Един от най-сериозните проблеми вижда в областта на енергетиката, където така и не бяха направени реформите за приемане на политиките за либерализиране на енергийния пазар и начините за използване на източници от възобновяема енергия.
Павлин Стоянов подчерта, че сме оставили енергийната система да работи по инерция – централизирано и с големите въглищни мощности.
“Няма действия по обновяване на мрежата. Не се прави, така че да бъде по-гъвкава, да се даде възможност хората да се обединяват в енергийни общности и да произвеждат тока си.
В същото време пазарният модел в Европа цели цените за електроенергия да се формират на пазарни начала. При обединен пазар целта е да няма големи разлики между съответните държави. Това означава ако на едно място не успява да се произведе достатъчно енергия, да се компенсира от друго. Така пазарът ще е балансиран, а всички граждани ще са сигурни, че имат достъп до енергия.
Докато старият модел в България е централизирани източници на енергия. Когато цените не са социално поносими, те работят на загуба, стимулират се от държавата, а пазарът се изкривява, защото битовите потребители плащат електричество, което е под себестойността си.
Цената на бизнеса е по-висока, но тя не може да е прекалено голяма, затова предприятията се стимулират от други пера от бюджета”, коментира Пвалин Стоянов.
Той отбеляза, че либерализацията на пазара на тока, която трябва да се случи, ще увеличи цената на тока. Прогнозите му са за около 20% по-скъп ток. Според него обаче липсата на модернизация и разчитането на сегашната система - ТЕЦ и АЕЦ – би увеличило цената на електроенергията в пъти повече.
“ТЕЦ-овете, поради политиките на ЕС за квотите за емисии, стават пазарно нерентабилни, по-скъпи от всички останали източници и на практика не могат да оцелеят при либерализиран пазар, тъй като техният ток ще се продава последно.
АЕЦ също има свой срок на живот. Ако тези мощности се запазят по този начин това означава, че или България трябва да купува все по-скъп ток от въглищните централи или ако има недостиг трябва да внася.
Внасянето на енергия също оскъпява тока, защото той понякога ще пътува от Централна и Северна Европа, което наслагва много мрежови такси. Дори и да купуваме от съседните държави токът ще бъде по-скъп.
Изгубвайки парите ще се наложи да направим инвестиции в последния момент. Това ще е неразумно и не най-ефективното”, обясни Стоянов.
Добави, че заради забавянето на модернизацията на мрежата хората не могат да инвестират в малки решения по места комбинирани енергийни общности от възобновяеми източници, геотермална енергия, газ.
Освен това според него е трябвало да бъдат направени вятърни мощности в морето, тъй като те генерират повече количество енергия, отколкото малките централи на сушата.
Ако няма модернизация на ел. Инфраструктура токът ще бъде по-скъп отколкото, ако се случи либерализацията на тока
Според него ако не бъдат направени необходимите законови промени, законовата рамка ще е не стабилна, няма да е модерна и нерисковите инвеститори няма да са склонни да влагат средствата си у нас. Това означава риск от отлив на инвеститори.
“Политиците са безотговорни към плана. Можеше през годините служебните кабинети да работят в тази посока. Виждам, че няма разбиране и осъзнаване дали е важен този план и реформите в него”, каза Стоянов.
Управляващата коалиция изглежда стабилна, поне досега не е имало някакъв по-сериозен трус, каза в предаването "Точно днес" политологът доц. Иво Инджов . "Създаде се усещането, че такъв е възможен, заради постановката в бюджета за пенсиите, че няма да растат с швейцарското правило. След силна критика от страна на БСП и на опозицията това бе..
„Съдейки по проекта на бюджет за 2025 година и прогнозата, която е дадена до 2028 година, очевидно е, че икономиката, демографската система, участието ни в ЕС, са с големи проблеми. Тоест – България е в хиперкриза. И проблемите не са толкова в бюджета, колкото в икономиката, в нашите връзки с други европейски страни. Тъй като..
Съвместната кампания е между МБАЛ - Пазарджик и общината, а инициатор е д-р Димитър Бакалов, заместник-началник на Спешното отделение. " Тази кампания се роди от идеята да успеем да предоставим медицинска помощ в малките населени места, особено за хората, които са трудно подвижни. Получих пълна подкрепа от директора на болницата д-р Красимир..
Спешни законови реформи, по-голям контрол от страна на държавата и право на коопериране на малките производители. За това настояват членовете на Българската аграрна камара, която пое ангажимент да опише нелоялните търговски практики по цялата верига на доставки. "Като Аграрна камара този проблем го поставяме от миналата година и тогава, по..
Според предложения проектобюджет за 2025 година и финансовия план за следващите три години България влиза в дългова спирала, смята преподавателят по икономика и финанси проф. Красимир Петров. Дълговете ще достигнат през тази година 60 млрд. лева, догодина 70 млрд. лв, следват 80 млрд и след това 87 млрд. лева. България затъва в бясна скорост в..