Великите европейци - Уинстън Чърчил, първа част

Това са кралските шотландски драгуни. Днес музиката им церемониално звучи над замъка на Единбург. Но преди близо сто години, по време на Първата световна война, от януари до май 1916-та, на Западния фронт тези кървави гайди озвучиха цели 36 атаки срещу германските позиции, предприети от 6-ти шотландски мускетарски батальон, командван от подполковник Уинстън Чърчил. Тогава той е на 42, възраст, в която животът и кариерата на мнозина достигат своя връх. Но макар дотогава Чърчил да е видял и преживял неща, достатъчни поне за три живота, изкачването на високите върхове тепърва му предстои. Защото той никога не се отказва. И в една своя знаменита реч призова всички нас да правим същото – никога да не се отказваме.

„Това ще остане в историята. Сигурен съм, защото аз лично ще го впиша там” – казва с прочутата си скромност Уинстън Чърчил, човекът, който спечели и загуби безброй битки, но победи в най-важната война - онази за спасението на света и демокрацията. Човекът, който през дългия си живот изпуши около 60 хиляди пури, изпи несметно количество уиски, джин, бренди, вино и други питиета и изяде невъобразимо количество от любимото си свинско печено. Човекът, който спечели Нобелова награда за литература, а не за мир, въпреки че и двете му прилягат еднакво добре. Същият човек, който намери за голямо превъзходство факта, че още на младини е направил куп грешки, от които се е поучил. И който цял живот едва се сдържаше да не произнася афоризми. „Това ще остане в историята…..” Сякаш го казва за себе си. И май наистина за себе си го казва.

Текстът на химна „Йерусалим”, според който в Британия е съграден новият Йерусалим, е написан от Уйлям Блейк през 1804-та, 70 години преди в тази наистина благословена земя да се роди малкият Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил. Това се случва два месеца преди стандартния природен срок в Бленъм палас, родовото имение на херцозите Марлборо. През 1704 година прародителят му Джон, първи херцог Марлборо, заедно с принц Евгений Савойски, разбиват французите при немското село Бленхайм по време на тъй наречената „война за испанското наследство”. Джон получава титлата си и през 1722 година завършва импозантния бароков дворец Бленъм в провинция Оксфордшър.  

Бащата на малкия Уинстън, лорд Рандалф Чърчил, е известен политик, майка му е дъщеря на американски милионер, а самият той, въпреки говорния си дефект, е буйно и непокорно момче, което сменя училищата като носни кърпи и постоянно получава наказания. Като дете Чърчил няма почти никакъв контакт с родителите си. Може би точно това пък го амбицира цял живот да търси неуморно любовта на всички останали. И да изпада в тежки депресии, когато всеобщата любов му липсва. Много тежки…..изключително тежки депресии, имам предвид. Неслучайно през 2006-та, за да привлече внимание към проблемите на хората с умствени заболявания, една британска благотворителна организация използва точно образа на депресивния Чърчил и провокативно издигна в Норич негова бронзова статуя в усмирителна риза. Друг е въпросът, че това не се прие добре в британското общество, което, в допитване на ВВС, тъкмо бе определило Чърчил за най-великия британец на всички времена, въпреки че си има хора като Шекспир и Нютон.

Друго психическо поражение от детството на Чърчил е неговият страх, че ще умре млад. Баща му издъхва едва 45-годишен и Уинстън отрано се заразява с този страх, който му влияе непрекъснато, независимо, че доживява до 90. И независимо, че на 75-тата си годишнина съвсем сериозно и предизвикателно се шегува с това, като казва: „Аз съм готов да се срещна със своя Създател. Дали Създателят е готов за великото изпитание да се срещне с мен, това е друг въпрос”. Явно, че в онзи момент Създателят наистина не е готов, защото оставя Чърчил да поживее на този свят още почти 16 години, време, през което той пък успява да свърши още доста от важните си земни дела.

Тази ирландска весела песничка се казва „Пияният моряк” и е добра илюстрация за част както от житейските навици, така и от житейския път на Уинстън Чърчил. За пиенето му се носят легенди. Още се спори дали е започвал от сутринта или просто никога не е свършвал. Но да не коментираме това, ще се плъзнем в грешна посока. В същото време Чърчил има много общо и с морските работи – Първата световна война например го заварва на поста Първи Лорд на Адмиралтейството. Но, всъщност, преди да стигнем до там, трябва да се върнем и поне само да изброим бойните полета, по които младият Уинстън се бие, радва се на победи или плаче от загуби, полета, от които пише в британската преса своите вдъхновени, истински, разтърсващи обществото статии, както и част от своите книги.

19-годишен, Чърчил завършва военното училище Хароу и е приет във военната академия в Сандхърст. Постъпва в кавалерията, защото за нея не се иска математика, както за пехотата. След две години е назначен при хусарите, а покрай военната кариера се развива и кариерата му на военен кореспондент. Първо е назначен в Куба като наблюдател на втората война за независимост. Именно там Чърчил придобива два от знаменитите си навици – страстното пушене на пури и страстната следобедна дрямка. После заминава за Индия, където преживява невероятни приключения и може би там измисля афоризма, че „нищо в живота не е толкова ободряващо, колкото да стрелят по теб и да не улучат”.  След Индия той заминава за Судан, където през 1898 година участва в битката при Омдурман, последната британска кавалерийска атака в англо-суданската война.

Този звук от атаката на британската кавалерия при Омдурман, разбира се, не е на живо, а от филма „Младият Уинстън”. Година по-късно Чърчил е пак в добрата стара Англия, написал и издал двутомна книга за суданските си приключения и, макар едва на 25, вече в запаса. Но след пет месеца избухва Втората бурска война и той заминава като кореспондент в Южна Африка. По пътя е пленен, изпратен в лагер и заради бягството, което организира, се превръща в британски национален герой. Още повече, вместо да лежи на лаврите си, младият Уинстън, назначен отново в леката кавалерия, е сред първите британци, които превземат столицата Претория.

Обратно в Лондон, той издава две книги, изнася серия лекции във Великобритания и САЩ, с които печели доста пари, кандидатира се за депутат от консерваторите в Олдъм и печели място в Парламента, което на практика не напуска през следващите повече от 6 десетилетия. В годините до Първата световна война Чърчил за първи път сменя политическата си боя, като през 1906 се кандидатира от либералите. Няколко пъти е министър в техни правителства, изиграва решителна роля за закони, които носят важни социални промени и дори намира време да се ожени за прелестната Клементин Хозиър. С нея имат пет деца и остават дълбоко свързани до края, въпреки известната нейна забежка на средна възраст.

От 1911 година до началото на голямата европейска война Уинстън Чърчил е Първи Лорд на Адмиралтейството, провежда реформи, създава флотските въздушни сили, учи се да лети, работи за създаването на първия британски танков корпус. През 1915 година, в кампанията при Галиполи обаче идва и неговият първи огромен провал, заради който подава оставка и се оттегля от правителството.

С това животът му не свършва. Нито намалява страстта му към обществена и човешка активност. Нито идва край на вълнуващите му приключения, напротив – само на 40 години, животът на великия човек и политик Уинстън Чърчил едва започва.  

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: