17 март, Поетична среща с Камелия Кондова и Левена Филчева

17 март, понеделник - Арт салон на Радио Варна, 18:00 часа

Поетична среща с Камелия Кондова и Левена Филчева

„БАЙ ГЕОРГИ ИМА ТЪЖНИ РАМЕНЕ” е осмата поетична книга на Камелия Кондова. Изданието е факт благодарение на добричкото издателство „Мартине” и на съучастието на художника Стайо Гарноев от Панагюрище. „Аз продължавам да си мисля, че това е поредната ми „любовна книга”, а Гриша Трифонов продължава да твърди /като редактор на предишната „Малки смърти”/, че аз любовна лирика...нямам.” – споделя Камелия. - „Присъдата е на варненските читатели. „И НЕ ХОРЕЯТ – ХОРАТА МИ ЛИПСВАТ!” e книгата, с която се гордея напоследък. Чак ми е неудобно да се заява като редактор, въпреки че така пише на една от страничките. Истината е, че съм само почтен подстрекател това талантливо момиче Левена Филчева да си събере стиховете и да ми ги изпрати. После беше повече от лесно, защото да редактираш добра поезия си е празник. Доброто е заразно, въпреки ежедневните опровержения, книгата заживя между две корици за две седмици, благодарение на издателство „Мимика” – София. Ако скромността краси човека, Левена Филчева ще ви ослепи от красота, но не е почтено към читателите й – сред тях и варненските ... Добре е да са наясно, че ще се срещнат с талантлива поезия, въоръжена с китара и с най-раздаващата се душа”.

 ***
„Колхида може би не съществува, но тихо - да не чуе екипажа...”

Д. Тонев
Екипажът е наясно, Капитане.
Но вярата му е висока девет бала.
И нищо, че отдавна е пораснал,
той може да изглежда тих и малък.
Мълчанието съвсем не е съгласие,
а мъжката му дума, че ще оцелее,
че по-добре е сам да си палачът
на собственото си безсилие.
И време е платната да разгърдят същността си,
а ти – на хората си да повярваш.
Със сигурност Колхида съществува.
Съмняваш се? Попитай екипажа.

                     Левена Филчева

Бай Георги
Бай Георги има тъжни рамене.
Но псува...и тъгата си изправя.
На гняв я сторва. И така расте,
че му е крива цялата държава.
Сами сме. И държавата съм аз.
Бай Георги става грозен и циничен.
„Млъкни, ма, курво!” – извисява глас,
 – Да пукнеш!” А пък всъщност ме обича.
Бай Георги няма пътища назад.
Каквото е живял, го е подпалил.
И вече никой не го помни млад.
И той не помни. Помни само залез.
Сами сме – значи залезът съм аз.
Примигвам с бивши мигли на момиче.
„Иди си, залез” – извисява глас,
 – Проклет да си!” А всъщност ме обича. 
Бай Георги е до болка свечерен.
И сее клетви. И пониква троскот.
Дори да няма вече божи ден,
си има стара приказка със Господ.
Сами сме – значи Господът съм аз.
Той затова три пъти ме отрича.
„Да ти го...в Бога – извисява глас,
– Презирам те!– а всъщност, ме обича.
И се смалявам – от жена – в дете.
И вече нямам сили да се боря.
Любимият е с тъжни рамене.
Но нека за бай Георги си говорим.

                  Камелия Кондова