаден през 1967 г. Електрическият двигател с мощност 6,3 киловата осигурява скорост до 55 км/ч, а общото тегло на автомобила е 850 кг.
През 1970 г. пловдивският завод на ДСО "Балканкар" започва работа по наследника на "Пионер" - "ЕлМо 70". Неговият електромотор вече е с мощност 9 киловата, работи при 80 волта и тежи 65 кг. “Истинската новост обаче е батерията”, твърдят публикациите и обясняват, че тя е с по-добри характеристики от разработваните по това време американски и японски батерии. "Нашата е и значително по-лека от японската”, пише автор на пост в социалната мрежа
Много малко информация е съхранена до днес относно първия български електромобил. Във фирмата наследник на някогашното ДСО "Балканкар" – "Рекорд", няма данни за разработката. Пред Радио Пловдив директорът инж. Петър Петров заяви, че няма запазени документи за такава машина, а само слухове, които той не може да потвърди.
Ректорът на Техническия университет – филиал Пловдив - проф. Въльо Николов обясни, че и при тях не се пази такава информация:
"За съжаление нямаме такава информация. Разговарял съм с мои колеги, включително и такива, които се пенсионираха, и нямам информация за тази разработка. Вероятно е имало, но по това време - преди повече от 50 години, не е получила публичност. Имали сме лекотоварни платформи по гарите с електрозадвижване, произвеждали сме и електрокари. Това са предпоставки за вероятна реализация на електрически автомобил, но ние тук, в университета, нямаме такава информация“.
Макар и оскъдна информация по темата се оказа, че има Дончо Дончев, бивш военен инженер и сега председател на пловдивския автомобилен клуб "Ретро". По неговите думи през 70-те години на миналия век е започнала работата по първи български електрически автомобил, но проектът е бил изоставен. Причината - размерите на акумулатора.
"Наистина през 70-те са започнали работа по първия български електромобил, но (са спрели) точно, защото не са успели да произведат акумулатори, които да не са толкова тежки, и автомобилът да се движи постоянно на дълги разстояния с толкова тежки акумулатори. Наистина се е правил в някогашното ДСО "Балканкар", но после са го изоставили. Те го правиха на базата на "Москвич", бяха го нарекли "Пионер", мисля. Идеята е изоставена заради принципа "нещата зависят или от пари, или от много пари", а тук очевидно става дума за много пари... Напълно възможно е информацията за първия български електромобил да е изгубена, както много неща, които не се произвеждат серийно или не получават признание и търговски интерес. Колкото до характеристиките на българската батерия, която е била по-добра от японската, аз нямам информация".
Твърдението, че преди повече от половин век в Пловдив е произведен първият български електромобил, е ПОДВЕЖДАЩО. Във фирмата наследник на предприятието, за което се твърди, че е произвело автомобила, нямат запазени данни за такова производство. Според представител на бранша вероятно през 1967 г. се е стигнало до някакъв етап на разработка за подобен автомобил, която после е била изоставена.
------------------
Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck
Количеството и качеството на храната са важен фактор за дългия и качествен живот. По нашите географски ширини битува схващането, че който преяжда, живее доста добре. И когато някой се вземе в ръце и отслабне здравословно едни 15 - 20 килограма, всички в обкръжението му започват да го питат дали не е болен от рак или не му се е случило нещо ужасно ...
От 1 февруари ще заработи новото общинско предприятие "Зоологическа градина - Пловдив", съобщи в интервю за програма "Ден след ден" зам.-кметът по екология и здравеопазване Иван Стоянов. Предложението на общинската управа ще бъде внесено за обсъждане на януарската сесия. "Ще кандидатстваме пред програма „Околна среда“ за средства за зоологически..
Преговорите за правителство са възобновени. ГЕРБ обаче продължава преговорите за кабинет само с БСП и ИТН. Разговори с "Демократична България" ще се водят, само ако те подкрепят кандидатурата на Росен Желязков за премиер. За политическите интриги и отражението им върху обществото е интервюто на Антоанета Петричанска с Андрей Велчев, политолог и..
Българските домакинства няма да издържат на ръст на тока още веднъж през годината след това, което ни посрещна от януари, категорична е доц. Теодора Пенева от Института за икономически изследвания при БАН, специалист по енергийна бедност. Българинът няма възможност да търпи и ще излезе на протест, както това стана през 2013 година, прогнозира..
В програма "Точно днес" разговор с Вихра Ерамян , директор на Езикова гимназия "Иван Вазов " - Пловдив, за втория СТЕМ център, който ще изградят в училището през тази година. Обществената поръчка вече е обявена на стойност малко над 220 000 лева, за какво ще се ползва новата придобивка разказваме в програмата. Общата стойност на проекта ще бъде..