Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Ищван, кралят- светец

Колко и кои от днешните политици смятате, че трябва да бъдат обявени за светци утре? Изобщо - колко политици-светци познавате? Сещам се за неколцина, канонизирани официално, но при всички случаи са малко, толкова малко, че имената им двойно впечатляват. И освен това – повечето са живели в далечното минало, дори не сто или двеста години назад, а толкова назад, че за нас тяхното време вече се е превърнало в нещо като митологично пространство. В случая например конкретно ви говоря за деня 25 декември, Рождество Христово, хилядната година, когато е коронясан унгарският крал Ищван, известен и като Свети Стефан І на Унгария.

Превод: Боже мой, ти знаеш тайните на душата ми, ти знаеш, че властта не ме блазни. Помогни сега, Господи, помогни на моя народ, помогни ми да защитя страната си. За нас няма друг път, освен божият път, само той е подходящият – и няма по-силна вяра на света от нашата.

Това е ария от рок-операта „Ищван, Кралят” на композитора Левенте Сьорийни по текст на Янош Броди. През 1983 година операта е поставена в големия централен парк на Будапеща и предизвиква истински фурор, защото пред лицето на хищната съветска империя вади и размахва спомена за националната независимост и вековната гордост на Унгария, в ушите на мракобесния и аморален комунистически режим вопие за свободата, вярата и човешкото достойнство. „Боже, дай ни мир” – само това искат хората на Унгария – и това настойчиво пее хорът:

Сюжетът на операта се базира на исторически събития. В самия край на първото хилядолетие, през 997 година, умира великият унгарски принц Геза от управляващата фамилия Арпад, баща на принц Ищван. Тогава Унгария е все още на ръба между езичеството и християнството. Голяма част от семейството е приело източното православие от Константинопол още през 952 година, но Геза, заедно със сина си Ищван, което значи Стефан, приема светото кръщение по-късно от римския папа. След смъртта на бащата обаче нещата не стават автоматично и синът трябва да се бори за наследството си, като през 998 разбива в битка Копани, най-старият член на управляващата фамилия Арпад и лидер на група езически бунтовници. Цялата работа, естествено, е свързана с желанието на Копани за власт, прикрито под маската на религиозни противоречия. С помощта на тежката конница, създадена от баща му, Ищван побеждава в опита си да запази християнството, да обедини Унгария и да я присъедини към европейската християнска култура.

Отначало нищо с Ищван не е наред. Първо – не е ясно кога точно е роден. Едни източници сочат 967-ма година, други 969-та, а трети – 975-та. Второ - ражда се като езичник и рожденото му име е Вайк. То е от тюркски произход и значи „истински човек”. Трето, баща му, Геза, е силен, влиятелен и обичан от унгарците принц, но се смята, че голяма част от тази сила се дължи на жена му – трансилванската принцеса Саролт. Името има тюркски произход и значи „бяла невестулка”, а от славянските поданици е наричана „бялата княгиня”. Тя е кръстена в православието, но не упорства за вярата, а за властта. Има силно влияние върху мъжа си, а в хроники, писани от католически мисионери, се споделят подозрения, че е пиела много и дори е извършвала убийства. С други думи, била е наистина силна жена и когато принц Геза умира, изиграва решителна роля за превръщането на сина си, Ищван, в реален наследник на унгарския трон. Споменатият вече бунтовник Копани е неин далечен трансилвански братовчед, който, като издига лозунга за спазване на езическите традиции, иска да се ожени за Саролт и да наследи унгарските земи. Но тя се противопоставя на неговите амбиции в полза на сина си. Следват битки, при които Копани е победен, а Ищван получава от старейшините мечът на унгарски владетел. Това обаче все още не означава, че е кралят.   

Далеч преди тази победа обаче се случват две важни събития. Младият Вайк е покръстен в християнството от Свети Адалберт, известният светец от Прага и получава името Ищван, или Стефан. Името е специално избрано. Освен, че значи „корона” на латински, на еврейски пък значението му е „норма, стандарт” – и неслучайно самият Ищван е призван да наложи нормата на Светата църква сред унгарците. Другото събитие в живота на младия принц е женитбата му с прелестната принцеса Гизела от Бавария, дъщеря на Хенри ІІ, бъдещ Император на Свещената римска империя. И когато с помощта на майка си и, разбира се, с помощта на тежките немски рицари, Ищван остава едноличен владетел в края на първото хилядолетие, той последователно и категорично налага католицизма в цяла Унгария и получава истинското си признание от църквата. Папа Силвестър ІІ, съгласувано с Отон ІІІ, действащият Император на Свещената римска империя, изпраща регалии - красива златна корона, обсипана със скъпоценни камъни, апостолически кръст и специално писмо, с което благославя Ищван и го признава за християнски крал на Унгария. Церемонията по коронясването се извършва на Коледа преди хиляда и тринадесет години. Според легендата, по време на церемонията Ищван посвещава короната на светата божия майка и по този начин сключва своеобразен договор за нейното покровителство над Унгария.

Според една стара, но спорна хроника, първият крал на Унгария всъщност е Атила, вождът на хуните, доколкото унгарците по принцип смятат хуните, аварите и модьорд или маджарите, за свои преки предшественици. Когато, разбира се, не се връщат още по-назад, към най-ранните царства в древна Месопотамия като люлка на унгарската нация. Официално и всепризнато обаче първият им крал е Ищван. След коронацията той захваща активна дейност за  административно устройване на кралството, като не забравя и църковното развитие - въвежда деленето на комитати и воеводства в страната, а още в първия си декрет задължава поданиците си да имат изградена църква най-малко на всеки десет села, кани в страната и известни мисионери. Води също доста войни, с които присъединява към унгарските земи Трансилвания, Банат и други, тоест, поставя началото на една държава, която после не само устоява на сътресенията на времето и апетитите на различни империи, а държава, чието присъствие на духовната карта на човечеството не остава незабелязано. Какво пък толкова, ще каже някой, Унгария и по територия, и по население, е на практика равна на България, те даже нямат море, с какво ни превъзхождат. Ето ви само два отговора от нашето съвремие, за да си дадем сметка за каква традиция, за какъв дух и за какво самочувствие говорим. Първо, ние нямаме нито един нобелов лауреат, а унгарците имат….. не, дори не двама или трима. Имат цели десет. Второ, още през 1956-та, три години след смъртта на Сталин, във времето на тъй нареченото хрушчово „размразяване”, те проведоха най-масовата и най-кървава битка със съветските окупатори. С въстанието си унгарците доказаха на света и на себе си, че, каквото и да се говори, тъй нареченият социализъм с човешко лице е невъзможен, че лицето на социализма е винаги кърваво, независимо от опитите му за мимикрия. Но как пък във всичко това се вписва Ищван І, Кралят? Трудно е да се отговори съвсем точно и детайлно. Но има две неща, които трябва непременно да се кажат – очевидно е поставил наистина добри основи на кралството и очевидно частица от неговия дух по някакъв начин успява и досега да живее във всеки унгарец.

В рок-операта „Ищван, Кралят”, това е ария на дъщерята на врага му, Копани, която моли Ищван за разрешение да погребе баща си и го заклева да не мрази падналите. Самият Ищван е погребан в земята си, след като точно на 15 август, празникът на Богородица, душата му се преселва в отвъдното. „Всички го оплакваха три години” – пише в хрониките. Доколко това е истина, не е ясно, но със сигурност след време забелязват, че на гроба му започват да се случват чудеса. Оказва се също, че тялото му е нетленно и в катедралата „Свети Стефан І” в Будапеща досега се пази дясната му ръка, която благославя и закриля Унгария през вековете. През 1083 година папа Григорий VІІ канонизира Ищван за светец под името Свети Стефан на Унгария, той се превръща в първия от цяла нова категория светци – кралете-изповедници, като става, а и досега продължава да бъде, изключително популярна фигура в целия католически свят. През 1811 година, при откриването на новия театър в Будапеща, се изпълнява хоровата творба „Крал Стефан”, композирана от великия Лудвиг ван Бетовен.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Изложба „Живописни рисунки“ на Бояна Попова в ГХГ

С „ Живописни рисунки “ на  Бояна Попова  Градската художествена галерия  сложи началото на новия си изложбен афиш за 2025 г.  Картините на художничката са дръзки, метафорични, лаконично анекдотични. В тях са закодирани човешките емоции, видяни през погледа на Бояна Попова. Сред често срещаните образи са котките и човешките форми...

публикувано на 15.01.25 в 08:05

Доц. Деян Статулов представя "Между два кадъра"

„За киното и хората през погледа на Деян Статулов“ е темата на първата  среща за 2025 година в литературен клуб Spirt &Spirit. Модератор на разговора с доц. Статулов ще е Александър Секулов. 51 съвременни творци споделят свои истории от света на българското кино в книгата „Между два кадъра“.  Сред героите на книгата са Ана Пападопулу, Васил..

публикувано на 14.01.25 в 06:31

Започва конкурсът за Наградата за поезия "Иван Николов"

Красимир Лозанов, търговски директор на издателство "Жанет 45" ще оповести статута на Националната награда за поезия "Иван Николов". Тя е учредена от „Жанет 45“ през 1994 г. Нейната цел е да отличи и подкрепи български автори за високи постижения в поезията.  Тази година призът ще бъде връчен по-късно - на 21 март, обясни Лозанов. Една от причините е,..

публикувано на 13.01.25 в 10:27

Преге - предаване за света на книгите, 11- 17 януари

В предаването за книги на Радио Пловдив на 11 . 01. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Кърт Вонегът. Земетръс. 3. изд., 256 стр., ок. 4А, Кръг, 2024. Цочо Бояджиев (съст). Антология на едното стихотворение.  114 стр., 4А, УИ „Св. Кл. Охридски“, 2024. Майкъл Кейн. Смъртоносна игра...

публикувано на 13.01.25 в 09:52

"Дивата Африка" в Природонаучния музей-Пловдив

Директорът на Природонаучния музей в Пловдив Огнян Тодоров открива фотоизложба, заснета по време на научни експедиции в сърцето на дивата природа на Африка. Мотото на фотоизложбата е " Дивата Африка " и тя ще започне със специално подготвена презентация.  Изложбата включва селекция от снимки на едни от най-красивите и впечатляващи видове..

обновено на 13.01.25 в 08:34