Поезията е бягство, но и спасение

Добрин Паскалев е роден на 25 декември 1954 г. във Варна. Второ поколение лекар, той завършва медицина през 1980 в Медицинския университет – Варна. Има две специалности – вътрешни болести и нефрология. Защитава докторска дисертация в областта на диализата. Автор и съавтор на повече от 150 научни статии, съобщения, монографии, учебници и ръководства по медицина. Любовта към книгите наследява от баща си д-р Николай Паскалев, уважаван варненски офталмолог, а чувството за рима и поезия – от майка си Елена Паскалева. Пише стихове от ранните си ученически години. Превежда някои известни творби от Хайнрих Хайне, който е един от любимите му поети. През годините сътрудничи на алманах „Света гора“, на литературното издание „КИЛ“ и на всекидневниците „Народно дело“ и „Черноморие“. Носител на първа награда от литературния конкурс „Любовта, без която не можем“ през 2005.

Всекидневието на тежките медицински случаи не пречупва деликатното светоусещане на Добрин Паскалев, напротив – обръща очите му към изживяванията в граничната зона между живота и смъртта и го извежда до философски прозрения за вечните стойности. Докоснат от неласкавата съдба, преминал през своето вътрешно чистилище след загубата на най-близки хора, той разтваря душата си в стиховете. Радостта в живота и онова, което усмихва очите му, е дъщеря му Елена.

Сега той застава пред читателите с една дълбоко лична книга "Стих от дъжд и щурец", в която виждаме имената на звездните хора в неговия живот, много от които са вече отвъд, но продължават да бъдат вдъхновение за него. Книгата е съставена от стихове, писани в последните десет години, които са подредени в шест цикъла: „Сянката на думите“, „Учителят каза“, „От душа и сърце“, „Смехът поправя нравите“, „Вярвай, че имаш и ще имаш“, „Молитвеник“, като често заглавията са латински изрази и сентенции.

Ваня Славова разговаря с него за поезията и значимите неща в живота:

-Понеже сте лекар, какво е за вас поезията: бягство или спасение?

-Понякога и двете. Разбира се, може да бъде спасение след тежки преживявания, които включват центровете там горе и ръката започва да пише, но понякога може да бъде и за малко бягство, така че зависи просто от момента и от случая.

-Вие кога посягате към перото, за да творите поезия?

-Бих казал, че никога не съм се насилвал в такъв смисъл, че както човек тръгва на работа с мисълта: ставам примерно в 6 часа, в 8 трябва да съм на служебното място и да започна... Никога не съм се събуждал с мисълта, че днес трябва да напиша едно, две или пък три стихотворения. Просто вероятно има една натрупване, което човек усеща, че не може да издържи, ако не го нанесе на листа.

-Какви са стиховете от стихосбирката "Стих от дъжд и щурец", заглавието е интересно?

-Преди всичко тази книжка бих искал да кажа, че е посветена на паметта на моите родители, а иначе заглавието идва от един ред, от един стих на първото стихотворение, правейки си една равносметка, че думите които съм събирал и от дъжд, и щурец, ще задържат спомена за мен и тогава, когато вече няма да съм тук.

-Харесвате латинския език, може би и латинските афоризми...

-Да. За медицината латинския език все още остава  един език, на който се пишат диагнози и се дават наименования. Пък и само до преди век век и нещо латинският е бил това, което е днес английският за науката и медицината. Латинският е език, който в три-четири думи може да даде една много голяма мисъл. И дори си спомням, че някога по латински на караха в добрия смисъл на думата да учим афоризми, които не отмират, те са крилати думи и изречения.

-И поезията е вечно жива. Имате ли любим стих от стихосбирката, или всички са любими?

 -Както е сравнението кои деца са най-мили на родителите...Но секунда само да погледна, това е моята "Утринна молитва". 

-Разбирам, че може би вярвате в Бог?

-Да.

-Какво е за вас Бог?

-Вярвам, че има такава една сила. Нека така да кажем. Мисля, че няма нищо лошо, по-лошо е да няма никаква вяра.

Интервюто може да чуете в прикачения файл: