А сюжетът колкото е традиционен, толкова е и нетипичен. Точно както в класическите приказки царят обявява награда за спасяването на принцесата. И тук идва въпросът трябва ли наистина да бъде спасена и от какво?
Освен цар, царица и принцеса в спектакъла ще видите дървар, свирепа мечка стръвница и не много зъл огнедишащ дракон.
За актьорите е предизвикателство смяната на куклен и актьорски план, които умело се преплитат в спектакъла. Даниела Русева, която е в ролята на царицата, разказва:
„Надявам се, да сме овладели този тип игра, защото е много различно за нас – да започнеш игра с куклата и да довършиш ти или обратното. В началото много се затваряхме да си държим куклите и да играем само с тях, както е в традиционния театър“.
С присъщата си самоирония екипът казва, че спектакълът е изигран от трима храбри-дървари актьори, а режисьорът Ирослав Петков определят като човек, който работи с голяма лекота.
Идеята за общ проект с Ирослав Петков отдавна зрее. Написването на сценария започва с избирането на три думи на случаен принцип – дървар, принцеса и змей - и от там се развива историята.
Сценарият актьорите четат в буса по време на турне в Хърватска. Директорът на Държавен куклен театър – Пловдив Петър Влайков добави:
„Спукахме от смях. Сладка, наивна, приказна пиеса. Важни са моралните послания – кое е добро и кое е лошо. Това, което ни изглежда простовато всъщност може да е много по-ценно, защото притежава смелост, емпатия, доброта“.
Четири от куклите в спектакъла са изработени от дърво. Това са царят, царицата, принцесата и дърварят. Изработва ги авторът и режисьор на пиесата Ирослав Петков. Уловил е и най-малките и фини детайли във фигурите. Най-много време е отделил за дърваря.
Другите кукли са изработени в ателието на Държавен куклен театър - Пловдив. Дело са на Мария Ибришимова. Нейна е и сценографията. Плакатът на представлението е рисуван от студенти от Пловдивския университет. Той е хералдически издържан и е избран измежду 6 други варианта.
Премиерата на представлението е на 22 март от 19 часа, а предпремиерата му ден по-рано от 11 часа. Входът за предпремиерата е свободен.
Първоначалната идея е премиерата на „Храбрият дървар“ да се изгирае на 21 март – на международния ден на кукления театър. Плановете се променят обаче заради номинацията на Калина Вълчева за Награда „Сивина“ за дебютант куклен актьор.
„Храбрият дървар“ ще бъде игран и два пъти в събота.
За международния ден на кукления театър – в четвъртък – е предвидено да се играе и миниатюрата приказка за оловния войник на Румен Караманов. Спектакълът е с вход свободен. Той е само за един зрител, затова е с предварително записване на касите на Кукления театър.
Малко над 1 милион лева възлизат спестените средства от бюджета на Фондация „Пловдив 2019“ за миналата година, който е в размер на 3 милиона 618 хиляди лева. Изразходваните средства са малко над 2 милиона. Според отчета на фондацията изпълнението на бюджета е 56%. От общо 2 милиона и 600 хиляди лева бюджетна субсидия от Община Пловдив, са похарчени..
Станаха ясни номинациите за наградите „Икар“, връчвани от Съюза на артистите в България. Актьорът Явор Милушев получава наградата „Икар“ за изключителен принос към българския театър, съобщиха от актьорската гилдия. Призът „Икар“ за чест и достойнство се присъжда на 76-годишния актьор - ветеран в Пловдивската драма Стоян Сърданов. Пред..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 22.02. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ (нови книги) Алеко Константинов. Бай Ганьо. До Чикаго и назад, пътеписи, разкази, фейлетони. 402 стр., ок. 7А, Фама+, 2025. Мика Валтари. Синухе Египтянинът. 600 стр., 7А, Изток-Запад, 2025. Владимир Зарев...
Изложба базар на мартеници, изработени от майсторките от Клуб „Българка“, ще се открие тази вечер от 18 ч. в читалище „Възраждане“. Проявата включва литературно-музикална програма с участието на приятели на читалището. Това е втора поред изложба, посветена на 1 март, като началото беше поставено миналата година. Клуб „Българка“ съществува..
Сега, когато футоролозите ни уверяват, че идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си, в "Срещите" се връщаме към някои изконни човешки качества. Обединихме ги във въпроса: "Какво означава да принадлежиш към човешкия род днес?" Търсим отговорите с писателя Красимир Димовски и богослова Радослав Паскалев.