„Свой на чужда замя” e книга, състояща се от разговори на Борис Зафиров с Блажо Николич, с фокус върху приноса му през 90-те години на миналия век към български театрални актьори, дали тласък за допълнително разгръщане на творческия им потенциал. Интервютата предлагат една много интересна и различна, от обичайното, гледна точка на успешно интегриралия се в българското общество чужденец към ставащото в българската култура, към някои процеси в нея, останали досега като че ли извън обсега на вниманието ни.
„Причините да направя книга за Блажо Николич са много. Личността на Блажо Николич, за мен, е свързана на първо място с неподправеното и безкористно желание, и отношение, към това да помогнеш на някой, който прави нещо хубаво. Естествено, това винаги е субективна оценка, но няма лошо. Важното е да сме решителни и да вярваме в субективните си преценки и истини. Така, че основната причина е това, че Блажо има много рядко отношение към изкуството и към хората на изкуството, без да търси полза, без да търси облага, без да смята, да мисли и да отлага. Той е феноменален човек, феноменална личност, която може за секунди да случи нещата, да ти помогне, да задвижи процеса. Казваме действаме и действа. При него няма такова нещо като утре ще ти звънна или ще проверя и малко по-късно. Проверява се веднага, на момента или се случва, или не се случва. Благодарение на тази своя маниерност, той е свършил много неща, които във времето може би са останали скрити. Може би са останали под праха и звездите на шоуто и забавлението, защото в това се превърна нашето изкуство в шоу и забавление.
Но, неговият пример и неговите дела са много важни, според мен. Те показват как един човек може да промени много и може да помогне много на много други хора, не само в театъра. Помощта му в театъра през 90-те и началото на новия век е основен акцент на книгата, но Блажо Николич има много голям дан и в киното и в преводаческата дейност, в музиката, в изобразителното изкуство. Една от първите изложби на Кольо Карамфилов се случва с негова помощ. Вашите слушатели и мои бъдещи читатели ще прочетат и ще разберат, как Кольо Карамфилов в самото начало е бил един човек, който не си е вярвал много, нормално за всеки прохождащ човек на изкуството. Блажо го е насърчил. Не искам да го превръщам в икона, но давам пример как Блажо Николич решава да направи изложба на Кольо Карамфилов просто, защото се познават и го прави“, разказва Борис Зафиров.
Познанството им с родения в бивша Югославия ненаситно любознателен човек, неспокоен дух, широка душа, пътешественик в буквалния и преносния смисъл, датира от около 15 години.
„Макар и да сме от различни генерации, споделяме една обща черта на аналоговия човек – да не ни омръзва да си разказваме за едни и същи хора едни и същи случки. Е, не всеки път, но в осем от десет срещи си говорим за театъра и изкуството по време на Прехода. На петнайсетата година се замислих защо го правим. Да не би някой от двамата да се е смахнал? Доколкото знам, сме, кажи-речи, в добро ментално здраве, обаче тази традиция така и не секна. Когато ми се появи идеята за книга, достигнах до угоднато за двама ни откритие, че тези истории имат собствен живот и искат да видят бял свят. Или поне малко по-бял от цигарено-жълтите стени на домашния му офис. Беше изминало не малко време и за тези години героите придобиваха все по-сложни характери, а случките ставаха все по-обстоятелствени“, пише още в първите редове на книгата Борис Зафиров.
Блажо Николич е роден в село Ранилуг. Учи арабистика в Белградския университет, в края на следването си заминава за Либия, където остава десет години. През 1982 година се установява със семейството си във Виена, занимава се с бизнес, участва в частна театрална трупа.
В началото на 90-те се премества в София, където започва активно да общува с хора предимно от театралната гилдия. Сред близките му приятели са Теди Москов, Александър Морфов, Валери Йорданов, Дафина Кацарска, Яни Язов, Чочо Попйорданов, Кольо Карамфилов, Велимир Велев и много други ярки и разпознаваеми лица на българското изкуство от това десетилетие и по-късно.
Въвлечен в техни проекти, започва да се снима, да композира, да превежда. Едновременно с това щедро спонсорира млади хора, занимаващи се с театър и кино.Участва в множество български и международни кинопродукции – „Кал“, „Сомбреро блус“, „Подгряване на вчерашния обед“, „Съдилището“, „Тувалу“, „Последният неандерталец“ и други. Основател е на школата за незрящи актьори „Невиждан театър“.Живее в Пловдив.
Борис Зафиров завършва през 2012 година НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Театрознание и театрален мениджмънт“ в класа на проф. Калина Стефанова и доц. Юрий Дачев. Още в студентските си години започва да публикува интервюта и театрална критика.
След дипломирането си продължава да работи като външен сътрудник за български и международни издания за театър, отразявайки международни фестивали и независими сценични проекти. Част е от първоначалния екип на онлайн списанието за театър „Конфликтни зони“, проект на най-старата театрална организация в Европа – „Union theatres of Europe“, основана от Джорджо Стрелер.
През 2013 година публикува ключово за професионалното си развитие интервю – „Театърът като оръжие срещу своеволията на политиците“ с немския режисьор Георг Жено, който по това време работи с театър „Реплика“ в София. Жено му помага да създаде първото си представление „Да купиш история“, представящо историите на хората от знаковия за София „Женски пазар“. Заедно с актьорите от Театър „Реплика“ , Зафиров поставя представлението „Безсъщност“, насочващо вниманието към хората с психични проблеми.
С тези две представления той заявява търсенията си в театъра и изкуството през личната история на човека в сянката на масмедията и обществения стереотип. В края на 2017 година, заедно с други артисти, създава сдружение „Театър на отговорността“.
Премиерата на книгата ,,Свой на чужда земя“ - разговори с Блажо Николич е на 31 октомври, четвъртък, 18.30 часа в галерия Arsenal of Art, в Пловдив, със специалното участие на Блажо Никулич, Борис Зафиров и редактора на книгата Красимир Лозанов. Събитието е с вход свободен.
Книгата се издава с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, по програма „Критика“ 2023.
Борис Зафиров е гост в неделния „Шейкър“.
Чуйте още, в прикачения файл.
В предаването за книги на Радио Пловдив на 21. 12. 202г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Джон Милтън. Възвърнатият рай. 130 стр., тв.к. ок.5А, Лист, 2024. Алфред Тенисън. Инок Ардан. 94 стр., тв. к. ок. 5А, Лист, 2024. Луиджи Пирандело. Самотният човек. Новели. 214 стр., 3А, Фама 1, 2024...
Продължавам да се питам какъв трябва да си, за да се довериш на белия лист и да му споделиш товара на душата си? Отговор ни дават дневниците на спорния и безспорен Николай Хайтов. 105 години от рождението му. С Емилия Каменова, носителка на наградата "Николай Хайтов", надзъртаме в дневниците на писателя, за да прочетем и другата..
Големите победители на 28-ото издание на Фестивала за българското документално и анимационно кино „Златен ритон“, който се състоя в Пловдив, са анимационният филм "Бяло рамо за черен мъж" на режисьора Анри Кулев и документалният филм "Желанието на Гери" на Тонислав Христов. На церемония в "Лъки Дом на киното" бяха отличени победителите в..
Стрийт-арт проект, посветен на 20 години България в НАТО, ще бъде представен в Пловдив. Събитието се организира Министерството на външните работи и община Пловдив. Автор на стенописа е талантливият артест Иван Янков, който спечели конкурса за улично изкуство „България – по-красива в НАТО“, организиран от външно министрество по повод..
Гроздан Илков-Графа отбелязва 55-ата си годишнина с обща изложба с приятели Добре познатият на пловдивската публика и арт среди художник, пластик и талантлив автор на творби в стил стийм пънк ще открие в галерия "Мария Луиза" изложба, озаглавена "Гроздан Илков-Графа и приятели". Тя е посветена на двете петици в житейския му..