Чуждите туристи - повече, но не колкото са нашите навън

„Необходимостта от ребрандиране на туристическите продукти на България в контекста на климатичните промени е налице и тя ще става все по-остра с всеки изминал сезон. Причините за това, от една страна, е традиционното презастрояване, което води до негативни резултати, въпреки че базата се разширява, а от друга – необходимо е да се намерят онези ниши, които са свързани с алтернативни видове туризъм“. Това заяви експертът по туризъм проф. Братой Копринаров.

По думите му, спецификата на страната ни като ресурси, дава възможност приоритетно да се развива СПА-туризмът. България притежава огромно богатство от минерални извори, които обаче не се използват пълноценно.

„От друга страна, независимо че минаха повече от 20 години от приетите първоначало документи, засягащи развитието на  т.н. културен туризъм, той все още  не е на необходимото ниво.  Коментира се все по-остро и развитието на винения туризъм, но там има проблеми, които би трябвало спешно да бъдат решени. Те са свързани с инфраструктурата и с обектите, които предлагат такъв вид продукт.

Бъдеще има и  здравният туризъм, независимо че често той се обвързва неправилно със СПА-туризма. Основен конкурент в тази насока е Турция, но страната ни също разполага с добри ресурси“.

Проф. Копринаров подчерта, че в много комплекси със СПА услуги, отговарящи на истинските им характеристики – минерална вода, здравна грижа, се предлагат и други, които са по-отдалечени от здравния туризъм.

Негативните аспекти и при този вид туризъм са свързани с презастрояването на комплексите.

Като потребители на нашите природни блага, ние много често допускаме грешки, а сред тях са и огромният брой пожари. Нивото на превенцията трябва да бъде значително подобрено в райони, които са потенциално застрашени, заяви проф. Копринаров.

Той уточни, че по информация от Министерството на туризма и Националния борд по туризъм темпът на гостите чужденци се увеличава, но с по-бързи темпове расте броят на българите, които пътуват извън страната.

„Това поставя много въпроси, които трябва да бъдат решени. Още повече, че увеличението на чужденците сега, спрямо 2019 г. е с 25%. Очертава се един доста добър сезон“.

Проф. Копринаров бе категоричен, че проблемът с недостига на кадри оказва  много негативно отражение върху бранша. „Няма как да  задържим целогодишно добри кадри, които могат да създадат качествен продукт, ако сезонът е само в рамките на 2-3 месеца. Това е крайно малко като продължителност на един активен туристически сезон“.

По думите на проф. Копринаров, за да бъде преодолян отчасти проблемът с кадрите, трябва да се търсят възможности за удължаване на туристическия сезон. С това трябва да бъде ангажиран както браншът, така и държавата чисто нормативно.

Климатичните промени и инфлационните процеси водят до оскъпяване на туристическата услуга.“Разликата в ножицата между дневна и нощна температура се свива все повече, а днес вече няма турист, които да приеме туристическа услуга, която да е неклиматизирана, независимо от категорията на обекта, в който е настанен“.

Според проф. Копринаров, от гледна точка на ресурсите си, България  трябва да продължи да развива основно традиционния морски рекреационен туризъм. По обясними причини още дълго време основните приходи в туризма ще бъдат именно оттам. Бъдещето обаче е все повече пред алтернативните видове туризъм – медицински, здравен, СПА-туризъм, винен туризъм, културен и т.н.

„Но за да се посети един такъв обект, ако нямаме добра инфраструктура, за да стигнем до него, ще имаме единствено негативен резултат“.