Разпознаваме климатичната криза, но не вярваме в решенията

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю с Ласка Ненова, генерален мениджър на BG Бъди Активен

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Екологичната чувствителност е висока, но не води до участие, показва проучването проведено от сдружение BG Бъди Активен, сред граждани от 63 населени места в страната. Изследването разкрива дълбок разрив между екологичната загриженост и доверието в институционалните действия.

Изследването е част от международната инициатива Placemaking for Climate Mitigation, реализирана съвместно от BG Бъди Активен (България), водеща организация, AJSPT Suceava (Румъния) и Among (Гърция), с финансовата подкрепа на Европейския съюз.

На базата на общия анализ от изследването, 93.4% от участниците поставят най-високата оценка по въпроса колко важно е опазването на околната среда. Над 72% се чувстват лично засегнати от климатичните промени, а близо 65% смятат, че могат да допринесат с лични действия.

Въпреки това, едва 43.3% от анкетираните заявяват, че са информирани за политики, свързани с климатичните промени, независимо дали става дума на местно, национално или европейско ниво. Важно да се отбележи е, че голяма група от анкетираните, 62.3% споделят, че усещат високи нива на дезинформация или конспиративни теории в публичния разговор.

„Темата не е далечна или абстрактна за хората. Те свързват климатичните промени с реални предизвикателства като замърсяване на въздуха, суша, наводнения, високи сметки, по-лошо здраве и нестабилна среда“, коментира Ласка Ненова, генерален мениджър на BG Бъди Активен. „Но когато няма ясен, разбираем и близък до тях език, хората се отдръпват, не защото не ги интересува, а защото не разпознават посланието. 

Това изследване не е нашето първо изследване, това е трето изследване. Първото изследване беше 2019 година, след това 2020 година, сравнихме отговорите едни и същи въпроси. В края на 2024 година, направихме третото изследване, за да видим има ли промяна в нагласите на хората, тяхната информираност и ангажираност към климатичните промени. Няколко са основните изводи от това изследване. Затова избрахме да споделим информацията по този начин. Голям процент от участниците разбират колко е важно опазването на околната среда. Те чувстват, че са лично засегнати от климатичните промени. Но, въпреки тази лична информираност и един осреднен процент лична ангажираност те не смятат, че има някакви сериозни институционални стъпки в решаване на тези проблеми“, казва още Ласка Ненова.

Дезинформацията се оказва сериозна бариера пред ангажираността. Липсата на доверие и усещането за манипулация са съществени пречки пред по-широко участие. Над една трета от анкетираните поставят максимална оценка на присъствието на дезинформация в обществените послания, а друга една четвърт я оценяват като значителна.

Основните проблеми, които участниците декларират в отворените въпроси, включват здравето (19.7%), влошеното състояние на природната среда (17.5%), икономически натиск от нарастващи цени и сметки (13.1%) и екстремни климатични явления като суша, жеги и наводнения (10.4%).

Тази липса на доверие се очертава като основен фактор, който възпрепятства хората да предприемат конкретни действия или да подкрепят определени политики. Затова е от съществено значение да се работи върху повишаване на прозрачността и надеждността на информацията, предоставяна на обществото.

Очаквания на хората са за повече комуникация, образование и видим контрол. Те посочват като ключови нужди, по-доброто екологично образование, по-силните публични кампании, организираните обществени дискусии и прилагането на съществуващите закони. Около 90% подкрепят образователните усилия като устойчив инструмент, а близо две трети искат да участват в разговорите за решения, но не виждат възможности за това.

Тези данни ясно показват, че обществото е готово да се ангажира активно в процесите, свързани с опазването на околната среда, но има нужда от подходящи механизми и платформи, които да улеснят този процес.

Още през 2019 и 2020 година, сдружение BG Бъди Активен, реализира поредица от теренни социологически проучвания в Пловдив и още пет града – Добрич, Видин, Шумен, Бургас и Сливен, с фокус върху нагласите към отпадъците, хигиената на градската среда и екологичното поведение.

Данните от този период очертаваха модел на ниска лична свързаност с темата. През 2019 година, 63% от анкетираните в Пловдив не се чувстваха лично засегнати от климатичните промени. Само 27% асоциираха „опазване на околната среда“ с по-широки аспекти като здраве, климат и ресурси. За мнозинството, това означаваше основно почистване и сметосъбиране.

През 2020 година, в отговорите на хората от  шестте града, се отбелязва висока пасивност спрямо екологични инициативи. Едва 1 от 5 души би участвал доброволно в подобни дейности, без материален стимул. Тези ниски резултати идват на фона на демонстрираната, иначе, сериозна загриженост към околната среда сред участниците в проучването.

Към днешна дата, данните от ноември 2024 година, показват отчетлив напредък. 72.1% от гражданите заявяват, че се чувстват лично засегнати от климатичните промени. Над 93% посочват опазването на околната среда като изключително важно. Отворените отговори разкриват по-зряла и системна връзка между климатичната тема и здравето, разходите, енергийния баланс, храната и качеството на живот.

Тази промяна в нагласите е ясен сигнал за по-дълбоко обществено осмисляне на екологичните предизвикателства. Отворен обаче остава въпросът за канала, по който тази осъзнатост да бъде превърната в структурирано участие и устойчиво поведение.

Докладът на сдружение BG Бъди активен препоръчва да се разработят местни формати за участие (работилници, дискусии, съвети). Да се инвестира в комуникация на достъпен език и с местни примери, както и да се подобри връзката между политики, кампании и ежедневието на хората.

Ласка Ненова е гост в предаването „Вход свободен“.

Чуйте още, в прикачения файл.