Това показват обявените днес данни от наблюдението на потребителските цени и Заплатата за издръжка за третото тримесечие на тази година, представени от президента на КНСБ Пламен Димитров, директора на Института за социални и синдикални изследвания и обучение Любослав Костов и зам.-директора на ИССИО Виолета Иванова.
Заплатата за издръжка отбелязва слаб ръст, но при вече достигната по-висока база, натрупана през предходната година, обясни Димитров и подчерта, че 68,1% от работещите се осигуряват на по-нисък доход от нея. 41,3 процента от трудещите се българи, или 1,07 млн. души, получават възнаграждения до 1000 лева. Той уточни, че този процент е бил малко по-висок преди година и има движение към намаляване на хората, които получават тези заплати. Въпреки това доходите остават ниски и КНСБ продължава битката за увеличението им, за да се доближат до средноевропейските.
На минимална заплата от 1 януари 2024 г., когато ще стане 933 лв., ще работят доста повече от сегашните близо половин милион души, ако няма по-сериозно движение на доходите, акцентира Димитров.
Изследването показва още, че необходимият месечен доход само за храна за едно работещо лице е 562 лева, което са 39,4 на сто от разходите му. На годишна база това е нарастване с 13,1 процента, спрямо предходното тримесечие – с 0,9%, посочи Виолета Иванова. Данните сочат, че през последното тримесечие сред стоките от малката потребителска кошница има ръст на месото, колбасите, зърнените храни, плодовете. Падат цените на яйцата – с 1,6% за тримесечието, но на годишна база ръстът е с 24,7 на сто. Олиото също поевтинява през последното тримесечие – с 5,3 процента, а на годишна база – с 26,6%.
Според Петър Мишев от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ предложението на правителството към големите вериги за храни да поддържат пакет основни стоки на по-ниски цени е добро, но предстои да се разбере дали то ще може да се реализира на практика.
Управляващата коалиция изглежда стабилна, поне досега не е имало някакъв по-сериозен трус, каза в предаването "Точно днес" политологът доц. Иво Инджов . "Създаде се усещането, че такъв е възможен, заради постановката в бюджета за пенсиите, че няма да растат с швейцарското правило. След силна критика от страна на БСП и на опозицията това бе..
„Съдейки по проекта на бюджет за 2025 година и прогнозата, която е дадена до 2028 година, очевидно е, че икономиката, демографската система, участието ни в ЕС, са с големи проблеми. Тоест – България е в хиперкриза. И проблемите не са толкова в бюджета, колкото в икономиката, в нашите връзки с други европейски страни. Тъй като..
Съвместната кампания е между МБАЛ - Пазарджик и общината, а инициатор е д-р Димитър Бакалов, заместник-началник на Спешното отделение. " Тази кампания се роди от идеята да успеем да предоставим медицинска помощ в малките населени места, особено за хората, които са трудно подвижни. Получих пълна подкрепа от директора на болницата д-р Красимир..
Спешни законови реформи, по-голям контрол от страна на държавата и право на коопериране на малките производители. За това настояват членовете на Българската аграрна камара, която пое ангажимент да опише нелоялните търговски практики по цялата верига на доставки. "Като Аграрна камара този проблем го поставяме от миналата година и тогава, по..
Според предложения проектобюджет за 2025 година и финансовия план за следващите три години България влиза в дългова спирала, смята преподавателят по икономика и финанси проф. Красимир Петров. Дълговете ще достигнат през тази година 60 млрд. лева, догодина 70 млрд. лв, следват 80 млрд и след това 87 млрд. лева. България затъва в бясна скорост в..
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно