Великите европейци - Людвик Заменхоф

 

Превод: Представете си свят, в който можете да пътувате навсякъде и да разговаряте с всекиго, свят с един универсален втори език за всички. Това беше мечтата на доктор Людвик Заменхов, който измисли есперанто.

В превод от есперанто думата есперанто означава „който се надява”. Това наистина универсално описание свързва всеки отделен човек, който диша на тази планета, с всички останали. Мога да си представя как извънземен идва на Земята и се пита коя е най-общата характеристика на човеците. Лесно ще я намери – човек е, който се надява. Но прави човекът и други важни неща, разбира се:

Превод: Ям, пия, пиша. Аз ям, аз пия, аз пиша.

Това са наистина важни човешки дела, съответно - важни човешки думи, без които не може да мине нито един език, независимо дали естествен или изкуствен, национален или универсален. Не минава без тях и езикът Есперанто, създаден през последната четвърт на ХІХ век в полския, тогава руски, град Бялисток, от Ludwik Łazarz Zamenhof. Така поне звучи името му на полски. На майчиния му еврейски език то е Eliezer Lewi Samenhof, а на измисления от него есперанто - Ludoviko Lazaro Zamenhof.

Това е рядък запис с оригиналния глас на офталмолога доктор Заменхоф, любител лингвист и философ. За съжаление, не мога да ви преведа по разбираеми причини – не знам есперанто. Колкото и лесен да е този език – а той е създаден лесен именно с цел да бъде масово научен - все пак са необходими няколко седмици, за да започне човек да си служи с него. А колко е било необходимо на Заменхоф да го измисли ли? Всъщност, основите на своята Lingwe Uniwersala той полага още като момче. Говори се, че точно на 19 си рожден ден занимава гостите не с друго, а с разговор на измисления си език и с принципите за неговото структуриране. Не се казва те дали са се веселили, но, така или иначе, Заменхоф после дълго подобрява граматиката, докато през 1887-ма издава „Първата книга” или Unua libro. Изданието финансира бащата на Клара Зилберник, бъдещата съпруга на Заменхоф, с която имат едно момче и две момичета, всички убити по-късно в Холокоста. Вероятно като деца и те гордо са се представяли пред гостите на есперанто, както правят децата на есперантистите и досега.

В основата на създаването на Есперанто стоят две неща – една красива, но наивна идея и добри познания по различни езици. Идеята се ражда още в детството на Людвик. В родния му Бялисток, който тогава е в Русия, има  четири основни етнически групи – руснаци, поляци, немци и евреи. Те се ненавиждат помежду си. „В семейството ме учеха на любов към всички хора, а на улицата виждах да се реализира само омраза” – спомня си Заменхоф. Тогава решава, че хората се мразят, защото говорят различни езици и не се разбират. Оттам до идеята, че ако всички говорят един език, ще започнат да се разбират, крачката е малка. Да, идеята е наивна. Да, нещата не стават така. Да, различните интереси, а не езиковите различия са в основата на човешките конфликти. Но все пак е красиво, нали? Освен това – какво да си помисли малкият Людвик, той самият се чувства цялостен, макар руският да му е бащин, а еврейският – майчин език. Освен това знае немски, защото баща му го преподава, а знае и полски, защото е езикът на умните и културни хора. Научава също много добре френски, латински, гръцки и английски, учи и ползва италиански, испански и литовски. Това са общо 11 езика – и след години работа, Заменхов представя „Първата книга” под псевдонима д-р Есперанто, което после става нарицателно и за самия език. Това ме подсеща да ви попитам – слушали ли сте „Куин” на есперанто?

Можем да чуем кавър на есперанто и на прочутата песен на Ричи Валенс „La Bamba”.

Или предпочитате как мексиканецът Висенте Валдес покрива Франк Синатра с неочакваното, но разбираемо за всички „НовЙорк, НовЙорк”.

Можем да чуем на есперанто и още любими неща като „Аве Мария”…..

…..или коледния химн „Джингъл бел”.

А само за да ви докажа какво могат думите в този необичаен език, нека чуем как звучи и циганският химн „Джелем, Джелем”.

Някои смятат, че Есперанто е създаден с цел да замести естествените и националните езици – и това е сред основните критики към него. Нищо подобно. Идеята на Людвик Заменхоф е той да бъде помощен, допълнителен език, на който хората лесно да общуват, език, който да сплотява, не да разделя. Да кажем, че идеята е да се върнем във времето на Вавилонска кула. Според Библията, отначало при строежа на кулата хората са говорили един общ език и затова бързо са напреднали, издигнали я толкова високо, че заплашили да стигнат небето. Но боговете, за да избегнат риска от небостъргача и да ни държат по-лесно в подчинение, разделят човечеството, като му дават множество езици. Така или иначе, но май неочаквано бързо дори за самия си създател, в края на ХІХ и началото на ХХ век Есперанто намира почитатели по цял свят и се превръща в движение. В основата му е заложено то да бъде непартийно, наднационално, облагородяващо човека и обединяващо хората. През 1905 година в Булон-сюр Мер, Франция, се провежда първата от многобройните световни конференции на есперантистите, създава се и техният международен съюз. И това движение, макар с различна сила и широта на разпространение, продължава да съществува и до днес. И да настоява за любов и разбирателство между хората.

За своите 126-те години есперантистката идея преминава през много премеждия. По време на двете световни войни, разбира се, конгреси не се провеждат. Режимите на Мусолини и Хитлер забраняват и унищожават есперантистите – заради еврейския произход на движението и неговите принципи, които отричат национализма като най-голямото зло на човечеството, както пише още самият Людвик Заменхоф. Болшевиките пък отначало използват максимално възможностите на есперантзма и, прикрити под неговата маска, пръскат отровната си пропаганда. Така е до 1937 година, когато татко Сталин решава, че революцията му е победила и то вече не му е нужно – движението е забранено, а привържениците му – избити или подложени на гонения, включително в целия комунистически блок след войната. Промяна настъпва едва в края на 50-те години, след известното размразяване при Хрушчов.

Самият Людвик Заменхоф не доживява това. Отива си още през 1917 година, но преди това, освен с интересния си езиков експеримент, излиза пред света и с две теории, прекалено неприемливи за неговото време. Първата е от 1901 година и се появява в книга със заглавие „Хилелизъм - разрешаване на еврейския въпрос”. В нея Заменхов се отклонява от принципите на ционизма и твърди, че евреите трябва да се сближават с изповядващите други религии, да служат всеотдайно на държавата, в която живеят, а юдаизмът и иврит са си тяхна лична работа. Разбира се, еврейската общност не го прегръща от радост. Пет години по-късно пък съвсем никой не прегръща новата му теория, тъй наречения хомаранизъм, или идеята, че всички народи трябва да се обединят чрез общ език и вяра. Това звучи, сякаш Людвик Заменхоф в мисленето си за глобалния свят е отишъл далеч по-напред, отколкото дори нашето време е способно да преглътне. Но, както казах, той е щастливо мъртъв вече цели 96 години. Може би така той, глобалният човек, намира просто сигурен начин да избегне предразсъдъците, гоненията и разочарованията, породени от така типичното за човечеството неглобално мислене.