"Със словото му за 3 март и призива му, в който той едва ли не обяви народно движение за защита на 3 март на фона на Шипка, а също и други негови изяви, в които нарича своите опоненти безродници и т.н., въобще той се позиционира много усилено на плоскостта на т.нар. националпопулизъм, съчетавайки умерено националистически нотки със силно популистки послания", допълни Инджов.
"На Шипка президентът критикува правителството, че не може да се справи с ескалиращата престъпност, като кулминацията бе убйството на знаковата фигура от българския нескончаем преход Алексей Петров. Виждаме, че има надигане на криминалния контингент, а също и други, като че ли много по-зловещи случаи на битово насилие в населените места. Всичко започна с разкритията на не един и два казуса на домашно насилие над жени. Създава се една такава предпоставка, която кара някои по-спекулативни политически анализатори да казват, че се връщаме към нестабилността на мутренските времена от 90-те години. Не, не се връщаме, защото една голяма част от тези времена не са си отивали, по-скоро бяха добре фризирани и се вписваха в новите реалности. И тук правителството е длъжник на българските граждани, защото то започна с едни мащабни идеи и проекти за реформа на Конституцията, по върховете на съдебната власт, на прокуратурата, а се вижда, че трябва да се работи в полицията, агентурата, тайните служби и да има противодействие на улицата, на битово ниво, ако щете и във взаимодействието с другите институции", изтъкна политическият анализатор.
Според него тази конфронтация между двата властови центъра е резултат на разделението в обществото.
"Да, то се засилва, но то го и подхранва, а самото общество пък подхранва сблъсъка между силовите политически центрове, защото там има хора, които са излъчени от българското общество и отразяват тенденции, начин на мислене и манталитет на българското общество. Не е опасно да има сблъсък на политически идеи и тези, стига те да не бъдат обличани в популистки послания и политиците да обещават нерешими неща. Прекалено много в България през последните години се вторачваме в миналото, в собствения си път, в успехите в миналото, като пропускаме пораженията и българската вина за много неща. Успелите народи, давайки си сметка за миналото, решават проблемите на настоящето и гледат в бъдещето. Нещо, което българската политическа класа не може да наложи на дневен ред", подчерта политологът.
Той посочи, че искането за импийчмънт на държавния глава стои в дневния ред на българската десница, но досега никога не е бил правен опит то да бъде наложено сериозно.
"То е като едно от плашилата срещу президента. При изостряне на политическата ситуация, ако има сега примерно сблъсък за фигурата на главния секретар на МВР, зад която стои Радев, а управляващите, както се изказа Кирил Петков, искат да го махнат, със сигурност на фона на политическото говорене има и сблъсък на определени политически интереси", смята Инджов.
Според него проблемът е, че управляващите показват малко резултатност в намеренията си да нормализират държавата, което е нормално при положение, че реформаторите са в сглобка с тези, които обвиняваха до неотдавна за корупционери и носители на статуквото.
"От друга страна президентът все повече задълбава на плоскостта на националпопулизма и използва език, с който създава впечатление, че надскача политическите си правомощия, след като няма вече лостовете на служебните правителства и в тази политическа среда на изострено политическо говорене и на неефективни политически действия се радикализират твърдите ядра на политическите сили. Според мен широката маса на избиратели и граждани се отвращава все повече от политиката", каза Иво Инджов.
Той отбеляза, че политическите сили са в дълг към българските граждани, защото само два месеца преди местните избори и един месец преди началото на официалната кампания на много места, в повечето големи градове основните политически сили не са излъчили кандидати за кметове.
"Те си имат своите политически съображения, затова е непочтено и нечестно спрямо избирателите. Как те да бъдат мотивирани да гласуват за личности, за програми, да бъдат мобилизирани чрез послания, след като политиците им отправят ясен сигнал - абе това няма кой голямо значение, ние ще ви посочим някого, а вие трябва да изберете някого. Това е несериозно и е най-вероятно резултат от т.нар. некоалиция или кооперация на национално ниво и наличието на някаква договорка или някакво разбиране между ГЕРБ и ДБ, че не трябва да се нападат остро за местните избори, след като си партнират на национално ниво. И ако се вгледаме как върви кампанията в София на единствения обявен кандидат с големи шансове Васил Терзиев на ПП-ДБ и липсата на кандидат на ГЕРБ в момента, това, което казах се потвърждава", заключи политологът.
"Не вярвам тази седмица да бъде избран председател на Народното събрание". Това заяви в програма "Точно днес" политологът Тончо Краевски, в коментар за зациклилата политическа криза у нас. Той добави, че е умерен песимист за този парламент и прогнозира, че дори да бъде избран председател, той върви към своя край. "Защото така, както в..
Kак да насърчим повече оптимизъм в нашите деца? Или, по-реалистично, как да ги предпазим от песимизма? Започнахме тази тема още в сезон 2 в разговор с психолога Донка Дойчева-Попова . Сега ви представям една изпробвана икономическа техника, която ще ви покаже, че има фактори за успех, които са изцяло във ваша власт. За да я използваме, се налага да..
Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември. Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...
Все повече започва да се утвърждава идеята, че блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели. Каква е..
Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември. Юлиана Николова от Портал..