Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Петранка Божкова: Чувствам се като след взет изпит на 60

Кореспондентът на Радио Варна от Добрич - Петранка Божкова, бе специален гост на предаването "Гравитация нула". Голяма част от хората я познават като кореспондент на Радио Варна, друга част пък я познават като поетесата Петранка Божкова. Личността обаче е една и тя има рожден ден днес.

Петранка Божкова е родена в с. Лясково, Добричка област. Завършила е Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология. Издала е поетичните книги: „Но чудо няма!“ (1992 г., ИК „Няголова“), „Пепел от илюзии“ (1997 г., Изд. „Български писател“), „Брод към небето“ (2002 г. ИК „Няголова“), „Думи по пътя“ (2007 г. ИК „Захарий Стоянов“), „Време за песен” 2013 г.Автор е на сценариите за документалните филми „Почакай, слънце!“ (2003), посветен на Дора Габе, и „Чешма да съградиш!“ (2009) – за белокаменните чешми в Добруджа. Носител на Първа награда от Първия национален поетичен конкурс „Христо Фотев“, 2006 г., и на още десетки награди от национални конкурси за поезия. Член на СБП, на СБЖ и на Сдружението на писателите – Добрич. Работи като кореспондент на Радио Варна в Добрич.

С юбилярката разговаря водещата на "Гравитация нула" Светлана Вълкова.

Пепи, ставаш на 60?

На 60 години ставам, да не се чудите и маете, днес навършвам 60 години.

Честит празник, да си здрава и да имаш вдъхновението да следваш пътя си, независимо от трудностите, които среща всеки човек. Преди малко като си говорихме ти каза, че си в едно приповдигнато настроение, всякаш си взела някакъв изпит. И какъв е бил този изпит за теб? Как го асоциираш, с какво?

Здравейте, най-напред на слушателите на Радио Варна. Благодаря за поканата да гостувам в това предаване. Свикнала съм обикновено да информирам за събитията, които наблюдавам и отразявам в Добрич. Сега ситуацията е малко по-различна. Е, добре, щом е така Чувствам се като след взет изпит. Ами защото съм си мислила, че човек да поживее 60 години не е никак малко и всъщност съм си мислила винаги, че животът по начало е много специален изпит. За него няма написани уроци и е хубаво, когато човек осъзнае това. Мислила съм, че 60 години е солидна възраст, макар че не ги чувствам като толкова солидна възраст. Но пък е хубаво да да си ги дочакал и да очакваш още много години сред любими хора, сред приятели.

Дай Боже, тежат ли обаче годините?

Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос, защото в различни моменти се чувствам по различен начин. Както казваше Невена Коканова - "Животът на човек е ту хубав, ту лош. Зависи на коя страница ще отвориш живота му". Вероятно и аз, както всеки човек, понякога съм се чувствала по-натоварена, по-напрегната или стресирана. Друг път пък страшно много се радвам на нещата, които ми се случват, на нещата, които гледам. Например тази пролет не мога да се нагледам на зеления цвят, на тревите, дори на избуелите храсти. Казвам си - "Хубаво е, че мога да гледам тези зелени дървета, зелените треви". Човек трябва да оценява малките неща, за това е различно. Понякога си мисля, че аз съм живяла не 60 а може би 600 години. Просто като се сетя за детските си години, имам чувството, че е станало в някакъв друг живот.

Поезията спасение ли е била винаги за теб, какво е била?

Не зная дали е спасение. Във всеки случай съм посягала към белия лист, към думите тогава, когато ми се е искало да преодолея някаква бариера. Когато съм се чувствала провокирана, наранена или натъжена и се хващам за думите като удавник за сламка - значи в някакъв смисъл е и спасение. Когато подготвям стихотворението, когато го пиша, някак си не съм в нормалната, в реалната действителност. Когато приключа със стихотворението, понякога това става много бързо, понякога няколко дни поред ме люлее определена тема и когато приключа стихотворението се чувствам странно облекчена, защото пък мога да го споделя с хора, които обичат да четат.

Колко станаха стихосбирките, последната беше 2013 година "Време за песен"?

Това е петата ми книга.

След "Време за песен" какво ще следва? Изчислявах вчера, че приблизително на 5 години правиш нова книга. Трябва да очакваме вече нещо.

Да уточня, че "Време за песен" е провокирана от текстове по Еклесиаст, който го казва: "Има време за всичко на този свят, време да се родиш и време да умреш, време за любов, време за омраза, време за война и за мир..." и така нататък. В случая заглавието "Време за песен", която е по заглавието на едноименно стихотворение е по-скоро време за изповед. Песента като изповед, като наричане, като изплакване ако щете. Само да отворя една скоба, едно време нашите баби казваха - "Кажи една песен". За тях песента се казваше, защото във всяка песен има някаква човешка история и в този смисъл "Време за песен" е по-скоро време за изповед, време за разказване, за споделяне. Така съм преценила, че е дошло време да споделям какво съм видяла, какво съм научила през живота си. Ще има сигурно следваща книга. Просто трябва да да я организирам както се казва.

Цялото интервю с Петранка Божкова можете да чуете в прикачения звуков файл:




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Д-р Владимир Славчев: Варненският некропол не е наша собственост. Той е притежание на нацията

Не са достатъчни средствата за археологическите разкопки на Варненския халколитен некропол. Това потвърди д-р Владимир Славчев, ръководител на археологическия екип. Нужни са около 50 000 лева, с които ще се удължи работата на терен и археолозите ще се приближат към пълното проучване на източния район на некропола.  Регионалният исторически музей..

публикувано на 26.04.24 в 10:15

"Пейзажът и градът" представя три творчески поколения в българското изкуство

Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя до 16 май тематичната изложба “Пейзажът и градът”. В нея са включени 43 произведения живопис на 37 художници от фонда на художествения музей, създадени от три творчески поколения в българското изкуство. Селекцията е на изкуствоведа Румен Серафимов, главен уредник в Галерията и куратор..

публикувано на 25.04.24 в 17:33

"Мелодия и ритъм на формата" - изложба на скулптора Ангел Атанасов във Варна

Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя самостоятелна изложба на Ангел Атанасов - скулптор, чиито творчески интереси са съсредоточени върху чистите форми. Изложбата включва 12 скулптури, изработени в бронз и 4 в дърво, обединени от името “Мелодия и ритъм на формата”. Ангел Атанасов завършва Националната художествена..

публикувано на 25.04.24 в 08:20
Факсимиле от проекта за трасе на лекото метро във Варна, публикуван в сайта на Община Варна

Арх. Христо Топчиев: Проектът за бул. „Цар Освободител“ дава приоритет на автомобилите

Разширението на бул. „Цар Освободител“ беше припознато като приоритетно за реализация и от новия екип на Община Варна. Предвидено е да се прави със смесено финансиране, общинско,  държавно и европейско, а най-вероятно и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). П о този повод днес от администрацията организират  обществено обсъждане,  от..

публикувано на 24.04.24 в 07:58

Ани, която бяга с кауза и заразява с добро!

Да бягаш с кауза, за да помогнеш на друг. Това прави от близо две години Анна Христова, която е успешен маркетинг специалист. Макар и със сериозен дефицит на желязо, чисто здравословно, Анна се мобилизира, за да продължи да бяга с кауза и да заразява с добро още повече хора от своето обкръжение. Тя участва в маратони и полумаратони в..

публикувано на 23.04.24 в 16:08
Анна Заркова

Анна Заркова за събитията от убийството на Луканов и сега: Паметта ни се трие като червило с изтекъл срок на годност

Журналистът Анна Заркова ни връща към убийството на бившия премиер Андрей Луканов с новата си книга "Смъртта на Бялата лисица". Казва, че историята ѝ не е абсолютната истина, но е достоверен разказ, в който всички герои са истински личности - с изключение само на един - предполагаемият убиец. Неговата история е измислена, но в резултат на сериозни..

публикувано на 23.04.24 в 08:30