Alpha Research публикува последното си проучване: "Здравеопазването – абсолютен приоритет на българските граждани в бюджет 2025. Според 65% държавата трябва да харчи толкова, колкото има, а не да задлъжнява"
Социологът Боряна Димитрова каза в интервю за Радио Пловдив: Когато става дума за приоритети при българите, то става въпрос за тук и сега, или какво е това, в което те виждат най-големите проблеми. Значителните притеснения на българите са за здравеопазването, защото те искат системата да работи далеч по-ефективно.
Пътната инфраструктура е приоритет за по-младите анкетирани. При голям дял пенсионери и застаряващо население е нормално да се поставят пенсиите също по-напред.
Медийните и парламентарни дебати преди внасянето на държавния бюджет на второ четене, изясниха в общи линии приоритетите на управляващите и на основните парламентарни групи за посоката на развитие на страната през 2025 и следващите три години. Съвпадат ли те с приоритетите на българските граждани?
Национално представително проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 20-28 февруари сред 1000 пълнолетни граждани, интервюирани по домовете им с таблети, очертава следната картина:
Според абсолютното мнозинство от българите, 57%, най-значително увеличение на средствата в Бюджет 2025 трябва да има за здравеопазване. Здравеопазването е приоритет за абсолютно всички социални, демографски и електорални групи, като единствено при хората над 65г. е изместено от желанието за ръст на пенсиите.
На второ място, с почти равен дял от 35-37 на сто, са поставени изграждането и ремонта на пътната инфраструктура (безопасност на движението по пътищата) и пенсиите. Въпреки близките проценти в подкрепата, зад двата приоритета стоят различни социални групи. За инвестиции в инфраструктура настояват живеещите във всички типове населени места, освен в селата, където има най-много възрастни хора и пенсионери с ниски пенсии, които разбираемо настояват за техния ръст. Симпатизантите на БСП в най-голяма степен (64% от тях), но също така и на двете ДПС-та (по около 47%) са основните, които приоритизират пенсиите пред инфраструктурата. Развитието на инфраструктурата се подкрепя в по-голяма степен от младото и средното поколение, мъжете, хората с по-високи доходи, симпатизантите на ГЕРБ, ПП-ДБ, Възраждане и ИТН.
На четвърто място, с 20% се нарежда образованието и заплатите на учители и университетски преподаватели, като най-високо този приоритет се поставя от висшистите, анкетираните с деца, столичани, симпатизантите на ПП-ДБ и ИТН.
Армията и националната сигурност, както и културата и опазването на историческото наследство, са поставени като приоритети от по 10 на сто от анкетираните. Дали защото заплатите на полицаите вече бяха значително повишени, или заради неотложността на други пера, за ръст на средствата за МВР в Бюджет 2025 настояват едва 3.7 на сто от анкетираните (7.7% от избирателите на ГЕРБ и около 3 на сто от избирателите на останалите коалиционни партньори). Малко под 8 на сто биха желали да има по-висок ръст на средствата за други сектори.
Въпреки различията за разпределението на средствата по пера, което сблъсква социални и политически приоритети, сред българските граждани съществува много висока степен на единодушие по въпроса „трябва ли харчовете на държавата да се разпростират според това, което сме произвели, или могат да бъдат и по-големи?“
„Държавата трябва да изразходва за доходи, социални плащания пр. толкова, колкото може да си позволи и не трябва да се допуска нарастване на инфлацията, дефицита и дълга“ – смятат 66% от запитаните. На противоположната позиция, „държавата трябва да изразходва колкото е необходимо за увеличаване на доходи, социални плащания и пр., дори това да означава по-високи инфлация, дефицит и дълг“ са 25% от анкетираните. 9 на сто не могат да преценят коя финансова политика е по-подходяща за страната.
Разумната и балансирана фискална политика на държавата, подобно на тази на семейния бюджет, е предпочитаната от българите. Нито една социална или електорална група не поставя под съмнение този принцип. Нарушаването му от една или друга политическа сила може да бъде оправдано с всичко друго, но не и с „натиск от избирателите.“
Настоящото изследване е проведено в периода 20 - 28 февруари 2025 г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Програмата за саниране с 20 % самоучастие ще се реализира с пари от държавата, а не от Плана за възстановяване и устойчивост. Имаме възражения по моделите, по които се санират сгради в България. Една от основните критики е, че с парите на всички се облагодетелстват малка част от хората, посочи Йордан Николов от Българската асоциация за изолации в..
Призиви за развиване на българската отбранителна промишленост като част от европейската дойдоха от правителството и след вчерашното заседание на Съвета по сигурността при премиера, Росен Желязков също предложи и призова да бъдат развити иновативният потенциал и способности на българската отбранителна промишленост. Според Тодор Воденов - председател..
Има ли реален шанс за постигане на мир в Украйна и на каква цена? "Независимо от това, че Зеленски ще подпише очевидно споразумението със САЩ за редкоземните минерали, драмата на украинския народ, а и на Европа остава, а тя е – какви са гаранциите, че след като се подпише каквото и да е, Русия няма да продължи? Русия е доказала в..
Това, което направи впечатление в най-дългата реч, изнасяна от лидер пред Конгреса, са намеренията на САЩ по отношение на Украйна и до колко те се ангажират с гарантиране на сигурността. Всъщност сигурността на Украйна е основното послание, което излезе след заседанието на Съвета за сигурност на МС, коментира в предаването "Точно днес" бившият военен..
В момент на несигурност – важни са финансите. За предизвикателствата пред България на фона на проект на бюджет за 2025 година говорим с Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Икономистът не очаква изненади при гласуването на бюджета на първо четене в пленарна зала. Той обаче каза, че големият въпрос е дали между първо и второ четене ще има..