По думите му, голяма част от параметрите в бюджет 2024 са предизвестени. Като пример, той посочи увеличението на пенсиите с швейцарското правило, което е заложено в Закона, като всяка година индексирането трябва да е с половината от размера на ръста на инфлацията, а другата - с половината от размера на ръста на заплатите, за да може те да се движат в някаква степен в съответствие с останалите цени и доходи в икономиката.
Проблемът обаче е в макрорамката на бюджета, в това, че предвидените приходи значително изпреварват очакваното като реална ситуация в българската икономика, подчерта Панчев.
"Конкретно за бюджет 2024 г. големият казус са надписаните приходи. Простата икономическа сметка е, че приходите в бюджета при запазване на данъчната система не могат да изпреварват ръста на номиналния БВП, който за следващата година се очаква да е около 8%, докато приходите в бюджета са надписани да са с 25% повече.Това е значителна разлика между два показателя, които би трябвало да са равни."
Панчев бе категоричен още, че в в проектобюджета не са заложени никакви реформи. "В края на един период с висока инфлация не е лесно да се извършат реформи, но със сигурност ги няма, както няма и политики, свързани с бъдещето. Струва ми се, че дори самият бюджет е по-краткосрочен от неговия номинален диапазон, в които трябва да се изпълнява една година и вероятно ще трябва да бъде актуализиран дори по-рано от средата на следащата година."
Без инфлацията, реалният ръст на икономиката ще бъде около 2%, а дефицитът - около 3%, заяви Панчев.
"И тази година, а и през следващата дефицитът няма да бъде повече от 3%, защото няма да бъде изпълнена т.н. капиталова програма. Разходите са разписани, но тъй като няма да бъдат извършени, ще успеят да покрият допълнителната дупка, която се оформя и за тази година около 2 млрд. лв. в приходите от бюджета".
По думите на Панчев, инфлацията в България е спаднала под 6%. Инструмент за овладяването й е водената от около година политика на ЕЦБ за увеличаване на лихвите. Това ще доведе до вдигане на лихвите в България, до забавяне на икономиката, но - и до овладяване на ръста на цените.
Стоян Панчев бе категоричен, че част от идеите, свързани с намаляването на кешовия таван от 10 000 на 5 000 лв. трябва да се пренапишат, защото идеята не работи за справяне със сивата икономика. "Бих искал да видя и замразяване на повишението на максималния осигурителен доход. Трябва на практика да се пренапише и приходната част в бюджета, защото в тази си форма тя е нереалистична и ще доведе до проблеми още до средата на следващата година".
Повече - от звуковия файл:
Голяма част от представителтие в българския парламент разчистват пътя на "Горския" и установяване на полуавторитарна диктатура, коментира историкът проф. Милко Паланурски, изследвател на политическите процеси и конституционализма в България. Според него все повече играчи работят за това да се провали парламетаризма. Онези, които искат да пазят..
Повторението е баща на затъпяването . С т ази част от българската поговорка „Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването” политологът доц. Петър Чолаков описа ситуацията в 51-то Народно събрание, което и днес не можа да си избере председател. Пред Радио Пловдив Чолаков обобщи: Циркът е пълен! По думите му, този..
Има шанс в рамките на този парламент да се състави правителство, смята политологът Ружа Смилова. По думите й има огромна умора у политическите партии и у гражданите и тя очаква да бъдат направени усилия за формирането му. "Но не очаквам да се реализира желанието на Бойко Борисов да бъде премиер, защото евентуалните коалиционни партньори на ГЕРБ не биха..
На 14 ноември Светът отбелязва Ден за борба с диабета. Хроничното заболяване придобива мащабите на световна епидемия – от него страдат над 360 милиона души. Всеки 10 секунди двама души се разболяват от диабет, а един човек умира от това заболяване. Годишно 7 милиона души се разболяват от диабет, от тях 70 000 са деца. В тази връзка и в знак на..
Политиката днес е лош театър, разиграван от лоши актьори в лоша пиеса, кометрира социологът Мира Радева. Най- лошото е, че той не дава усещане за довере и перспектива. Основната причина, според Радева, е самата политическа система, която е незряла. Тя е създадена след 89-та година като запазва отношенията отпреди това - да се уповаваме на една личност,..