Хлябът е основна част от българския бит и културата

Срещаме ви с две първокурснички от Институт по Кулинарни Изкуства към Висше Училище по Мениджмънт- Варна. С Деница Теодосиева и Екатерина Василева си говорим за качествената храна и за живия хляб, който за първи път те направиха собственоръчно.

Какво ви харесва най-много в кулинарията и в магията на кухнята?

Деница Теодосиева: На мен много ми харесва, още от малка искам да се занимавам с това, така че ми е огромна страст. Работим много, много здраво, учим всеки ден нови и нови неща, което на мен най-много ми харесва, така че съм много, много доволна.

Коя част на кухнята най-много ви харесва?

Деница Теодосиева: Частта, в която всичко става много бързо. Всичко е много забързано и нямаш време въобще да погледнеш на някоя друга страна. И това всъщност много ми харесва. Трудно е , обаче след това се чувстваш много добре.

След първото правене на заквас, на живия хляб, какво е усещането - първо да го правиш, а след това и да го опиташ?

Деница Теодосиева: Чувството е невероятно защото ти работиш с един жив продукт. Т.е. ти в ръцете си имаш едно живо същество, за което може да се грижиш. На нас даже ни е много смешно, защото сме толкова влюбени в тази професия, че когато изсипваха живия квас от тавата, в която го бяха сложили просто всички, леко така спряха да дишат за секунда, беше ни много интересно.

Знам, че технологията е доста дълга, много се чака...

Деница Теодосиева: Ферментацията е дълга, за да стане хубав квас или хубав хляб след това си има ферментация и за кваса.

А след това удоволствието от храненето какво е?

Деница Теодосиева: Ооо, това е още по-уникално. Катето знае... днес сигурно сме изяли по двадесет филии.

Какво е за тебе най-напред това удоволствие да се докоснеш до всичко онова, което се случва в кухнята?

Екатерина Василева: За мен е за първи път. Аз преди това никога не съм работила в кухня. Запали ме самата идея, че самата специалност е кулинарни изкуства. Изкуството за мен е нещото, което трябва да бъде водещо. То трябва да се прави с много любов, с много старание и любов. И докато достигнем до онази част на кулинарията, която е изкуство трябва да минем през много усърдна работа, много труд и много енергия трябва да влагаме в това, което се прави защото невъзможно е да оцелееш в кухнята. Цялата професия е съставена от различни компоненти и  всяко следващо е по-интересно, по-зарибяващо, така да се каже на съвременен език. Усещам, че това е много ревнива професия.

Стана ясно, че случайно си попаднала в този бранш. Случайно си влязла в кухнята, защо?

Екатерина Василева: Случайно, тъй като съм завършила НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, актриса съм по професия. Пет години съм работила в Държавен куклен театър-Варна. В един момент просто усетих, че имам нужда от нещо ново, от нещо различно, някакво ново предизвикателство. Аз съм човек на изкуството, искам да се развивам в тази сфера. Аз съм куклена актриса и не искам аз да изпъквам, не искам да има тази показност, а искам да правя нещо с ръцете си..

Т.е продуктът са твоите кукли?

Екатерина Василева: Абсолютно, а в момента е храната. Или поне се надявам да достигна до такова ниво, което наистина да усещам. И носи не само наслада на стомасите, но и на душата защото това е целта на занятието.

А досега до живия хляб, до живата квас, какъв е?

Екатерина Василева: Чувството е много специфично защото в днешно време хората някак си не са свикнали да консумират такъв тип хляб. Забързано ежедневие, всеки бърза, отива, грабва нещо от магазина. Спрели сме да се замисляме за тази традиция. Това е традицията на българина – хлябът е една основна чат от нашия бит, даже и култура. Пази тайни, този квас пази тайни. Много е важна храната, която се консумира, защото в следствие тя се отразява на духа на човека, дори на неговото състояние – психическо и физическо. Затова е важно да подбираме и продуктите, с които готвим.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл: