Великите европейци - Зенон от Елеа

През пети век преди новата ера Елеа е гръцки град в Югозападна Италия, център на тъй наречената елейска философска школа. Основните нейни представители са Ксенофан, Парменид и Зенон. Общото между тях е, че не се занимават с конкретни въпроси от естествознанието, както повечето философи тогава, а развиват направлението, което по-късно Аристотел нарича онтология и обяснява, че тя е „наука за биващото като биващо”. С други думи, онтологията е наука за началата на всичко съществуващо и неговите основни принципи. Философите от елейската школа се придържат към възгледа за единството, а не многообразието на света и разглеждат наблюдаваните различия като привидни. Според Ксенофан например вечното, несътворимо и неунищожимо начало на света, неговата основна субстанция, е Бог. Оттам и известният принцип на монотеизма, защитаван от елеатите.

За да го кажа съвсем разбираемо, елейската школа, особено вече Парменид и Зенон, отхвърлят категорично тезата, която се съдържа в прочутото твърдение на Хераклит от Ефес, че човек не може да влезе два пъти в една и съща река, защото днес реката не е същата, каквато е била вчера, тоест, че всичко постоянно се променя. Напротив – според Парменид битието не е породено, не възниква и не се подчинява на смъртта. Всичкото е цяло, то е безкрайно, неподвижно и еднородно. Не е съществувало в миналото, няма да съществува в бъдеще – всичкото е сега. „Битието е ограничено от всички страни и може да се сравни с масата на едно добре закръглено кълбо, което във всички посоки е еднакво заоблено” – казва Парменид в своята книга „За природата”. Смята се, че тази основна негова теза и начинът, по който тя е развита, до голяма степен съдържа в зародиш цялата по-късна европейска метафизична традиция.

Зенон е роден в Елея в началото на пети век преди новата ера. За живота му има твърде малко сведения, книгите му също не са запазени, затова за него и идеите му научаваме от други антични автори. Не знаем много важни неща за философа, но знаем например, че е бил длъгнест, доколкото високият му ръст е специално споменат от Платон в диалога „Парменид”. Противоречиви са обаче информациите относно това дали Зенон през живота си изобщо е посетил Атина или не. Колко книги е написал. Имал ли е собствена школа и кои са били неговите ученици. Противоречия има и по отношение на неговата смърт, но всички източници са единодушни относно доблестната му гражданска позиция. Разказва се, че в зряла възраст Зенон опитва да свали от власт Неарх, тирана на Елеа. Заловен и подложен на разпит да издаде останалите заговорници, той изброява имената на всички най-приближени хора на самия тиран. Когато Неарх го пита – има ли още, отвръща, че ще му каже на ухо, само на него лично. А щом се навежда, Зенон захапва ухото му и го пуска чак, след като стражата го съсича. Според други източници обаче на въпроса „има ли още” Зенон се обърнал към Неарх с думите – „ти си злодеят на града”, след което отхапал и изплюл езика си в краката на тирана. Засрамени от тази сцена и от думите му към тях, че са малодушни, гражданите на Елея се нахвърлили и убили Неарх с камъни.

Зенон е ученик на Парменид. Били са толкова близки, та дори се твърди, че старият философ е осиновил младия. Според нашите разбирания това може и да изглежда странно, дори перверзно поведение, като се има предвид, че в същото време двамата са и любовници. Но то е съвсем в реда на нещата според гръцката традиция от онова време и заради него у човека Зенон не бива да се подозират чувство на вина, фройдистки комплекси или каквито и да било подобни обяснения за парадоксалната философия на мислителя Зенон.

А апориите, тоест, парадоксите на Зенон, са наистина уникални. Ахил – твърди той - колкото и бърз бегач да е, не може да надбяга една обикновена костенурка, която има, макар и лека преднина. И го твърди не просто убедено, но, поне математически, и много убедително. Защото всеки път, щом Ахил достигне мястото, където костенурката е била преди малко, тя вече се е придвижила малко по-напред, а когато той стигне и до това място, тя е мръднала още малко - така до безкрай.

Стрелата, която виждаме да лети, всъщност не се движи изобщо – изненадва ни отново философът. Това е така, защото във всеки отделен момент тя се намира някъде, а да бъде нещо някъде някога, означава, че то е в покой в онзи момент. А ето как Аристотел описва дихотомията на Зенон: "Няма движение, защото това, което се движи, трябва да достигне средата на пътя, преди да пристигне в неговия край." И като продължим по този път на разсъждения, виждаме, че преди средата пък трябва да достигнем четвъртинката, преди това една осма…..тоест, да го кажа изведнъж и направо - всъщност никога не можем не само да стигнем до края на кой да е път, но и никога не можем да тръгнем по него.

Сигурно тази философия ви се струва голям майтап, нали. Освен, разбира се, ако не ви се струва изключително голяма глупост. Но ето как в наши дни, когато, заради своеволията на квантовата физика древните парадокси изглеждат невинни като агънца, философът Бертран Ръсел връща Зенон в играта. Всъщност, правилно е да се каже, че връща в играта нас, случайните наблюдатели, защото самият Зенон никога не е напускал терена на голямата философия. „Една от най-забележителните жертви на неспособността на потомството за справедливо отсъждане е Зенон от Елеа – казва Ръсел. Макар да измисля четири аргумента, всичките те несъизмеримо изтънчени и дълбоки, огромното мнозинство по-сетнешни философи го определят просто като остроумен жонгльор, а всички негови аргументи - като софизми. След две хиляди години непрекъснато отричане, тези софизми бяха изложени наново, и станаха основа на истински математически ренесанс....."

Дали Бертран Ръсел сам се е сетил за тази защита на Зенон или някой му е ударил шамар, за да го подтикне? Разказва се, че веднъж, докато Зенон обяснявал на учениците си тезата за невъзможното движение, един от тях станал и демонстративно се разходил наоколо. Учителят кротко го изчакал да седне и мълчаливо му забърсал един шамар. Тази типично философска случка, макар да прилича повече на история от дзен будизма, за мен е доказателство, че европейското мислене по времето, когато Европа, както смятат някои, на практика не съществува, също има своите високи върхове.  

Всъщност, философията на Зенон до голяма степен е подчинена на идеята да развие и докаже умозрителните тези на учителя си Парменид. За целта той използва изкуството „на диалога и спора”, а основният му похват е „доказване чрез отричане”, REDUCTIO AD ABSURDUM или с други думи - диалектиката, метод, който по-късно самият Сократ довежда до съвършенство. Но не случайно Аристотел определя именно Зенон като основоположник на диалектиката, която изследва триадата „теза-антитеза-синтеза”. Нейното развитие може да се проследи в европейската и световната философия вече 25 века, до самите наши дни.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: