Почитаме Свети Евтимий, Патриарх Търновски

На 20 януари Православната църква почита паметта на Свети Евтимий, Патриарх Търновски - една от най-великите личности в българската история. Той е виден духовник, книжовник, патриарх на България, последен предстоятел на църквата на Второто българско царство. 

Евтимий Търновски е авторитетна фигура в целия православен свят, канонизиран е за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики.

По случай празника на Св. Евтимий патриарх Търновски Пловдивският митрополит Николай ще възглави архиерейска света Литургия в Бачковския манастир "Успение Богородично". Тържествената литургия ще бъде в съслужение със Старозагорския митрополит Киприан и Доростолския митрополит Яков. Службата започва от 9 часа. В Бачковската света обител се пазят мощите на светеца, там е и гробът му. Мощите са открити през 1905 г. На днешния празник те ще бъдат показани на миряните.

Сведенията, които имаме днес за Патриарх Евтимий, са предимно от житията, написани от неговите ученици. Той е роден около 1327 г. в Търново и се смята, че произхожда от знатния род Цамблак. Съвсем млад се присъединява към монашеското братство на Килифаревския манастир, ръководен от Теодосий Търновски. После младият Евтимий дълго време учи във Византия. След завръщането си в родината Евтимий основава известната Търновска книжовна школа. 

Той подобрява българския правопис въз основа на езика на Първоучителите - Светите братя Кирил и Методий. Извършва езикова реформа, като изгражда и установява литературен език, съзнателно отдалечен от говоримата реч, чрез който "изкуството да се плетат думи" достига съвършенство. След избирането му за патриарх през 1375 г. Евтимий продължава да развива книжовна дейност. Прави и реформа на българските богослужебни книги, за да станат те по-разбираеми и да достигат до съзнанието и ума на вярващите.

При падането на Велико Търново под робство през 1393 г. патриарх Евтимий остава като последен бранител на българската православна вяра и държава. Заради смелостта си е осъден на смърт, обаче става чудо и когато турският палач вдига ръка да го посече, ръката му се вцепенява, а мечът пада на земята. Последният български патриарх е заточен в Бачковския манастир и умира около 1402 г.