Главният архитект на Община Варна, Виктор Бузев: "Въпреки нашето желание и усилия, законът не пази сградите, които все още нямат статут "паметник на културата"

През юли изтича 6-месечния срок, в който стопаните на варненски къщи и сгради, които са паметници на културата могат сами да ремонтират имотите си. След това Община Варна ще има правото да предприеме мерки по тяхното укрепване, като предяви и претенции за придобиване на собствеността, ако не бъдат възстановени средствата, вложени в ремонтите. Това е единствения начин да противодействаме на умишленото безхаберие, често насочено към това, собствеността да се саморазруши, за да бъде построена нова сграда, каза за предаването "Позиция", главният архитект на Община Варна, Виктор Бузев. Арх Бузев сам призна, че има голяма вероятност мораториума на кмета на Варна Иван Портних касаещ разрушаването на културни паметници във Варна, да бъде атакуван в съда и да не издържи.

Самият Портних, в ефира на Радио Варна също призна, че това е временна мярка. Още от разговора с главния архитект на морската столица в звуковият файл:

За съжаление по устойчивите методи са законови промени. Ще видим наистина колко устойчива е тази заповед която кмета на Варна издаде, но предполагам, че ще бъде  атакувана в съда от собственици и на сгради които имат инвестиционни намерения в своите имоти.

Това което е хубаво в заповедта, е, че чрез нея и условията и, ще се създаде един лост чрез който ще може да изразим становище и професионално мнение. Става въпрос за това, че задължително трябва да има действащ и влязъл в сила ПУП (подробен устройствен план). Още в самото начало на инвестиционния процес, Експертния съвет по  устройство на територията към общината, както и Консултативния съвет за паметниците, ще могат да изразят своето професионално становище- за това съществуващите сгради в разработваните парцели дали да бъдат запазвани или предвидени за премахване. Това се отразява в целия инвестиционен процес във частта която е градоустройство или ПУП. Това го заложихме като условие, тъй като централна градска част, където е най голямата концентрация на паметници на културата устройствените планове са отменени със заповед на бившия кмет на Варна Христо Кирчев. Реално там трябва да се изработват такива за всеки един имот, квартал и микрорайон. Така че това е механизма чрез който ще се помъчим да окажем влияние на този процес, тъй като към момента законодателят е неглижирал тази тема и резултатите за съжаление са налице.

Законодателят имате предвид Народното събрание?

Законите с които работим, законът за устройство на територията, за културното наследство. Тези документи с които управляваме територията защитават преди всичко частния интерес.

А на ниво общинска наредба?

Общинската наредба може да се получи когато има създадени Устройствени планове за тези територии и тази наредба, дали би била специфични условия за застрояване на старата градска част или наредба за реда по който това да се случи, наистина е постфактум, нямаме плановата основа за да се появи наредбата.

Хрумва ми една хипотеза- когато такива собственици търсят начин да разрушат сграда културна ценност, за да направят кооперация или да вдигнат нещо от което смятат, че ще получат по големи дивиденти, те използват вратички в законите, там където адвокатите могат да лавират. Възможно ли е държавата или общината, да използват подобни похвати, за да затруднят едно такова начинание?

Общината работи със закона, всичко друго може да бъде оприличено от собствениците или съда като административно бездействие. За съжаление това е единствения механизъм когато не се взема отношение по даден въпрос. Пред съда тези мотиви не минават и наказанията ще бъдат за сметка на общината. А и това не е решаване на въпроса, а е разтягане във времето което в крайна сметка със съдебно решение или не, има хипотеза, в която сградата изчезва. А когато изчезне, то е завинаги. Всичко останало е някаква имитация, която се случва в новите строежи.

Всяка сграда паметник има своя идентичност, за съжаление това което се появява на местата с такива сгради, са сгради които се мъчат да компилират в себе си много характеристики на различни епохи и в крайна сметка резултатът е доста плачевен. Въпреки опитите и декларациите на собствениците, че новата сграда ще бъде вписана в една среда. Напротив, тя средата се е образувала, покрай сградите които са създали тази среда. И всяка една съвременна намеса която не отчита съществуващите характеристики на съответния паметник означава да се появи сграда която е чужда на тази сради. Много е тънка линията между успеха и абсолютния крах в едно такова начинание. За това колкото да е трудно или скъпо, най добрият начин е реставрация на такива сгради. Да има примери в които и законодателят дава възможност и устройствените планове също, тези сгради да бъдат надстроявани или пристроявани, но в никакъв случай старата част и същинският паметник не трябва да бъде разрушаван и изграждан наново защото това пак е имитация. Трябва да бъде реставриран и умело и професионално вписан в новата функция, новият обем който може да се появи.  За съжаление това е доста скъпо начинание, специфична работа изискващи специалисти. За това собственика, инвеститорите предпочитат по лесния вариант да се събори паметника и след това да се правят някакви имитации.

Чудя се защо във времето се появи това разностилие, не е тайна че е европейска практика, там където има архитектурни паметници има ограничения, за височина, отстояния, дори за цвета на сградите.

Да, така е. Имаме заложени пари в бюджета за проектиране на ПУП в тези територии на централната градска част, тъй като споменах по рано, предходните такива са обезсилени със заповед. Именно когато се направи една цялостна градоустройствена разработка, тогава може да се защитават концепции и  тенденции за бъдещото развитие на тези територии.  Тъй като Устройствения план е основополагащ за всяко развитие на територията. Но за да бъдат коректно отразени в този план съществуващите сгради паметници , тези които сме предложили, те първо трябва да имат санкции от министерството на културата и да им се отреди статута, какви са. Дали ще бъде ансамбъл, дали ще бъде единичен паметник, дали ще бъде от местно, национално или световно значение и тогава съгласно степента в която този паметник и категорията в която той е определен, да се създадат специфичните изисквания на средата – което каква степен да бъде строено, пристроени и да се допусне интервенция в тази среда. Това са дълги процеси, които предстоят. Самото процедиране на такъв план засяга частни интереси, има много заинтересовани страни. Да не давам пример, но виждате във Варна когато се работи за цели квартали винаги има отпор. От една страна стои инвеститора, от друга собственици на околни сгради. Различни гледни точки има, за това и процедирането на тези планове са съжаление отнема доста време. А животът така или иначе си тече с неговата бясна скорост и за съжаление инвестициите и това което е допускане в годините назад, разработването на единични имоти и работата на парче, както е популярно на жаргон, довежда точно до такива неща, които се отличават с отсъствието на всякакъв контекст. Единични сгради, изявата на един архитект по отношение на един парцел. Инвеститор който иска да се изрази себе си като най голям и непобедим на пазара. И за това се стига до такива аморфни резултати. Докато ако се погледне на този процес комплексно, с ясна концепция и правила, смятам, че тогава ще е по лесно и не инвеститорите и на собствениците, както и на всички граждани и гости на Варна. Естествено когато има правила и те трябва да се спазват, гражданите могат да сигнализират за нарушения. В момента общо взето липсата на тези планове водят до такива резултати.

Кметът на Община Варна Иван Портних се оплака, че Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) имат организационни проблеми с липсата на кадри и специалистът който трябва да извърши предписания и обследвания на сградите които са паспортизирани от общинската администрация. Ако в идеалният вариант има такива специалисти налице, ще се реши ли донякъде този проблем с разрушаване на паметниците на културата?

По скоро ще се ускори процесът по деклариране на паметниците. За щастие мога да кажа, че има такъв колега отскоро и уговорихме комисия, която да дойде във Варна от средата март месец. Казвам обаче, че тази комисия се занимава не само с Варна, а отговаря по принцип за територията на Република България, тя не се занимава само с Варна, а в страната има изключително много паметници на културата и няма как да стоят само при нас. Трябва да се обърне внимание и на други обекти.

Чисто технологично колко време отнема едно такова предписание и обследване?

Една такава комисия командирована при нас работи пет работни дни, от понеделник до петък- като на ден успява да мине максимум три сгради. Или петнадесет сгради за една командировка. За 2016 година успяхме да направим три комисии с общо разгледани 40 сгради. Така че остават още близо 110 сгради да гледаме, направете си сметката, че това е въпрос на три години минимум от тук нататък.

Тези сгради, които са преминали през такава комисия, образно казано, получават ли допълнителна протекция от разрушаване?

За съжаление не, тъй като има един специализиран съвет към министерството на културата който дава статут на тези сгради които са декларирани от комисията. Този съвет също се събира трудно, с много специалиста е, трябва да има кворум, не може да се взима решение еднолично решение. Това е много дълъг, дълъг процес и няма как този процес да се реши бързо. А и като добавим човешкия фактор, в крайна сметка колегата специалист, конструктора който стана нарицателен, започват работа в института и напускат след четвърти, пети, шести месец. На свободният пазар на труда успяват по добре да реализират работата си и да припечелват по добре. Като цяло администрацията и частния сектор не могат да се сравнят като заплащане.

Съответно едно такова текучество поражда допълнително проблеми?

В крайна сметка това е отговорна работа- да се регистрира един паметник, да му се даде статут. Това не е само един акт. От там нататък започва същинската работа- по опазването му, създаването на тези режими за които говорихме, досиета, поддържане на архив. Това иска истинска работа.

Осем сгради със статут паметници на културата във Варна имат предписание да бъдат укрепени, те не са, срокът за това укрепване изтича. От там нататък трябва да се намеси Община Варна, която ще ги укрепва за своя сметка, така ли? Има ли средства за това?

Няма как Община Варна да инвестира в чужда собственост. Но има механизъм чрез ипотекиране на имуществото в полза на общината, да теглим кредити. В крайна сметка ако собственикът не го възстанови, този кредит, стойността, трябва да остане в общината.

Тоест собственика губи право върху имота си?

Все едно теглите ипотечен кредит. Когато ипотекирате вашето имущество и не си покривате задълженията по кредита си то преминава в кредитодателя.

Възможно ли е собственика да обжалва по съдебен път, така че ремонтните дейности да бъдат отложени.

Като цяло го има и този момент. Има хора  които не желаят да поддържат собствеността си. Да има съдебни дела, едно такова загубихме. Но като цяло съм доволен от това което се случва от страна на собствениците. Тези 8 които коментирахме имат време да реагират.

Добре толкова ли са безпомощни институциите? Когато една сграда видимо застрашава живота дори на пешеходците? На някои сгради фасадите са в ужасяващо състояние, терасите им висят на два болта буквално, падаща мазилка, керемиди. Според мен институциите би трябвало да имат достатъчно механизми да накарат един такъв собственик да обърне внимание и да обезопаси имота си.

По тези механизми работим. Към момента единствено може да ги алармираме, да си погледнат те своята собственост. То е направо нонсенс, не знам какво да кажа.

 Не дай си боже ако стане някакъв инцидент?

Собственикът на сградата е виновен. Той трябва да я поддържа сградата в приличен вид, да е безопасна.

А хипотетично, пострадалите могат ли да търсят отговорност и от общината която не е могла да накара собственика да обезопаси сградата и въобще да я поддържа?

Не казвам, че изповядваме това да прехвърлим топката в друго поле, но единственото което може направим е да дадем указание, какво трябва да направи собственика. Нямаме право , общината, да харчи бюджетни средства за частни имоти на лица, трети пети, юридически, физически. Общината може да инвестира само в своя собственост.

Отново хипотетична ситуация. Сградата застрашава живота на минувачите. Може ли общината да я консервира, да я обяви негодна за живеене, да я обезопаси с лента?

Да, ако собствениците не изпълнят указанията, тогава общината загражда, общината извежда хората от сградата, да ги настани в социални домове за временно настаняване ако няма къде да отидат. Но за момента, за да е устойчиво цялото това начинание, трябва да спазим всяка буква на закона, за да не сме оборими после в съда, когато евентуално се стигне до отнемане на имуществото поради немарливо отношение към него, най грубо казано. За да ме разберат слушателите, Конституцията пази частната собственост, тя е неприкосновена. Конституцията е основен закон. Няма как общината произволно да влезе в двора на човек и да започне да инвестира в чуждото имущество, няма такъв лост към момента.

Друго нещо с което също смятам да стимулираме процеса  към придвижване на тази документация. Всъщност когато се изпълнят тези мерки за обезопасяване, така нареченото заграждане на тротоари, ние в момента сме разпратили писма, че дължат тротоарно право на общината. В крайна сметка заради немърливостта на собственика не може да се ползва тротоара, гражданите не могат да ползват тази площ и слизат на уличното платно, за да заобиколят и преминат. Тая търпимост трябва да приключи, тези хора трябва да разберат, че имат задължения към собствеността си. Ако не може да се грижиш за нея, продай я, отдай я някой друг да се грижи за нея.

Има собственици които са наистина в тежко състояние, с малки пенсии, възрастни хора. Гилдията, хора колеги специалисти с които водя непрекъснати контакти и дискусия по тези въпроси, са готови да дарят един проект на съответните собственици които нямат възможност, но пак се връщаме на първопричината, че нямаме законово основание да инвестираме в чуждата собственост. Ние може да подадем ръка, да консултираме, звеното което отговаря за паметниците работи и дава съвети, анализира закона за гражданите, какви са им задълженията като стопани на имота.

За съжаление, въпреки нашето желание, въпреки нашите предложения за тези сгради, те нямат никакъв статут, по никакъв начин законът не ги пази към този момент. Въпреки, че сме първенци по отношение на нашия регистър на такива сгради, от Националния институт казаха, че сме първенци с този  списък. Сградите са записани със съответните административни адреси, всяка една сграда си има уникален индификатор по кадастрална карта, цялата информация по един паметник може да бъде намерен къде се намира в пространството сме актуализирали съгласно документите и изискванията на закона. Но това е една много малка стъпка в целия този процес докато стигнем до правилното реставриране, експонирането, чак тогава да почнем да си фантазираме за ефектни осветления, за да присъства във вечерните градски пейзажи.

Прага за пример, ми е любим град, много по добър в отношението към паметниците на културата и старинните архитектурни сгради от Виена. Една ваша колежка взимаше интервю от кмета на чешката столица, тя го пита как така са успели да спасят паметниците на културата и да ги съхраняват по този начин. Градоначалникът на Прага се усмихна и каза- „Много лесно, купихме си ги от собствениците и станаха общински”

Ами значи да си пожелаем Община Варна да има такива приходи които да и позволяват да закупува паметниците на културата, за да успява да ги поддържа?

Също си го пожелавам и то не в кръга на шегата, защото това е устойчивия път. Всеки собственик си има свой живот и проблеми, свое ежедневие и не винаги съхранението и запазването на паметника му е приоритет.