”Баба и внуци” или как домашните туршии могат да станат и средство за препитание

Разказват г-жа Елена Георгиева и 17-годишният й внук Антонио Ованезов. Произвели са хиляди буркани с люти чушки, белени домати и кисели краставички и за първа година ги  предлагат на фермерските пазари. До 25 юни може да ги видите и на пазара пред х-л Черно море, част от програмата на Втория веге фестивал

Колко внуци имате г-жо Георгиева?

Е.Г.: Четири.

Четиримата ли се включиха в производството или най-вече Антонио?

Е.Г.: Само Антонио, понеже той е най-голям. Мъничката е на 5 години и тя помагаше, бурканчетата тя ги подрежда.

А.О: Идеята се роди една вечер, когато седнахме на масата цялото семейство и решихме да правим нещо различно и нещо, което само ние го правим. А това е нашата зимнина, нашите традиции.

Като малък помагали ли сте на баба си да прави тези кисели краставички, белени домати в буркан?

Е.Г.: За абсолютно всичко е помагал. Той е затварял всичките буркани. Над 10 хиляди буркана ги е затворил той. Във всяко нещо е помагал. За подреждането на краставичките, за пукането на чушлетата, бланширането на доматите. Всяко нещо е минало през ръцете му.

Къде са пораснали тези зеленчуци?

А.О: Живеем в града и нямаме такава земеделска площ, на която да произвеждаме толкова домати, краставици, чушки. Затова разчитаме на наши приятели от Поморие, които имат такова място и гледат както трябва зеленчуците. На тях се доверяваме. Тонове домати, тонове краставички, тонове чушки.

Това са малотрайни продукти и трябва да действате много бързо!

А.О: Много бързо и качествено, което е трудно. Защото качеството си изисква времето!

Е.Г.: Имало е моменти, когато не спали! Едно е да направиш вкъщи 20-30-100 буркана, друго като правиш на ден 500 да речем! Затварянето също е много важно. Със специални капачки и със специална машина затваряме.

И етикетите са много красиви!

А.О: В етикетите инвестирахме главно. Предния етикет е картина, която показва семейния живот, докато се правят зимнините. На двора на село, може да видите бабата как учи внучката да бърка лютеница, как детето играе с кучето на гоненица.

И яде свежия морков от градината...

Е.Г.: И щъркела носи другото дете!

Тази картина на кого е, кой я направи?

А.О: Виктория от Велико Търново, по прякор „Маус”, както е по-известна.

Виктория Георгиева, тя живее във Варна. Познаваме с нейните графити по трафопостовете.

А.О: Да. Научих думи като себестойност, цени на едро и дребно. Научих се да търся качественото, а не което изглежда най-хубаво. Много хора, изобщо по света, гледат доматът да е идеално кръгъл, обаче истинският домат не изглежда така. Той е с различна форма, има черни петна, грозен е... Смачкан изглежда, обаче е вкусен!

На загуба или на печалба сте от този първи опит?

Е.Г.: Ох (въздъхва).

А.О: Можем да кажем, че сме на нулата.

Това е добър старт!

А.О: За първа година е много добре! (Двамата се смеят)

Какво е чувството да помагаш на баба, да правите семейно това производство?

А.О: Че върша нещо добро. По-добре се чувствам, което ме кара да съм по-щастлив, да намирам правилния път в повечето неща. Защото като си щастлив – светът пред теб е светъл, а като си тъжен и си затворен в себе си – всичко пред теб е затворено!