Живот на осем милиметра - литературна премиера

ЖИВОТ НА ОСЕМ МИЛИМЕТРА

премиера на автобиографичния роман на Христо Райков

Радио Варна, Арт салон - 26 април 2012г.

© Снимка: Христо Райков, личен архив

От редактора

            Радвам се, че имах възможността да редактирам тази невероятна книга. Казвам „невероятна”, защото това не е просто един художествен разказ с автобиографични елементи. Това е книга, която е било невъзможно да не бъде написана! Защото е невъзможно да не бъде споделен толкова богат и разностранен житейски опит.

            Това е книга за преобърнатите човешки ценности, преживени от автора и неговия главен герой – както в социален, така и в личен аспект. Перипетиите в живота на главния герой в повествованието непрекъснато ни поставят пред въпроси, отговорите на които са жизнено-важни за вечно търсещия човешки дух!

            Авторът не само живописно ни въвежда в своя свят „от много земи и морета..., наводнени пещери и ... заледени върхове”, не само спира дъха ни при ужасяващите срещи на главния герой със смъртта, но и с много дълбок психологизъм поставя въпроса „за светлата и тъмната страна на човешката природа”, за  неспособността ни да разбираме „другия”, за  „човешката интелигентност” и трудния път към себе си ...

„Чувствах необяснима умора. Напоследък не можех да се отърва от натрапчивата мисъл, че друг управлява живота ми. В лавината от събития някой сякаш системно ме отклоняваше в неизвестни за мен посоки...”  Кой не е изпитвал поне веднъж в живота си това чувство на душевен дисбаланс, когато усещаш невъзможност да реализираш своето виждане за живота си, да изразиш своето истинско „Аз”, да реализираш своя собствен житейски план. Какъв мъчителен миг – да осъзнаеш, че си поставен в ситуация на привиден избор. И какво трябва да се случи, за да смениш посоката?

 И все пак, Христо сменя посоката! Дали, защото в живота му се случва най-важното или то се случва, защото той намира вярната посока? Краят остава за вас!

Пожелавам на читателите да изживеят всички моменти на тази прекрасна книга и накрая, когато затворят и последната страница, да разберат, как неусетно са станали по-добри.  

Накрая, искам да благодаря на автора за неговия талант да изгражда фона на действията и преживяванията в повествованието по такъв живописен, ярък  и невероятно жив начин, че всеки градски, морски, планински, пещерен или просто дворен пейзаж дава на читателя толкова силен емоционален заряд от красота и хармония или ужас и удивление (според случая), че трудно може да се изтрият тези картини от човешкото въображение.

 Приятно четене!