Великите европейци - Моцарт

Йохан Хризостом Волфганг Амадеус Моцарт умира на 35 години, погребан е като куче в общ гроб край Виена и тялото му изчезва в небитието. Само музиката му и досега се носи над света като вълшебен дъх.

Освен с гениалното си творчество, Моцарт става известен и с мръсния си език. Сега се смята, че това се дължи на болест, наречена Синдром на Турет – неврологична болест, съпътствана от двигателни и речеви тикове, включително натрапчиво произнасяне на ругатни и неуместни коментари. Не е ясно обаче дали Моцарт е страдал от това или с радост се е приемал такъв, какъвто е. Но паралелно с това, той преживява и години на истинско мъчително страдание – много любов без никакъв секс. Още като дете Волфи с удоволствие гушка жени на различна възраст, които обожават малкия гении. На 6 си играе с Мария Антоанета и седи на коленете на майка и, австрийската императрица Мария Тереза. През юношеството му постоянно около него се въртят дукеси, принцеси, оперни звезди и всякакви други красавици, от които той е привлечен, но с които сякаш е неспособен да се сближи. Когато е на 21 обаче най-после му излиза късметът.

При едно пътуване до Аугсбург младият и луд за любов композитор среща братовчедка си Мария Ана Текла Моцарт, с която прекарва две страстни седмици. Тя е красива, интелигентна, обича да и се говорят мръсотии и двамата си пасват идеално. Запазени са девет писма на Моцарт до нея - пълни с толкова сквернословия и мръсотии, че по-късно синът му иска да унищожи тази „порнография”, а текстовете им дълго са крити от публиката. Все пак връзка е консумирана, става ясно от едно писмо, в което Моцарт съветва Мария Ана да използва „вещерска отвара” за аборт. Тревогата обаче е фалшива и той възкликва – камък ми падна от сърцето. Но тази връзка явно е твърде важна и за двамата – Волфганг цял живот носи портрет на Мария Ана със себе си, а тя пък дълго се надява той да се върне при нея и никога не се оженва, дори след смъртта му.

Да, това е „Сватбата на Фигаро”, но сватбата на Моцарт става четири години преди той да композира прочутата опера. Междувременно се влюбва в красавицата Алоиза Вебер, но майка и, истинска вещица, предпочита да продаде дъщеря си на богат жених, не да я подари на пройдохата музикант. Тогава лошото отношение към музикантите като към слуги и шутове е напълно в реда на нещата. За сметка на това обаче вещицата пробутва на Моцарт грозноватата си трета дъщеря – Констанца. Всъщност, прави му услуга. Констанца, за която той се жени на 26, е мила, умна, весела и сърдечна жена, която обича мъжа си и го подкрепя в често нелекия им безпаричен живот. Някои казват, че и това не е съвсем така, че в последните си месеци Моцарт подозира нейна извънбрачна връзка, което влияе върху здравословното му състояние и подпомага смъртта му. Бог знае. Това, което ние знаем със сигурност, е, че тази женитба, след известен преходен период, бележи границата от безславния към най-славния период в живота на Моцарт. Малко преди нея виенското общество сякаш изведнъж проглежда и вижда истината - че дребният, висок само метър и шейсет, непочтителен към авторитетите младеж с лош език и развинтена музикална фантазия, е всъщност истински гении. Обратът започва по-рано с операта „Отвличане от сарая”.

„Твърде много ноти” – така „просветено” се изказва за „Отвличане от сарая” император Йозеф ІІ, щом чува за първи път операта, която лично поръчва на Моцарт. Но все пак славата, която Волфи винаги е знаел, че заслужава, идва при него и повече не си отива. Тя никога не му е твърде много. Макар да са много, не са твърде много и парите, които придружават тази слава. Моцарт, с Констанца или без нея, пилее пари по всевъзможни начини, включително на комар. Независимо от количествата, те винаги са по-малко от нуждите на гения. Той пише непрекъснато, за да навакса, а не чака, по маниера на епохата, някакво си „вдъхновение”. Малко странно звучи, но е вярно – в музиката Моцарт се води от интелекта, в нещата от живота – от страстта. Той има силна памет, тя му позволява да композира методично, но го прави и невероятен импровизатор – умение, което до голяма степен е в основата на музикалния мит „Моцарт”. Това е в основата и на неговата плодовитост, смята се, че е написал общо над 600 музикални творби, сред които 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, концерти за цигулка, за духови и клавирни инструменти, камерни творби и още, и още. Да не забравяме и оперите, цели 21, а че не всички са известни, не означава, че не са пълни с блестящи музикални идеи. И все пак знаят се най-прочутите четири – „Отвличане от сарая”, „Сватбата на Фигаро”, „Дон Жуан” и „Вълшебната флейта”.

Това е увертюрата на операта „Вълшебната флейта”, която, освен всичко друго, се сочи и като най-масонската опера на Моцарт. Основната тоналност тук е ми бемол мажор, която има в основата си три бемола, а те пък означават „добродетел, благородство и покой”. Да, Моцарт е бил масон, членувал е във виенската ложа „Zur Wohltatigkeit”, което означава – „В името на благотворителността”. Както пише по този повод немският музикален критик и историк Алфред Айнщайн, „Моцарт е страстен, убеден масон. Той не само ни е оставил редица значителни произведения, написани специално за масонските обреди и тържества, а самата мисъл за масонството прониква цялото му творчество”. Като характерни признаци на тези произведения музиковедите отбелязват тяхната простота, тригласните акорди, общият им риторичен характер и звученето им на химни. Все пак обаче „Вълшебната флейта” е изцяло наситена с масонски идеи и символи, още повече, автор на либретото е Емануел Шикандер, също известен масон. Нито масонството, нито геният обаче могат да ни избавят от неизбежната смърт, а при Моцарт тя идва рано, твърде рано. Той е на 35, композира по поръчка на някакъв непознат знаменития си „Реквием”, но се разболява и сам казва, че май го композира за себе си. Спори се от какво точно е умрял, има над 150 версии за това. Но в същото време – няма никакво значение. Умира. Захвърлят го в общ гроб - семейството няма пари и е потънало в дългове. Тялото му завинаги изчезва в небитието. Музиката му живее в битието завинаги.