Това се случва само година след Съединението, сподели в ефира на предаването "POST FACTUM" професор Петко Петков, преподавател по нова и най-нова история на България.
Публикуваме част от интервюто с изтъкнатия историк:
- Какво реално честваме на 6 септември извън историческите събития? Духът на българите ли, какво?
- Освен Съединението, аз бих се радвал много да честваме и Единението на българите, защото ни е много необходимо. Вероятно съм преувеличил дозата наивитет, но искрено си пожелавам освен съединение, да има и единение.
- Възможно ли е това да се случи? Живеем в демократични времена, имаме плурализъм и множество партии...
- Винаги съм вярвал, че може. Въпросът е на свиване на лактите, на партийните страсти, на личния егоизъм. Това е и условието за успех, каквото е безспорно Съединението от 1885 година. Трите големи постижения на българската външна политика – Съединението, обявяването и извоюването на Независимостта и връщането по мирен път, по законен път на южна Добруджа – и в трите случая има свиване на партийните страсти и целеустремяване на националната енергия в една посока. Без обща енергия не се постигат големи цели.
- Да, така е, при Съединението сами сме се оправили. Един от малкото случаи в историята ни без някой да ни помогне.
- Разбира се, би могло да се каже, че е чиста случайност. Само седем години след като Великите сили са склонили, направили са жест да има българска държава, тя да покаже такъв характер, толкова хъс, че недоволна от договора, с който е създадена, да се опита да пречупи този договор. Това е наистина забележителен и по-скоро случаен факт. Втори път не се е случвало и няма да се случи. Освен вътрешно единение, има и международни политически условия, които благоприятстват /особени отношения между Русия и Англия по това време/.
- И ние се възползваме. Използваме противоречията в наша полза. Вярно ли обаче, че в Парламента са се били с бастуни?
- Вярно е, но по друг повод. След като минава уреждането на Съединението през 1886 година, формулата, по която то е признато да не се наруши грубо Берлинския договор е, че българският княз става управител на Източна Румелия. Вечната опозиция е от недоволни и мрънкащи политикани. Един от тях се изправя в Събранието и казва „Какво направихме ние, то няма никакво Съединение. Има си Източна Румелия, тя си е отделна. За какво харчихме тези пари, мобилизация, жертви има в тази война със сърбите. Тогава министър-председателят Петко Каравелов става и казва – яйцето изядохме ние, черупката остана за другите”. Демек – всяко нещо си има цена.
Нужен ли е втори прочит на Съединението? Ако на 6 септември преди 132 години сме се възползвали от ситуацията, то къде е България днес на политическата карта, имайки пред вид, че слоганът на българското председателство на ЕС е „Съединението прави силата”? Отговорите на професор Петко Петков чуйте в интервюто на Емилия Николова за предаването „POST FACTUM”:
Не са достатъчни средствата за археологическите разкопки на Варненския халколитен некропол. Това потвърди д-р Владимир Славчев, ръководител на археологическия екип. Нужни са около 50 000 лева, с които ще се удължи работата на терен и археолозите ще се приближат към пълното проучване на източния район на некропола. Регионалният исторически музей..
Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя до 16 май тематичната изложба “Пейзажът и градът”. В нея са включени 43 произведения живопис на 37 художници от фонда на художествения музей, създадени от три творчески поколения в българското изкуство. Селекцията е на изкуствоведа Румен Серафимов, главен уредник в Галерията и куратор..
Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя самостоятелна изложба на Ангел Атанасов - скулптор, чиито творчески интереси са съсредоточени върху чистите форми. Изложбата включва 12 скулптури, изработени в бронз и 4 в дърво, обединени от името “Мелодия и ритъм на формата”. Ангел Атанасов завършва Националната художествена..
Разширението на бул. „Цар Освободител“ беше припознато като приоритетно за реализация и от новия екип на Община Варна. Предвидено е да се прави със смесено финансиране, общинско, държавно и европейско, а най-вероятно и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). П о този повод днес от администрацията организират обществено обсъждане, от..
Да бягаш с кауза, за да помогнеш на друг. Това прави от близо две години Анна Христова, която е успешен маркетинг специалист. Макар и със сериозен дефицит на желязо, чисто здравословно, Анна се мобилизира, за да продължи да бяга с кауза и да заразява с добро още повече хора от своето обкръжение. Тя участва в маратони и полумаратони в..
Журналистът Анна Заркова ни връща към убийството на бившия премиер Андрей Луканов с новата си книга "Смъртта на Бялата лисица". Казва, че историята ѝ не е абсолютната истина, но е достоверен разказ, в който всички герои са истински личности - с изключение само на един - предполагаемият убиец. Неговата история е измислена, но в резултат на сериозни..
Инвестицията в леко метро е първоначално по-голяма, когато се прави подземно, после за поддържането се дават по-малко средства. Когато се прави по открит способ първоначалната инвестиция е по-малка, а след това за поддържане е по-голяма сумата. Именно това е работата на експертите в този Експертен съвет да намерят оптималното, което е..