На 15 август православната църква отбелязва един от 12-те най-големи християнски празници Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица.
Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието, на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.
Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ.
Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни." В памет на явяването ѝ пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигане на хляба".
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.
На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Разрешава се риба. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
Митрополит Николай ще отслужи тази сутрин от 9:00 часа архиерейска света литургия в катедралния храм „Успение Богородично“ в Пловдив.
Имен ден празнуват кръстените с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.
Община Пловдив и Дружеството на писателите обявиха 14-тия национален конкурс за поезия "Добромир Тонев" за автори до 45-годишна възраст. Той се осъществява със съдействието на ИК „Хермес“, ИК „Жанет – 45“, ПУ „П. Хилендарски“, с медийното партньорство на БНР - Радио Пловдив и БНТ 2. Конкурсът за поезия „Добромир Тонев“ е анонимен, темата –..
Коланна апликация от бронз с изящно изпълнено релефно изображение на лъв откриха на Перперикон. Това според проф. Николай Овчаров е доказателство за наличието на български герб през 14 век. Той подчерта, че това е хералдическо изображение и съответства на lionpassant или „лъв в движение“. „Опашката е вдигната по характерния начин..
"Българските плъсти - послание от древността" е названието на Националната изложба, която представя Регионален етнографски музей Пловдив. Експозицията съдържа плъстени изделия от цялата българска територия, събрани от шест музейни институции - Национален исторически музей - София, Национален етнографски музей - БАН, Дирекция на музеите - Копривщица,..
Четвърта седмица продължават археологическите проучвания на Емпорион Пистирос, край град Ветрен, област Пазарджик. За това съобщи Виолета Дунева, директор на Археологическия музей „ Проф. Мечислав Домарадски“ в Септември. Разкопките се провеждат с подкрепата на фондация „Балканско наследство“ и на обекта работят археолози и доброволци...
В предаването за книги на Радио Пловдив на 10.08. 2024г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Стефан Цвайг. Опиянението от промяната. 272 стр., 4А, Унискорп, 2024. Габриел Гарсия Маркес. Окапалата шума. 162 стр., ок. 5А, Лъчезар Минчев, 2024. Ставрос Христодулу. Денят, в който реката..