Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Национален празник на 6.IX или на 22.IX, 24 май е с друга символика

Дебатът за това кога да е националният ни празник е винаги уместен, защото определя как се виждаме като нация и какво честваме, смята историкът Димо Чешмеджиев, който коментира започналата дискусия за промяна.

По думите му най- подходящата дата за национален празник на България е 22 септември - Денят на независимостта.

Доц. Чешмеджиев припомни, че настоящият 3-ти март е определен като национален празник компромисно след промените в началото на 90-тте. 

"Има периоди, в които той изибщо не е празнуван, тъй като има монархическа натовареност - отбелязва деня на договора от Сан Стефано, който е подписан на датата на коронацията на руския цар Александър II. Имало е периоди, в които дори е бил забранен. След 10 ноември е възстановен като едни компромис. Идеята на демократичната общественост, за да го възприеме тогава е, че в него се съдържа идеята за целокупна България, за Мизия, Тракия и Македония".

Днес се мисли, че той подчертава, че някой ни е освободил, че свободата ни е дадена даром. Това мнение споделя и доц. Чешмеджиев. Според него националният празник трябва да е тогава, когато някой нещо сам е свършил.

Като изследовтел на Кирило - Методиевото дело, историкът припомни, че честването им на 24 май /11 май по стар стил/ не е средновековната дата за почит към тях. 11 май за първи път се появавява в "Успенския сборник" от 12- 13 век - "много интересен, с  много спорен произход и вероятно преписван от Преслав". Там датата там дори не е 11, а 10 май и после преправяна.

По- късно денят става част от българската възрожденска памет и е натоварен с друга символика - за просвета и за култура.

"Според мен този празник не става за национален празник, тъй като има друга символна натовареност", казва доц. Чешмеджиев.

Затова по неговото мнение 6-ти септември  и 22- ри септември са по- подходящи дати за национален празник. 

И Денят на Съединението, и Денят на независимостта поради конюнктурни причини, свързани с противпоставянето на Русия и на двата акта, са били неглижирани, подчерта историкът.  Напрежението в дебата се поражда заради няколкодесетилетното промиване на мозъка на българския народ, който  има много ниска историческа култура, но и заради ниската политическа култура, каза в заключение доц. Димо Чешмеджиев.

Цялото интервю е в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Трусовете около Санторини ще продължат седмици

Около гръцкия остров Санторини н аблюдаваме доста интензивна поредица от земетресения с магнитуд между 4 и 5 по Рихтер. През последните два дни са регистрирани  15 труса с матнитуд 4 .  Епицентърът не е на Санторини , обхванати са няколко острова.  Голямата част от трусовете са в морето , но се усещат на островите. Това заяви пред..

публикувано на 03.02.25 в 16:57

Ситуацията е сложна, "Тикси" прилича на втора "Индра"

Поръчката на общината, която трябваше да надгради системата на "Индра" за управление на градския транспорт и трафика въобще не е това, което ни се обясняваше през 2023-та година. Това ни стана ясно от доклада на заместник - кмета Ерол Садъков, коментира общинският съветник от ДБ Владимир Славенски, който е член на транспортната комисия в ОбС...

публикувано на 03.02.25 в 16:25

Раковски кандидаства с проекти за над 10 милиона лева

Община Раковски кандидаства тази година за държавно финансиране с проекти за над 10 милиона лева. Това заяви в интервю за Радио Пловдив Павел Гуджеров, кмет на Раковски. „Не пропускаме да кандидатстваме по нито една програма, затова Община Раковски се развива толкова добре. Предстои да кандидастваме по Програмата за развитието на селските..

обновено на 03.02.25 в 11:18

КОЦ-Пловдив с кампания за борба с рака на 4 февруари

В навечерието на Световния ден за борба с рака, който се отбелязва на 4 февруари, КОЦ-Пловдив отбелязва ръст на преминалите пациенти през лечебното заведение през миналата година. „Броят им се е увеличил с около 700. Има и още една негативна тенденция, която забелязваме през последните години – увеличение на пациентите с онкологични..

обновено на 03.02.25 в 11:18
Диана Ефтимова

Липсва визия за решаване на проблемите на изборите

Изборни правила на поправителен изпит. Какви трябва да са промените за да се избегнат съмненията за чесността на вота? Според председателя на Управителния съвет на Института за развитие на публичната среда Диана Ефтимова за последните десет години, откакто през 2014 година бе приет сегашният Изборен кодекс, в него са направени почти 80 предложения..

публикувано на 03.02.25 в 10:47